Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Merchant of Venice, –1598 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ШЕСТА СЦЕНА

Пак там.

Влизат, маскирани, Грациано и Салерио.

 

ГРАЦИАНО

        Лоренцо каза тук, под тази стряха

        да чакаме.

 

САЛЕРИО

                        Но вече закъснява.

 

ГРАЦИАНО

        А влюбените винаги преварват

        уречения час!

 

САЛЕРИО

                        Но десет пъти

        по-бързо хвърка гълъбът любовен,

        когато е да свърже нова връзка,

        отколкото когато по привичка

        поддържа само вярност обещана.

 

ГРАЦИАНО

        Така си е. Кой става от гощавка

        тъй гладен, както сядал е на нея.

        И де било е кон да се завръща

        по дългия, известен вече път

        с галопа огнен, който е показал

        при тръгването. Да, при всяко нещо

        изпитваната в гоненето жажда

        с достигането бързо се охлажда.

        Как, без да мисли, като млад прахосник,

        се впуска в път накиченият кораб,

        целуван от въздушната стихия,

        и как след бурите с таз хищна стерва,

        завръща се дома разбит, ограбен,

        цял в дрипи и с изскочили ребра!

 

Влиза Лоренцо.

 

САЛЕРИО

        Лоренцо иде. Ще говорим после.

 

ЛОРЕНЦО

        Приятели, забавих ви, простете!

        Виновни са делата ми, не аз.

        Когато вий девойки ще крадете,

        ще ви платя с търпение тогаз.

        Елате по насам. Във този дом

        живее израилският ми татко.

        Хей! Има ли там някой? Обади се!

 

Горе се показва Джесика в момчешки дрехи.

 

ДЖЕСИКА

        Кой вика? Кои сте вий? Отговорете,

        макар да зная чий е този глас.

 

ЛОРЕНЦО

        Това съм аз: Лоренцо, твоят скъп!

 

ДЖЕСИКА

        Лоренцо — да. Мой скъп — и туй е вярно.

        Но аз дали съм скъпа на Лоренцо?

 

ЛОРЕНЦО

        И още как! Виж, казват го звездите

        и твоята душа го потвърждава!

 

ДЖЕСИКА

        Дръж туй сандъче! Струва си труда.

        Добре е, че не можеш да ме видиш.

        Срамувам се от тази си премяна.

        Но любовта е сляпа — който люби,

        не вижда прелестните лудории,

        които върши. Купидон[34] самичък

        навярно би поруменял от свян,

        да би ме зърнал в тез момчешки дрехи!

 

ЛОРЕНЦО

        Ела! Ще носиш факлата пред мен.

 

ДЖЕСИКА

        Какво? Сама да светя на срама си?

        Любими, той и тъй е твърде явен

        и по-добре да го държим във сянка!

 

ЛОРЕНЦО

        Бъди спокойна, крие те чудесно

        тоз пажески костюм. Не се бави,

        че, виж, нощта се готви да побегне,

        а у Басанио ни чака празник!

 

ДЖЕСИКА

        Минута само, да се позлатя

        със повечко дукати, и пристигам.

 

Скрива се.

 

ГРАЦИАНО

        Кълна се в маската си, туй девойче

        е всичко друго, само не еврейка!

 

ЛОРЕНЦО

        А аз пък се кълна, че я обичам!

        Тя умна е, доколкото разбирам;

        красива, ако взорът ме не лъже;

        и вярна, както с дело го доказва;

        и точно тъй красива, вярна, умна,

        в душата ми ще царствува навеки!

 

Влиза Джесика.

 

        А, мила, ти си тук? Напред тогаз.

        Маскираните чакат само нас!

 

Излиза заедно с Джесика и Салерио.

Влиза Антонио.

 

АНТОНИО

        Хей, кой е там?

 

ГРАЦИАНО

        Аз, синьор Антонио.

 

АНТОНИО

        Е, Грациано, бива ли така?

        Часът е девет! Всички ви очакват!

        Отлага се пирът. Излезе вятър.

        Басанио на кораба е вече,

        аз пръснах двайсет души да ви дирят!

 

ГРАЦИАНО

        Прекрасно! Сякаш тази новина

        сама издува моите платна!

 

Излизат.

Бележки

[34] Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.