Уилям Шекспир
Венецианският търговец (18)

ПЕТА СЦЕНА

 

 

ЛАНЧИЛОТО

        Точно така. Казано е: греховете на бащите падат върху децата им. И затова, повтарям, страх ме е за вас. Винаги съм ви говорил откровено и затова ви изказвам пертурбацията си: можете да бъдете съвсем спокойна, положителен съм, че сте осъдена на вечни мъки! Вярно, в ума ми се ражда една надежда, но и тя е такава една, тъй да се каже, незаконородена…

 

ДЖЕСИКА

        А каква е, ако мога да зная?

 

ЛАНЧИЛОТО

        Ами такава: надявам се, че вашият баща не ви е направил; тогава няма да сте дъщеря на евреин.

 

ДЖЕСИКА

        Надеждата ти е наистина незаконна, защото и тъй да беше, пак бих носила греха на майка си.

 

ЛАНЧИЛОТО

        Вярно, вие сте двустранно осъдена: ако избегнем бащината ви Сцила, ще се набутаме в майчината ви Харибда^[43]. Няма спасение!

 

ДЖЕСИКА

        Ще ме спаси мъжът ми: той ме направи християнка.

 

ЛАНЧИЛОТО

        И голяма грешка е направил: на този свят и така ние, християните, се наплодихме тъй много, че едва се изхранваме, а от това произвеждане на нови като вас цената на свинското месо ще скочи нагоре. Ако всички станем свинеядни, човек скоро няма да може да си купи резенче сланинка за тигана!

 

ДЖЕСИКА

        Добре, добре, Ланчилото! Мъж ми иде, сега ще му кажа какво говориш!

 

ЛОРЕНЦО

        Ей, Ланчилото; ако продължаваш да шушукаш с жена ми по ъглите, ще почна да я ревнувам от теб!

 

ДЖЕСИКА

        Не се бой, Лоренцо, ние сме сърдити. Той направо ми каза, че на небето нямало да има милост за мене, защото съм била дъщеря на евреин; и че ти си бил виновен пред обществото, защото си покръствал евреи и с това си повишавал цената на свинското.

 

ЛОРЕНЦО

        Аз пред обществото ще се оправдая, но той не знам какво ще прави, като го попитат защо е надул корема на своята грозотия.

 

ЛАНЧИЛОТО

        Моля, моля, господарю! Първо, тя с нищо не е ощетена, защото каквото е загубила откъм чест, спечелила го е откъм обем; и, второ, тя не е грозотия, а грошотия, защото е от тия, които за грош са съгласни.

 

ЛОРЕНЦО

        Как всеки глупак вече знае да играе на думи! Струва ми се, че умните хора скоро съвсем ще замлъкнат и бъбренето ще се цени само при папагалите! Бягай, кажи да бъдат готови за вечеря!

 

ЛАНЧИЛОТО

        Няма нужда, господарю. И така всеки си има корем, готов за тази работа.

 

ЛОРЕНЦО

        Боже, колко сме духовити! Кажи им тогава да сложат масата!

 

ЛАНЧИЛОТО

        И масата, господарю, си е сложена на мястото открай време. Казва се — с ваше разрешение — „да наредят вечерята“.

 

ЛОРЕНЦО

        Добре тогава, кажи им да наредят вечерята!

 

ЛАНЧИЛОТО

        Веднага, само че какво толкова ще я нареждат, като тя ще се размеси вътре.

 

ЛОРЕНЦО

        Хайде, стига си се ловил за думите! Искаш да си покажеш наведнъж цялото остроумие. Разбирай човешки, когато ти говорят човешки: нареди на слугите да сложат покривката върху масата и да наредят върху нея блюдата, защото ние сме гладни и бихме искали да вечеряме. Сега ясно ли е?

 

ЛАНЧИЛОТО

        Напълно, господарю! Да наредя покривката да бъде наредена и да наблюдавам някое от блюдата да остане под масата, защото и ние, слугите, макар и сиромаси, си имаме стомаси!

 

ЛОРЕНЦО

        Шегува се, но всичко има смисъл!

        Уж прост, пък е строил във своя мозък

        цял полк от остроумия. А зная

        мнозина по върха на обществото,

        които за една игра на думи

        се хвърлят срещу разума във бой…

        Е, как се чувстваш, Джесика? Кажи ми,

        допадна ли ти нашата хазайка,

        жената на Басанио?

 

ДЖЕСИКА

                                Да, много.

        И според мен Басанио е длъжен

        да бъде безупречен спрямо нея,

        защото таз жена благословена

        ще му даде тук долу райска радост,

        а туй небе не оцени ли той,

        и другото едва ли ще получи!

        Ако се случи, бог да спори с бог

        за нещо си и трябва в тоз облог

        да се заложат две девици равни

        и Порция едната е, ще трябва

        към другата да се прибави ценност,

        защото като Порция земята

        не знае втора!

 

ЛОРЕНЦО

                        В моето лице

        дарена си и ти с тъй рядък мъж!

 

ДЖЕСИКА

        Изчакай мойто мнение за теб!

 

ЛОРЕНЦО

        Добре, ще ми го кажеш на вечеря!

 

ДЖЕСИКА

        Сега, сега, докато чувствам глад!

 

ЛОРЕНЦО

        На масата не е ли по-уместно?

        Така с храната ще го смеля лесно.

 

ДЖЕСИКА

        Съгласна! Ще го имаш на поднос,

        и то с подправки и пикантен сос!