Уилям Шекспир
Бурята ^[0] (9) (Романс)

Първа сцена

 

ПРОСПЕРО

Измъчих те, младежо, но за всичко

ще ти плати наградата, защото

подарък дадох ти една третина

от туй, зарад което още жив съм

на тоя свят. Ръката й вземи!

С теглата, на които те подложих,

изпитвах любовта ти и ти твърдо

преодоля проверката. Сега

пред бога потвърждавам този свой

разкошен дар. И ти, о, Фердинанде,

не ми се смей, че хваля я — ще видиш,

че най-голямата похвала куца

зад нейните достойнства.

 

ФЕРДИНАНД

                                                Ще го вярвам,

дори оракул да го отрече!

 

ПРОСПЕРО

Тогаз вземи я като мой подарък

и своя придобивка, справедливо

заслужена! Но ако ти развържеш

моминския й пояс, недочакал

докрай да се изпълнят всички свети

венчални церемонии, които

изисква обичаят, благодат

от небесата няма да поръси

съюза ви, а яловата злоба,

раздорът и презрението мрачно

ще украсят семейното ви Ложе

със бурени тъй гнъсни, че ще стане

омразно то за двама ви. Затуй

бъди въздържан, ако ти се иска

да свети Хименеевият факел^[1]

без дим над вас!

 

ФЕРДИНАНД

                                Във името на свойта

надежда да живея мирни дни,

сред здрава челяд, до дълбока старост,

в любов като сегашната, кълна се,

че най-примамливите кът и час,

във заговор с най-мощната подбуда

на злия гений в нас, не ще размекнат

честта ми в сласт и няма да погубят

ликуващата радост на деня,

пред който — зная аз — ще ми се струва,

че Фебовият впряг^[2] е окуцял

или че някой вързал е Нощта

с вериги за земята!

 

ПРОСПЕРО

                                        Честна реч!

Седни тогаз и побеседвай с нея!

Тя твоя е… Къде си, Ариел?

Мой пъргави служителю, яви се!

 

АРИЕЛ

Какво желаеш, господарю? Тук съм!

 

ПРОСПЕРО

Добре изпълнихте и ти, и твоите

по-мънички събратя туй, което

възложих ви. За друга изненада

сега ще ви използвам. Съзови

гмежта от духове, чиито воли

на твойта подчиних! И да побързат,

защото обещах на тези двама

една приумица на мойта мощ.

Дължа им я.

 

АРИЕЛ

                        Сега ли?

 

ПРОСПЕРО

                                        Мигновено!

 

АРИЕЛ

Още неизрекъл: „Раз!“

всички тук ще са завчас

с весел танц и звънък глас,

но ще кажеш ли тогаз,

че добре ти служа аз?

 

ПРОСПЕРО

Ще кажа, мой изящни Ариел,

но знака ми изчакайте!

 

АРИЕЛ

                                                Разбрано!

 

ПРОСПЕРО

По-кротко, момко! Не отпускай толкоз

юздите на любовната игра!

Най-твърдият обет е суха слама

в пожара на кръвта. Бъди въздържан,

че инак — сбогом, клетви!

 

ФЕРДИНАНД

                                                Благи татко,

повярвайте ми, девственият сняг,

притиснат до сърцето ми, охлажда

горещия му плам!

 

ПРОСПЕРО

                                Дано е тъй!…

Започвай, Ариел! И нека бъдат

във повече, но не и във недостиг!…

Очи и слух бъдете! Тишина!

 

ИРИДА

Цереро^[4] щедра, напусни за миг

класилите пшеници, ръж, ечмик,

планинските ливади, гдето лете

с поблейване и звън пасат овцете;

потока бистър, чийто бряг Април

с цветя за твоите нимфи е покрил,

та те от тях венчета да си вият,

леса, в чиито сенки крий горкият

отхвърлен момък своите сълзи;

пътечките сред къдрави лози

и голите скали покрай морето,

облъхвани от ведър вятър, гдето

прохлада търсиш ти! От всеки кът,

във който твоите сокове текат,

на този губер мек ела, богиньо —

Владетелката на небето синьо^[5],

която аз, сияйната дъга,

предшествувам, те кани тук сега

да се явиш за празнична забава!

Виж, впрягът й паунов приближава

във своите царства я приеми!

 

ЦЕРЕРА

Добре дошла над плодните земи,

Юнонина вестителко, която

с лъка си гониш облачното ято

и ръсиш с диамантени криле

прохладен дъжд над знойното поле,

опасала със пояс многоцветен

на моите царства триумфа летен!

Кажи, защо на тоз килим зелен

желае тя да има среща с мен?

 

ИРИДА

Един годежен договор вий двете

за да приветствате и раздадете

подаръци на двойката!

 

ЦЕРЕРА

                                        Все пак

дали Венера с нейния хлапак^[6]

е канена, бих искала да зная?

Откакто те измислиха оная

примамка, със която на Плутон^[7]

удаде се за адския си трон

да грабне дъщеря ми, тези двама

не искам да ги видя!

 

ИРИДА

                                        Не, те няма

да бъдат тука. Аз видях ги как

назад към Пафос^[8] бързият им впряг

от гълъби сред облаците бели

ги носеше. Не бяха се заели

да увлекат тез двама млади тук

със плътски чарове един към друг

в такава страст, че той да легне с нея,

преди да е дочакал Хименея;

но не успяха и във гняв назад

тя връща се с хлапака си крилат,

решил да стреля само по врабчета —

момченце като земните момчета,

и толкова!…

 

ЦЕРЕРА

                        Я чуй! Паунски звук!

Съпругата на Юпитер е тук!

 

ЮНОНА

Привет, сестрице щедра! С мен ела ти,

да одарим със дарове богати

таз млада двойка!

 

ЮНОНА

        „С чест, имот, любов щастлива,

        с челяд здрава и красива,

        с дни на радост — броеница

        от янтар на златна жица,

        с чист лазур на небосклона

        дар дарява ви Юнона!“

 

ЦЕРЕРА

        „С тежки жътви, с пълна къща,

        с плод — колата да обръща,

        със хамбари запращели,

        със овошки, клони свели,

        с пролет чак до гроздобера

        дар дарява ви Церера!“

 

ФЕРДИНАНД

Какво тържествено и мелодично

видение! Нима бе то игра

на духове?

 

ПРОСПЕРО

                        На духове, които

с вълшебство аз от техните предели

извиках тука, за да ви представят

фантазиите ми.

 

ФЕРДИНАНД

                                О, райски остров!

С такъв баща-вълшебник и с такова

вълшебство за съпруга бих живял

до гроба си на него!

 

ПРОСПЕРО

                                        Тихо, синко!

 

Ще има още. Всяко слово може

да развали магията.

 

ИРИДА

Елате от реки и водопади

с венчета от папур, наяди^[9] млади,

и тук, на тез тревисти брегове,

явете се — Юнона ви зове

небето да красите и земята

в тоз час на чист оброк за обич свята!

 

Жътвари, във загар от юлски пек,

вържете снопа и за празник лек,

тъй както сте, със шапките от слама,

тез нимфи завъртете в танц по двама!

 

ПРОСПЕРО

Съвсем забравих гнъсния кроеж

на Калибан и двамата пройдохи

срещу живота ми! Почти дошъл е

мигът, във който трябваше да действат…

 

Отлично! Стига толкоз! Да ви няма!

 

ФЕРДИНАНД

Какво е туй? Баща ти е обхванат

от странно раздразнение!

 

МИРАНДА

                                                За пръв път

го виждам тъй ужасно разгневен!

 

ПРОСПЕРО

Изглеждаш смаян, синко. Успокой се!

Забавата ни свърши! Тези наши

актьори бяха духове и ето,

стопиха се, разтвориха се в рядък,

безплътен въздух; и подобно туй

видение миражно ще изчезнат,

ще се стопят надоблачните кули,

дворците пищни, храмовете горди,

да, целият тоз глобус ще изчезне

и като таз картина мимолетна

след себе си не ще остави нишка

от облаче. Направени сме ние

от сънища и сън отвред обгръща

тоз малък наш живот!… Прощавай, момко,

но нещо ме разстрои! Не обръщай

внимание на таз внезапна слабост!

Това сме ние, старците — с помътен мозък…

Вий влезте си, пък аз ще се разходя,

додето стихне странната възбуда

в главата ми.

 

ФЕРДИНАНД и МИРАНДА

                        Желаем ви покой!

 

ПРОСПЕРО

При мен, по-бърз от мисъл, Ариел!

 

АРИЕЛ

Преди да я домислиш, господарю!

Какво желаеш?

 

ПРОСПЕРО

                        Трябва да се готвим

да срещнем Калибан.

 

АРИЕЛ

                                        И аз си рекох,

представяйки Церера, че ще трябва

за туй да ти припомня, но не дръзнах,

предчувствайки гнева ти.

 

ПРОСПЕРО

                                                Повтори ми:

къде остави тези негодяи?

 

АРИЕЛ

Те бяха, господарю, тъй загрети

от виното, че въздуха сечеха,

задето бил ги лъхал във лицето,

и ритаха земята, затова, че

целувала петите им; но планът

им беше все в ума! Тогава аз

задумках свойто тъпанче звънливо

и те като жребци неоседлани

взор впериха, наостриха уши

и муцуни навириха нагоре,

да душат сякаш музиката. Тъй,

като телци по майчино мучене,

те припнаха след мен през драки, шипки,

трънаци, гъсталаци и шубраци,

додето си направиха прасците

във драскотини целите. И тъй

оставих ги в жабясалото блато

край пещерата тук, до гуша в тиня

да скачат сред воня, по-силна даже

от тази на краката им!

 

ПРОСПЕРО

                                        Чудесно!

Невидим остани, мой дух крилат,

и донеси от пещерата тука

купчина пъстри дрипи за примамка

на нашите крадци!

 

АРИЕЛ

                                Летя! Летя!

 

ПРОСПЕРО

Вродено зло, което по природа

не хваща възпитание! Напразно,

на вятъра положих толкоз мъки —

тъй както тялото му с възрастта

по-грозно става, нравът му и той

все повече загнива. Ала скоро

ще зареват и тримата!

 

Добре.

Сега ги накачи по таз липа!

 

КАЛИБАН

На пръсти, моля! Сляпата къртица

да не дочуе стъпка^[10]! Ний сме вече

до пещерата му!

 

СТЕФАНО

Чудовище, този твой дух, за когото казваше, че бил безобиден, добре ни разигра!

 

ТРИНКУЛО

Чудовище, аз цял смърдя на конска пикня и моят нос е безкрайно възмутен от това!

 

СТЕФАНО

И моят също! Чуваш ли, чудовище?

Внимавай, че ако изпаднеш в немилост пред мене…

 

ТРИНКУЛО

…ще станеш само на чудовища!

 

КАЛИБАН

Не се гневи на мене, господарю!

Наградата, която те очаква,

ще заличи във тебе всеки спомен

от тази злополука. Затова

не говори високо! Вред е тихо,

като че ли е нощ.

 

ТРИНКУЛО

Да, но загубихме бутилките си в блатото…

 

СТЕФАНО

Това е не само срам и позор, чудовище, но и неизмерима загуба…

 

ТРИНКУЛО

Която ме прави по-нещастен, отколкото това, че се намокрихме. И туй е все работа на твоя безобиден дух, чудовище!

 

СТЕФАНО

Аз моята бутилка ще си я извадя, па ако ще и до ушите да се изкалям!

 

КАЛИБАН

Кралю, по-тихо, моля! Туй е входът

на жилището му. Вмъкни се вътре

и щом извършиш туй добро злодейство,

тоз остров тук ще бъде твой навеки,

а Калибан, дорде е жив, ще лиже

нозете ти!

 

СТЕФАНО

Дай си ръката! Мислите ми почват да кръвясват.

 

ТРИНКУЛО

Крал Стефано! О, велики кралю и господарю! Виж какъв дрешник виси за тебе тук!

 

КАЛИБАН

Не се бави, глупако! Туй са дрипи!

 

ТРИНКУЛО

Мълчи, чудовище! От вехтошарска стока поне разбираме! О, велики Стефано!

 

СТЕФАНО

Смъкни тази мантия, Тринкуло! Кълна се в десницата си, аз ще я имам тази мантия!

 

ТРИНКУЛО

Ваше величество ще я има!

 

КАЛИБАН

Воднянката да го издуе този

глупак с глупак! Защо сте заламтели

за тези вехтории? По-напред

убийте го, че ако се събуди,

със сърбел от главата до петите

ще ни натрие кожите, в животни

ще ни превърне той!

 

СТЕФАНО

Спокойно, чудовище! Мадам Липа, този жакет не е ли моят?

 

Искате ли да ми направите един поклон с този клон?

 

ТРИНКУЛО

То не беше поклон, а циклон — нищо не остана по нея. Нашият крал, чудовище, е крал и друг път, личи си!

 

СТЕФАНО

Благодаря ти за шегата. Дръж една дреха! Остроумието не ще остава без награда, додето съм крал на тази страна. „Клон-циклон“ — добре намерено! На ти още една, от мене да мине.

 

ТРИНКУЛО

Ти ме мина мене, но нейсе! Чудовище, съблечи и ти оня клон — не се прави, че нямаш наклонност към чуждото!

 

КАЛИБАН

Не искам! Губим време и той, зная,

ще ни превърне в гларуси или пък

в маймуни нискочели!

 

СТЕФАНО

Протегни си лапите, чудовище! Помагай да отнесем всичко това до мястото, дето е бъчвата ми, или ще те прогоня от кралството си! Хайде, мъкни това!

 

ТРИНКУЛО

И това!

 

СТЕФАНО

И това също!

 

ПРОСПЕРО

Дръж, дръж, Елмаз!

 

АРИЕЛ

По тях, Звънливко! Ха тъй!

 

ПРОСПЕРО

Тиран, хапи! Фурия, дръж! Гонете!

 

Лети, кажи на грозните си братя

да им изпият ставите до сухо,

от спазми мишците да им скъсят,

да им направят кожата петниста

от щипане като на леопарди

или на рисове!

 

АРИЕЛ

                                Чуй, чуй как вият!

 

ПРОСПЕРО

Тъй трябва! Нека още ги погонят!

Сега са всички мои врагове

в ръцете ми и скоро ще те пусна

свободен да летиш. Но дотогава

служи ми още малко!