Уилям Шекспир
Венецианският търговец (11)

СЕДМА СЦЕНА

 

ПОРЦИЯ

        Издърпайте завесите. Това са

        трите ковчежета. Любезни принце,

        избирайте!

 

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

        На златото блести примамлив надпис:

        „Във мене ще намериш, което иска всеки.“

        И сребърното обещава смътно:

        „От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

        Оловното единствено заплашва:

        „Със мене ще рискуваш това, което имаш.“

        Но как ще разбера дали познал съм?

 

ПОРЦИЯ

        В едно от тях е сложен моят образ.

        Улучите ли го, ще бъда ваша.

 

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

        Дано ме направлява моят бог!

        Да прочетем тез надписи отново.

        Какво ми обещаваш ти, олово?

        „Със мене ще рискуваш това, което имаш.“

        Заради тебе, сивото ли? Риска

        понявга има смисъл, но пък иска

        награда по-добра! Кой златен мозък

        ще бъде съблазнен от низка сгур?

        Да видим пак какво ми обещава

        среброто със невинния си цвят:

        „От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

        Каквото съм заслужил?… Спри се, принце,

        и претегли на безпристрастна длан

        сам себе си! Ако светът приеме

        за вярна твоята оценка, ти си

        достоен за немалко. Но дали

        то стига стойността на тази дама?…

        Защо, защо? Не бива да изпадам

        във самоподценяване страхливо!

        Каквото съм заслужил?… Аз си мисля,

        че заслужавам я, и то напълно,

        по род, богатство, хубост и обноски!

        Усещам, че достоен съм за нея

        със всички тези качества и главно

        със своята любов! Какво ще стане,

        ако се спра и избера среброто?

        Не, нека видим златото отново:

        „Във мене ще намериш, което иска всеки.“

        Което иска всеки? Туй е тя!

        Поклонници от четири посоки

        се стичат да целунат тоз кивот^[35]

        и живата му дишаща реликва!

        Степта персийска, пясъкът арабски

        са станали на друмища, откакто

        кервани от князе през тях се точат

        към хубостта на Порция. Дори

        царствата водни, дето вчера гордо

        надигнали безброй глави пенливи,

        заплюваха небето, днес не могат

        да спрат това нашествие, което

        минава и над тях, за да достигне

        до хубостта на Порция… Таз хубост

        се крие тука. Но в кое от трите?

        Нима ще е затворено в олово?

        Не, тази мисъл вече е кощунство!

        Да погребеш такова светло чудо

        в тъй тежък и безрадостен ковчег,

        не е възможно! И не е възможно

        да го затвориш в някакво сребро.

        Греховна мисъл! Тоз елмаз могъл би

        да бъде вкопчен само в чисто злато!

        Във Англия на златните монети

        ликът на чуден ангел е изсечен,

        но той отвън е, а пък тоз е вътре.

        Дано успял съм да го отлича!

        Това избирам! Дайте ми ключа!

 

ПОРЦИЯ

        Вземете, принце! Ако моят образ

        е в него, аз съм ваша.

 

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ (отключва ковчежето)

                                Черен ад!

        Какво е туй? О, ужас! Грозен череп

        със свитъче във орбитата куха:

 

                „Прах е винаги почти

                всичко, що отвън блести.

                Във мъртвешките черти

                тази мъдрост прочети:

                който глупаво ламти

                все по златни красоти,

                в края ще го сполети

                край на празните мечти.

                Тръгвай и със тях и ти

                до смъртта си се прости!“

 

        Сбогом, слънце! Идвай, мраз!

        Порция, желах те аз,

        но не пощя съдбата да ни свърже,

        а неуспелите си тръгват бърже!

 

ПОРЦИЯ

        А ний да дръпнем нашата завеска.

        Чудесно отървахме се за днеска.

        Дано и всеки негов тъмен брат

        така успешно върне се назад!