Уилям Шекспир
Бурята ^[0] (6) (Романс)

Първа сцена

 

ФЕРДИНАНД

Телесните игри са нявга трудни,

но раждат удоволствие; нерядко

човек без ущърб за честта си може

да върши низка работа; и често

се стигат с груби средства висши цели.

Таз долна служба би била за мене

омразна толкоз, колкото е тежка,

но мойта господарка, о, тя буди

живот във всичко мъртво и превръща

труда ми в радост! Тя е десет пъти

по-ласкава, отколкото баща й

е смръщен и суров. А той е цял

направен от суровост: аз съм длъжен

да пренеса и подредя хиляда

такива тежки пънове. Тя плаче,

като ме гледа, и твърди, че нивга

тъй долна работа не е видяла

подобен изпълнител… Аз забравям

за своя дълг, но тези сладки мисли

ме ободряват и от тях трудът

спори ми повече.

 

МИРАНДА

                                О, момко, моля,

не се трудете толкова! Да бяха

светкавици превърнали на пепел

тез дънери! Сложете на земята

товара си и дайте си почивка!

Във огъня тоз път ще лее сълзи,

задето ви е мъчил тъй! Баща ми

от своите книги няма да се вдигне

поне три часа.

 

ФЕРДИНАНД

                                Скъпа господарко,

ще се смрачи, преди да съм завършил.

 

МИРАНДА

Седнете, починете си, пък аз

ще ви заместя в носенето. Хайде,

подайте ми тоз пън!

 

ФЕРДИНАНД

                                        Не, дивно чудо,

гръбнак ще счупя, жили ще разкъсам,

но няма да допусна срам такъв:

да работите вий, а аз да гледам

със скръстени ръце!

 

МИРАНДА

                                        Тоз труд подхожда

на мене толкоз, колкото на вас:

при туй за мен по-лек ще е, защото

сама ще съм го искала, а вие

го вършите насила.

 

ПРОСПЕРО (настрани)

                                        Бедно птиче,

заразата е в тебе — твоят жар

доказва го!

 

МИРАНДА

                        Видът ви уморен е.

 

ФЕРДИНАНД

Не, скъпа господарко! Щом ви виждам,

за мен и вечерта е бодро утро!

Кажете ми — и питам ви, защото

в молитвите си искам да ви включа, —

о, дивна, как се казвате?

 

МИРАНДА

                                                Миранда…

Ах, татко, твойта воля аз престъпих!

 

ФЕРДИНАНД

Миранда! — Сладко име, чийто смисъл

тъй точно ви подхожда, рядко чудо,

достойно за възхита! Не една

девойка знатна грабвала е в плен

окото ми и не една слуха ми

е галила със говор мелодичен;

харесвал съм за качества отделни

ту тази, ту оназ, но ни една —

от все сърце, защото всеки път

по някой недостатък в спор е влизал

със качествата им, а вий, о, вий,

върховно съвършенство, вий сте сякаш

изваяна от най-доброто само

във всички тях!

 

МИРАНДА

                                Аз друга не познавам

от моя пол; не помня женски лик,

със изключение на своя собствен

във огледалото; а от мъжете,

които бих могла да нарека

човеци, съм видяла само вас,

приятелю, и своя скъп родител.

Какви на вид са другите, не зная,

но в скромността заклевам се (която

е главният брилянт на мойта зестра),

че вън от вас друг спътник не желая

и че фантазията ми не може

да си въобрази друг образ, който

ми би харесал тъй!… Но аз бърборя,

без много да му мисля, и забравям

заръката на татко си.

 

ФЕРДИНАНД

                                        Миранда,

аз принц по титла съм, а може би —

уви! — и крал, и толкоз бих търпял

дърва да нося, колкото муха —

да лази по устата ми, ако…

О, чуйте ме! Когато ви съгледах,

сърцето ми към вас политна мигом

и стори ме ваш роб! За вас, о, чудо,

превърнах се във този търпелив

дьрвоносач!

 

МИРАНДА

                        Нима сте ме обикнал?

 

ФЕРДИНАНД

Небе, земя, свидетели бъдете

на моите думи: ако са правдиви,

мечтите ми венчайте със успех;

ако лъжливи са, осъществете

наопаки сполуките, които

били са ми предписани. Да, аз ви

обичам, уважавам и ценя

над всяка граница, над всичко друго

на тоя свят!

 

МИРАНДА

                        Аз трябва да съм луда,

щом плача от това, което пълни

сърцето ми със радост!

 

ПРОСПЕРО (настрани)

                                                Чудна среща

на две избрани чувства! Небесата

да ръснат със обилна благодат

плода й!

 

ФЕРДИНАНД

                Защо плачете?

 

МИРАНДА

                                        Защото

не смея да предложа туй, което

жадувам да отдам, и дваж по-малко —

онуй да взема, без което няма

живот за мен!… Не, гатанки това са,

а колкото по-много се старая

да скрия чувството си, толкоз по

наяве то изскача. Напусни ме,

извъртане свенливо, дай ми слово,

безхитростна и свята откровеност!…

Жена ако ме искате, то ей ме;

не ме ли искате, ще ви слугувам

до гроба си! Като съпруга прав сте

да ме отхвърлите; като прислуга

не можете, мой скъпи!

 

ФЕРДИНАНД

                                        Господарка

за мене ще си ти, пък аз ще бъда

служител твой навеки!

 

МИРАНДА

                                        И съпруг?

 

ФЕРДИНАНД

О, да, и то със жажда във сърцето,

с каквато роб жадува волност! Ето

ръката ми!

 

МИРАНДА

                        И ето ти и мойта

със трепета ми в нея! Сбогом, мили,

доскоро виждане!

 

ФЕРДИНАНД

                                Доскоро, скъпа!

 

ПРОСПЕРО

Не може мойта радост да се мери

със тяхната, защото обичта им

за тях е изненада; и все пак

не бих се радвал тъй на нищо друго…

Но книгите ме чакат — предстои ми

да свърша до вечеря много нещо

във връзка с плана си.