Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Merchant of Venice, –1598 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ТРЕТА СЦЕНА

Площад във Венеция.

Влизат Басанио и Шейлок.

 

ШЕЙЛОК

        Три хиляди дуката — добре…

 

БАСАНИО

        И за три месеца, господине.

 

ШЕЙЛОК

        Три месеца — добре…

 

БАСАНИО

        И както ви казах, с поръчителството на Антонио.

 

ШЕЙЛОК

        Антонио — добре…

 

БАСАНИО

        Можете ли да ми помогнете? Искате ли да ми услужите? Мога ли да зная отговора ви?

 

ШЕЙЛОК

        Три хиляди дуката, три месеца, поръчител — Антонио…

 

БАСАНИО

        Вашият отговор?

 

ШЕЙЛОК

        Антонио ми се вижда добър.

 

БАСАНИО

        Нима сте чули някой да твърди обратното?

 

ШЕЙЛОК

        О, не, не, не, не! Казах „добър“ в смисъл на „платежоспособен“. Макар че неговите средства са, така да се каже, във въздуха или по-точно, във водата: един от корабите му плава към Триполис, друг — към Индиите. На Риалто[14] чух, че имал един трети в Мексико, четвърти отправен към Англия, и знам ли още колко стоки насам-натам. А корабите са талпи, моряците — смъртни; срещат се по този свят земни плъхове и водни плъхове, земни разбой — ници и водни разбойници; а има освен това и опасности от бурите, вълните и скалите. И все пак той ми се вижда добър. Три хиляди дуката. Мисля, че мога да приема подписа му.

 

БАСАНИО

        Бъдете уверен, че можете!

 

ШЕЙЛОК

        Трябва да бъда уверен, а за да бъда уверен, трябва да помисля. Мога ли да поговоря с Антонио?

 

БАСАНИО

        Бихте ли желали да обядвате с нас?

 

ШЕЙЛОК

        Да, за да ми вони на свинско, да ям от тлъстото вместилище, в което вашият пророк, Назарянина, е заключил със заклинания бесовете[15]? Мога да купувам от вас и да продавам на вас, да се движа с вас и да говоря с вас, но никога няма да ям, да пия и да се моля с вас!… Какво ново към Риалто? Ха, кой идва насам?

 

Влиза Антонио.

 

БАСАНИО

        Синьор Антонио. Това е той.

 

ШЕЙЛОК (настрани)

        Я гледай го ти мазния митар[16]!

        Веднъж го мразя като християнин,

        но дваж, задето от вродена глупост

        пари отпуска в заем безвъзмезден

        и смъква с туй приетия в тоз град

        размер на ползата! Да можех само

        за глезена един път да го пипна[17],

        наситил бих ненавистта, която

        набрал съм не от вчера срещу него!

        Той мрази нашия избран народ

        и тъкмо сред търговското гъмжило

        обсипва с хули мене, моите сделки

        и честните ми доходи, които

        нарича „лихви“! Ако му простя,

        проклето да е племето ми!

 

БАСАНИО

                                Шейлок!

        Не чувате ли?

 

ШЕЙЛОК

                        Изчислявах с колко

        наличност разполагам и излиза,

        че нямам в брой три хиляди дуката.

        Но що от туй? Тубал, един богат

        мой сънародник и от моя корен,

        ще ми помогне. Но за колко време

        ви беше нужен заемът?

 

Към Антонио.

 

                                Здравейте,

        дълбокоуважаеми синьоре!

        Току-що честното ви име беше

        на устните ни.

 

АНТОНИО

                        Слушайте вий, Шейлок:

        макар пари до днеска да не съм

        ни давал, нито вземал със прибавка,

        туй правило реших да наруша,

        за да помогна на един приятел.

 

Към Басанио.

 

        Узна ли той за колко става дума?

 

ШЕЙЛОК

        Да, да, три хиляди. Прилична сума.

 

АНТОНИО

        За срок — три месеца.

 

ШЕЙЛОК

                                Да, бях забравил.

        Три месеца, тъй беше. Да, и вие

        ще поръчителствате. Да помислим.

        Но чакайте за миг: та вие, значи,

        не давате във заем за печалба —

        добре ли чух?

 

АНТОНИО

                        Да, нямам този навик.

 

ШЕЙЛОК

        Когато Яков[18] гледаше овцете

        на вуйчо си Лаван — тоз Яков стана,

        защото майка му за туй помогна,

        наш трети праотец, да, точно трети

        след Авраама…

 

АНТОНИО

                        И какво от туй?

        Или и той е взимал вече лихва?

 

ШЕЙЛОК

        Не, не! Не точно лихва. Не това,

        което вий нарекли бихте „лихва“.

        Той стори друго. Беше се условил

        със вуйчо си, че той ще му плати

        с тез агнета, които ще са пъстри

        или напръскани. И щом наесен

        овцете се разгониха и бяха

        насочени към кочовете, тъй че

        започна между вълнестите двойки

        естественото дело на заплода,

        пастирът досетлив забоде бързо

        пред всяка от зачеващите женски

        една нашарена със ножче пръчка,

        та щом се те обягниха напролет,

        родиха пъстри малки. И те бяха

        за Якова. И бог благослови

        успеха му. И затова до днес е

        благословена всякоя печалба,

        която е без кражба.

 

АНТОНИО

                        Но на Яков

        оказало е щастието помощ,

        а то не е подвластно на човека

        и само от Всевишния зависи.

        И после мигар може този пример

        да освети лихварството? Или

        парите са за тебе овче стадо?

 

ШЕЙЛОК

        Не знам, ала и те плодят се бързо

        в кошарите ми. Чувайте…

 

АНТОНИО

                                Видя ли,

        Басанио — той, дяволът, четял

        наопаки и библията даже!

        Такваз душа безнравствена, която

        светинята използва за свидетел,

        напомня ми злодей с усмивка нежна

        и румен плод със червей. Да, лъжата

        нерядко бива прелестна наглед!

 

ШЕЙЛОК

        Три хиляди дуката — кръгла сума…

        Три месеца от дванайсетте… Да видим…

 

АНТОНИО

        Е, казвай, Шейлок! Чакахме те доста!

 

ШЕЙЛОК

        Синьор Антонио, вий много пъти

        ругали сте ме — и насред Риалто! —

        за моите лични сделки и пари.

        Аз само търпеливо вдигах рамо,

        защото да търпи, от памтивека

        е отлика на древното ни племе.

        Наричахте ме вие бясно псе,

        въшлив неверник, плюехте по мойта

        юдейска роба само затова,

        че своето използвах като свое.

        Така. И ето че ви ставам нужен.

        Вий идвате и казвате ми: „Шейлок,

        бръкни се малко! Трябват ни пари!“

        Тъй казвате. Направо. Вие, който

        се секнехте по моята брада

        и ритахте ме, както чуждо куче

        изритвате от прага си! Тъй, значи?

        Пари ви трябвало? А аз какво

        би трябвало на туй да ви отвърна?

        Не трябва ли да кажа: „Откъде

        би могъл един пес да ви изръси

        три хиляди дуката?“ Или трябва

        с поклон дълбок и треперлив гласец,

        задъхан от готовност раболепна,

        да кажа: „Господине, в сряда вие

        заплюхте ме, изритахте ме вчера,

        а днеска пък нарекохте ме псе;

        във благодарност на ви този заем!“

 

АНТОНИО

        Внимавай, че готов съм и сега

        да те заплюя, да те наругая

        и със ритници да те нагостя!

        Ако ще даваш — давай тез пари

        не както на приятеля се дават,

        защото никога приятел няма

        да иска от приятел туй, което

        родило му е яловото злато[19];

        ти дай ги, както дава се на враг,

        с надеждата, че щом не ти ги върне,

        ще пипнеш неустойка и отгоре

        ще го опозориш!

 

ШЕЙЛОК

                        Ей, колко бърже

        избухвате! Аз диря дружба с вас,

        стремя се да забравя всички хули,

        които сте ми сипали, но тъкмо

        да ви предложа свръхизгоден заем,

        от който няма нищо да спечеля,

        вий даже не ме слушате! Защо?

        Или това, което ви предлагам,

        не е любезност?

 

БАСАНИО

                        Би било любезност!

 

ШЕЙЛОК

        И аз веднага ще ви я окажа.

        Да идем при нотариуса — там,

        дори не двамата, а вие сам

        ще ми подпишете една хартийка,

        в която ще се казва на шега,

        че ако тоз и тоз във даден срок

        не изплати указаната сума

        на еди-кой си, този еди-кой си

        ще има право като неустойка

        да вземе къс месо, тежащо фунт[20],

        от собственото тяло на длъжника,

        и то оттам, отдето той поиска

        по свое усмотрение.

 

АНТОНИО

                                Чудесно!

        Ще му подпиша и дори ще кажа:

        „Невероятно милостив евреин!“

 

БАСАНИО

        Не, с полица такава зарад мен

        не ще се свържете! По-скоро аз

        ще тъна в дългове!

 

АНТОНИО

                        Не се плашете!

        През тез два месеца, което значи

        цял месец преди срока му, ще имам

        десетократно по-голяма сума!

 

ШЕЙЛОК

        Праотче Аврааме[21], гледай как

        тез християни, тъй като изхождат

        от себе си, надъхани са всеки

        със недоверие към своя ближен!

        Добре, кажете вий: какво печеля,

        ако пропусне срока той, и аз

        получа тази смешна неустойка?

        Човешкото месо е безполезно

        и няма стойност колкото дори

        месото на говедото, овцата

        или козата. С таз услуга исках

        да си спечеля неговата дружба.

        Ако я ще — добре. Ако ли не —

        довиждане! И на доброто с лошо

        недейте ми отвръща, много моля!

 

АНТОНИО

        Не, Шейлок, чакай! Имаш моя подпис.

 

ШЕЙЛОК

        Тогаз побързайте и съставете

        с нотариуса веселия текст.

        В туй време аз ще събера парите,

        за малко ще отскоча в своя дом,

        оставен на един пазач-разбойник,

        и ще съм там.

 

АНТОНИО

                        Не се бави, добри

        израилтянино!

 

Шейлок излиза.

 

                        По-мил е станал.

        Току-поглеж, преминал към Христа!

 

БАСАНИО

        Не вярвам на евреин в милостта!

 

АНТОНИО

        Бъди спокоен! Подир месец-друг

        флотилията ми ще бъде тук!

 

Излизат.

Бележки

[14] Риалто — площад във Венеция — на времето средище на търговския живот.

[15] „…заключил със заклинания бесовете…“ — намек за един текст от евангелието, в който се разказва за това как Исус изгонил дявола от двамина, обладани от него, и го отпратил с едно стадо свине.

[16] Митар (библ.) — събирач на данъци в древна Юдея. Евангелието разказва как Исус защитил митаря от презиращите го учени и фарисеи.

[17] „…за глезена един път да го пипна…“ — професионален термин на борците от Шекспирово време.

[18] Яков (библ.) — един от праотците на еврейското племе; син на Исак.

[19] „…яловото злато…“ — отзвук от Аристотеловия текст, казващ, че златото — за разлика от живите същества — не можело да се плоди.

[20] Фунт — английска мярка за тегло — около половин килограм.

[21] „…Праотче Аврааме…“ (библ.) — Авраам — първият от патриарсите на евреите, родоначалник на племето.