Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Merchant of Venice, –1598 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ВТОРА СЦЕНА

Улица във Венеция.

Влиза Ланчилото Гобо[28].

 

ЛАНЧИЛОТО

        Не, не, никаква съвест не може да ми забрани да побягна от този евреин, господаря ми! Дяволът ме дърпа за лакътя и току ме изкушава: „Гобо! — вика. — Ланчилото Гобо, мили Ланчилото!“ или „Мили Гобо!“, или „Миличък ми Ланчилото Гобо, плюй си на петите и да те няма! Беж оттука, ти казвам!“ Но пък пустата му съвест стои от другата ми страна и казва: „Недей, честни Ланчилото, не бързай, честни ми Гобо!“ или, както казах, с цялото ми име: „Честни ми Ланчилото Гобо, не бягай, защото хорското презрение ще те настигне!“ Добре, ама и дяволът не се дава. „Драсвай! — вика. — Драсвай, духвай или офейквай, бога ми — вика дяволът, — но тука да те няма вече!“ Хубаво, ама и съвестта, като увиснала на шийката на сърцето ми и като зашепнала: „Честни Ланчилото, не забравяй, че си син на честен баща…“ или по-скоро „на честна майка“, защото баща ми беше малко по онази част, имаше си и той… но хайде да не разправяме… та съвестта ми казва, значи: „Ланчилото, не мърдай!“, „Мърдай, и то веднага!“ — вика дяволът. „Да не си мръднал!“ — казва съвестта. „О, съвест, ти добре ме съветваш!“ — казвам на съвестта. „Дяволе, ти добре ме учиш!“ — казвам на дявола. И не знам какво да направя, защото, ако послушам съвестта си и остана при евреина, той — прости ми, господи! — е истински дявол и значи аз ще служа дяволу, а ако избягам от него, това значи, че съм послушал оня, другия, който пък е самият дявол, прости ми още веднъж, господи! И все пак евреинът, ако съдим по съвест, е такова въплющение дяволско, че съвестта ми трябва да е просто безсъвестна, щом ми предлага да остана при него. Да, неприятелят ми дава по-приятелски съвет. Бягам, драсвам, дяволе, краката ми са на твоите заповеди!

 

Влиза Старият Гобо с кошница.

 

ГОБО

        Да знаете, млади господине, как се отива към синьор евреина?

 

ЛАНЧИЛОТО (настрани)

        Ха! Та това е моят законороден баща, който не може да ме познае, защото страда от кокоша или по-точно от гъша слепота! Сега ще го позамотая малко!

 

ГОБО

        Уважаеми млади господине, можете ли ми показа пътя към синьор евреина?

 

ЛАНЧИЛОТО

        Разбира се, старче! Ще кривнеш надясно при първия завой, но при по-първия завой ще вземеш наляво, само че като стигнеш най-първия завой, няма да завиваш нито наляво, нито надясно, а ще поемеш право накриво и ще се намериш не точно там!

 

ГОБО

        Този път, господине, май много извива. А кажете, знаете ли дали оня Ланчилото, дето е при него, е при него?

 

ЛАНЧИЛОТО

        Кой? Господин Ланчилото?

 

Настрани.

 

        Сега гледайте какви сълзи ще пусне!… Ама ти господин Ланчилото ли търсиш, старче?

 

ГОБО

        Какъв господин, господине! Не господин, а просто син на прост човек, и то пръв бедняк — това поне го знам, баща му само дето е здрав, слава богу, но е последен бедняк!

 

ЛАНЧИЛОТО

                Е как така хем пръв, хем последен? Но да оставим бащата, сега говорим за младия господин Ланчилото.

 

ГОБО

        Без „господин“, господине. Само Ланчилото, да ми прости ваша милост!

 

ЛАНЧИЛОТО

        И все пак аз бих искал да зная, старче, ergo — следователно бих желал да се осведомя, ergo — тоест да бъда осветлен върху туй дали ти говориш за младия господин Ланчилото?

 

ГОБО

        За него, за Ланчилото, ваша милост?

 

ЛАНЧИЛОТО

        Ergo — значи, ти дириш господин Ланчилото. Само че няма защо да го дириш, защото въпросният млад господин по волята на съдбата и орисниците, а също тъй и на разни фактори, като трите парки[29] и останалите отрасли на висшите науки, се пресели във вечността или по простому казано, се спомина.

 

ГОБО

        Какво? О, господи боже! О, света Дево! Споминал се! Моята опора! Тояжката ми! Патерицата на старите ми дни!

 

ЛАНЧИЛОТО (настрани)

        Е, хубава работа! Нима приличам на тояга, прът или чатал!… Не ме ли познаваш, татко?

 

ГОБО

        О, аз нещастният! Не ви познавам, господине, но много ви се моля да ми кажете: наистина ли чедото ми, бог да го прости, е умряло или не?

 

ЛАНЧИЛОТО

        Ей, татко! Не ме ли познаваш?

 

ГОБО

        Ах, господине, лошо виждам и не мога да ви позная.

 

ЛАНЧИЛОТО

        То и да виждаше, кой знае… Има толкоз бащи, дето не им се ще да познаят децата си!… Но нищо! Слушай сега новини за сина си!

 

Коленичи.

 

        Благослови ме, старче! Истината винаги блясва накрая. Нито едно убийство не остава скрито. Виж, това, кой чий син е, може да остане неясно за по-длъжко време, но и то изскача наяве някой ден.

 

ГОБО

        Моля ви се, господине, станете! Знам, че не сте Ланчилото, моето дете.

 

ЛАНЧИЛОТО

        А пък аз те моля да няма повече глупости, а да ме благословиш. Аз съм Ланчилото, бившото ти момче, настоящия ти син и бъдещото ти дете.

 

ГОБО

        Не, това, че си ти, дето казваш, моят настоящ син, не го вярвам!

 

ЛАНЧИЛОТО

        Прав си — под това и аз не мога да се подпиша, но съм положителен, че се казвам Ланчилото, че служа при евреина и че Маргарита, твоята съпруга, ми се пада майка.

 

ГОБО

        Старата наистина се казва Маргарита! Кълна се, ако ти се казваш Ланчилото, значи си моя плът и кръв! Слава на бога!

 

Опипва косата му.

 

        И каква брада само си пуснал! Ти имаш на лицето си повече косми, отколкото нашият Дръглю на опашката си!

 

ЛАНЧИЛОТО

        Горкият Дръглю! Значи опашката му расте в обратна посока, защото, когато го видях за последен път, той беше по-космат от мене.

 

ГОБО

        И колко си се изменил, господи! Как се погаждате с господаря ти? Аз му нося подарък. А? Разбирате ли се?

 

ЛАНЧИЛОТО

        Много даже! Обноските му към мене бяха толкоз много мили, че аз реших да се отдалеча на също толкоз много мили от него. Този господар е истински евреин! Подарък — как не! Въже за него! Умори ме от глад. На, виж, пръстите ми се броят с ребра! Слушай, татко, подаръка, дето си го донесъл, ще го дадеш на един друг синьор. Казва се Басанио. Всички говорят, че обличал слугите си в чудесни ливреи. Ако не успея да се наредя при него, ще побягна накрай света!… Ха, каква слука! Той самият иде насам! Евреин да стана, ако остана при евреина!

 

Влиза Басанио, придружен от Леонардо и други Слуги.

 

БАСАНИО

        Побързайте! Трапезата да бъде

        за пет часа готова. Изпратете

        и тез писма. Веднага да се шият

        ливреите. И нека Грациано

        да дойде незабавно у дома!

 

Един Слуга излиза.

 

ЛАНЧИЛОТО

        Хайде, татенце!

 

ГОБО

        Да ви поживи господ, ваша милост!

 

БАСАНИО

        Благодаря ти, старче. Какво искаш?

 

ГОБО

        Този момък, синьоре, бедното момче…

 

ЛАНЧИЛОТО

        Не бедно момче, синьоре, а момче при богат евреин, което ви моли, както ще ви изложи баща ми…

 

ГОБО

        Той, синьоре, е много, така да се каже, симпатичен към вас и има измерение да постъпи…

 

ЛАНЧИЛОТО

        Накратко, синьоре, аз съм на служба при евреина и желая, както ще ви изложи баща ми…

 

ГОБО

        Господарят му и той, синьоре, прощавайте за извержението, но са като куче и котка…

 

ЛАНЧИЛОТО

        Работата е, синьоре, че евреинът се отнасяше лошо с мене, така че, както ще ви изложи баща ми…

 

ГОБО

        Понеже, нали знаете, синьоре, донесъл съм тука, синьоре, няколко печени гълъба, които се осмелявам заедно с молбата си…

 

ЛАНЧИЛОТО

        Или, казано лакомически, молбата ни се състои в това, че както моят баща, който — горкият — е наистина поостарял, но инак е честен и понеже защото, синьоре, моят баща, той…

 

БАСАНИО

        Един да каже! Ти какво желаеш?

 

ЛАНЧИЛОТО

        Да ви служа, синьоре.

 

ГОБО

        Да, това е нашето ходатайнство!

 

БАСАНИО

        Съгласен. Шейлок, твоят господар,

        ми каза днес, че бил си заслужавал

        да бъдеш повишен. Ако се смята

        за повишение това, да минеш

        от жилището на богат евреин

        в дома на поизпаднал християнин…

 

ЛАНЧИЛОТО

        Има, господарю, такава поговорка: „Милостта божия е цяло богатство!“ Е, вие сте си я поделили по равно: на вас се е паднала божията милост, а пък на него — цялото богатство.

 

БАСАНИО

        Да, тъй е май. Баща и син, вървете!…

        Прости се с господаря си и после

        ела във къщи!… Нека му дадат

        най-пъстро украсената ливрея!

 

ЛАНЧИЛОТО

        Да вървим, татенце! Не съм бил имал език да си намеря служба!

 

Разглежда дланта си.

 

        Човек да не съм, ако някой в Италия може, когато се кълне, да постави върху библията по-хубава длан от тази! Щастлив живот ме чака, няма що! Гледай, гледай само: каква спокойна линия на живота! Е, тук има няколко съпруги, но петнайсетина женички — какво е то? Единайсет вдовички и девет девички — това не е нищо за един мъж на място! Тук ми пише още, че ще се спася от вярна смърт: три пъти в речно легло и един път в пухено. Но това са дреболии. Тази фортуна, макар да е от женски пол, този път е била добра. Хайде, татенце, докато мигнеш, и ще съм казал „Сбогом“ на евреина!

 

Излиза заедно със Стария Гобо.

 

БАСАНИО

        Та, значи, Леонардо, погрижи се

        за всичко туй. Купи каквото трябва,

        защото тази вечер ще ми дойдат

        най-близките приятели. Върви!

 

ЛЕОНАРДО

        Ще бъде всичко сторено по съвест.

 

Влиза Грациано.

 

ГРАЦИАНО

        Къде е господарят ти?

 

ЛЕОНАРДО

                        Там. Ей го!

 

Излиза.

 

ГРАЦИАНО

        Синьор Басанио!

 

БАСАНИО

                        О, Грациано!

 

ГРАЦИАНО

        Здравейте, бих желал да ви помоля

        за нещо дребно.

 

БАСАНИО

                        Имате го вече.

 

ГРАЦИАНО

        Вий трябва да ме вземете в Белмонте!

 

БАСАНИО

        Съгласен съм. Но слушай, Грациано —

        ти малко прям си, груб, солен в езика;

        това държание добре ти ляга

        и според нас не представлява грях,

        но там, където първи път те виждат,

        то може, чувай мене, да се стори

        донейде волно. Затова те моля

        да смесиш към кипящия си нрав

        две хладни капки скромност; инак можеш,

        страхувам се, така да ме изложиш

        там, дето ще отидем, че да хвръкнат

        надеждите ми.

 

ГРАЦИАНО

                        Чуйте ме, синьор

        Басанио, ако не се държа

        ужасно скромно, ако не говоря

        най-сдържано, като при нужда само

        поизругавам, ако тук от джоба

        не ми стърчи молитвеник, на обед

        ако при „Отче наш“, очи прикрил

        под шапката си[30], тъжно не проблея:

        „Амин!“, ако докрай не се държа

        възпитано, набожно и пристойно,

        тъй както знае се, че всеки прави,

        със цел на баба си да се понрави,

        от днес нататък да не съм човек!

 

БАСАНИО

        Добре, дано е тъй.

 

ГРАЦИАНО

                        Но тази вечер

        не влиза в сметката. По нея няма

        да съдите за утрешния ден!

 

БАСАНИО

        Разбира се. Напротив, днес те искам

        облечен в най-искрящата ти волност

        защото цел на нашата гощавка

        ще е веселието. Извини ме,

        но имам работа.

 

ГРАЦИАНО

                        И моя милост

        ще трябва да намине към Лоренцо

        и другите. До тази вечер, значи!

 

Излизат.

Бележки

[28] Гобо — от италианското gobbo — гърбав; име, заимствано от италианската комедия.

[29] Трите парки (митол.) — богини на човешката участ в римската религия: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.

[30] „…очи, прикрил под шапката си…“ — по Шекспирово време знатните обядвали с шапки на главата.