Уилям Шекспир
Венецианският търговец (12)

ОСМА СЦЕНА

 

САЛЕРИО

        Басанио и Грациано с него

        отплаваха, така е. Но Лоренцо

        не е със тях.

 

СОЛАНИО

                        Пък аз разбрах, че Шейлок

        разбудил Дожа^[36], който тръгнал с него,

        за да претърси кораба на кея.

 

САЛЕРИО

        Той, корабът, бе вече във морето,

        но хора съобщиха, че видели

        Лоренцо с Джесика в една гондола;

        Антонио и той закле се също,

        че влюбените бегълци не са

        отплавали с Басанио.

 

СОЛАНИО

                                Възможно.

        Но пръв път съм свидетел на такава

        чудата смес от чувства разнородни,

        каквато днеска кучият евреин

        издаде в своите вопли из града:

        „О, мойто чадо! Моите дукати!

        Открадната! О, крадлата! И то

        от християнин! О, дукати мои

        от християните! Закона! Съд!

        Една — не, две! — торбички със дукати!

        И два брилянта! Те са върху нея!

        О, дъще! Дръжте я! О, чадо мое!

        Торбичките ми! Дъщеря ми! О!“

 

САЛЕРИО

        И рой хлапета тичат подир него

        със вик: „Торбичките му! Дъщеря му!“

 

СОЛАНИО

        Но своя срок Антонио да помни,

        че току-виж платил за всичко туй!

 

САЛЕРИО

        Сега се сетих: със един французин

        говорих преди ден и той ми каза,

        че наш търговски кораб бил потънал

        в ръкава, който Франция дели

        от Англия. Помислих си дали

        не е пък на Антонио и тайно

        помолих се да бъде нечий друг.

 

СОЛАНИО

        Все пак за туй ще трябва да му кажем,

        но тъй, че новината да смекчим.

 

САЛЕРИО

        Разбира се — друг, толкоз благороден

        търговец не е раждала земята!

        Аз чух го как с Басанио прости се.

        Басанио му казваше, че няма

        да се забави, а пък той отвърна:

        „Недей заради мене да избързваш

        с делата си, Басанио, стой там,

        додето те съзреят. И не давай

        на спомена за полицата никак

        да помрачава леките ти дни!

        Бъди изпълнен с веселост и нека

        насочени са твоите мисли само

        към нежните прояви на любов,

        които там ще сметнеш за уместни!“

        Тъй каза и с очи уголемени

        от сълзите, извърна се неловко

        и гърбом, странно някак си му даде

        ръката си. И тъй се разделиха.

 

СОЛАНИО

        Да, мисля, че едничка тази дружба

        го свързва със живота. Но да идем

        скръбта му да прогоним с дума блага!

 

САЛЕРИО

        Разбира се! Да тръгваме веднага!