Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tempest, –1611 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008)
Корекция
NomaD (2009)
Допълнителна корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Издателство „СИЛУЕТ — 33“, София, 1994

Рисунка: Владислав Паскалев

Библиотечно оформление: Николай Пекарев

При подготовката на настоящото издание върху текста на превода, публикуван през 1976 г., бяха нанесени неголям брой промени. Преводачът вярва, че проф. Марко Минков, чиято ерудиция присъствува в тези редове, би одобрил това усъвършенствуване на текста.

В.П.

Рисунката на корицата е дар от проф. Владислав Паскалев.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от NomaD

Първо действие

Първа сцена

На кораб в морето.

Рев на буря. Гръмотевици и светкавици.

Влизат Капитанът на кораба и Боцманът.

 

КАПИТАНЪТ

Боцман!

 

БОЦМАНЪТ

Слушам, капитане! Как е?

 

КАПИТАНЪТ

Добре! Сбери матросите и им ревни две думи! Пипайте

здраво или ще се разбием! Бързо! Бързо!

 

Излиза.

Влизат моряци.

 

БОЦМАНЪТ

Хайде, момчета! Живо, живо! Мъжката! Обирай топела[1]!

Слушай капитанската свирка!… Ти, можеш да духаш до

пръсване, да има само вода за маневра!…

 

Влизат Алонзо, Себастиан, Антонио,

Фердинанд, Гонзало и други.

 

АЛОНЗО

Боцман, на теб разчитаме! Къде е капитанът? Дръж изкъсо хората си!

 

БОЦМАНЪТ

Стойте си долу, моля ви!

 

АНТОНИО

Къде е капитанът, боцман?

 

БОЦМАНЪТ

Не го ли чувате? Пречите ни да работим! Стойте си в каютите — само помагате на бурята!

ГОНЗАЛО

Добре, добре, успокой се!

 

БОЦМАНЪТ

Когато се успокои морето! Махайте се, ви казвам! Много ги е еня тези, ревящите, за кралските титли! По каютите! Тихо! Не пречете!

 

ГОНЗАЛО

Добре, но не забравяй все пак кой е на борда ти!

 

БОЦМАНЪТ

Никой, който да ми е по-мил от мене самия! Вие сте съветник в двора — посъветвайте стихиите, въдворете мир между тях и тогава ние няма да пипнем въже! Употребете властта си, хайде! А щом не можете, благодарете богу, че сте доживели до днес, и се пригответе в каютата си за бедата, ако ни е писана… Живо, момчета!… Махайте се, казах!

 

Излиза:

 

ГОНЗАЛО

Тоя негодник ми вдъхва надежда: явно, не е от тези, които могат да загинат в море — такъв обесник ще свърши непременно на въжето. Добра Фортуно[2], само не променяй смъртта, която си му предначертала! Вържи ни с неговото въже за котвата, защото нейното само няма да издържи! Ако не му е писано да умре на бесилка, лоша ни е работата!

 

Излиза заедно с другите пътници.

Влиза отново Боцманът.

 

БОЦМАНЪТ

Спусни стенгата! Живо! Още! Още! Да легнем на грота!

 

Вик отвътре.

 

Чума да ги тръшне тези кресльовци! Надвикват и буря, и команди!

 

Влизат отново Себастиан, Антонио и Гонзало.

 

Пак ли? Какво търсите горе? Или да вдигнем ръце и да се издавим? Искате да отидем на дъното, така ли?

 

СЕБАСТИАН

Язва да ти разяде гърлото, богохулнико лаещ, куче нечестиво!

 

БОЦМАНЪТ

Работете сами тогава!

 

АНТОНИО

Върви да се обесиш, пес неден, кучи син! Тебе, дързък кресльо, те е страх, че ще се удавиш, повече от нас!

 

ГОНЗАЛО

Гарантирам му, че няма да се удави, ако ще корабът ни да е крехък като орехова черупка и да пропуска като улична жена!

 

БОЦМАНЪТ

Дръж против вятъра! Против вятъра! Дай фока и грота! Към открито! Към открито!

 

Влизат отново — в мокри дрехи — моряците.

 

МОРЯЦИТЕ

Загубени сме! Корабът потъва! Молете се! Коленичете! Сбогом!

 

БОЦМАНЪТ

Нима със сухи устни да загинем?

 

Пие и предава на моряците бутилката.

Моряците излизат.

 

ГОНЗАЛО

В каютите си кралят и синът му

се молят вече — да вървим и с тях

да споделим молитва и съдба!

 

СЕБАСТИАН

Ще изгърмя от гняв!

 

АНТОНИО

                                        Глупци пияни

отнемат ни живота! Тоз дърдорко

бих искал да го видя как се дави

пет прилива подред!

 

ГОНЗАЛО

                                        И все пак той

на примка ще увисне, ако ще и

тук всяка капка да се закълне

срещу това и да отвори паст,

за да го глътне!

 

ГЛАСОВЕ (отвътре)

Загиваме!… Дечица, жено, сбогом!…

Прощавай, братко!… Господи, помилуй!

 

Боцманът излиза.

 

АНТОНИО

Да идем и умрем със своя крал!

 

СЕБАСТИАН

Да, трябва да си вземем сбогом с него!

 

Излиза заедно с Антонио.

 

ГОНЗАЛО

Сега давам хиляди квадратни мили море за три педи безплодна суша, само бурени и тръне! Да бъде волята небесна, но бих предпочел по-суха смърт!

 

Излиза.

Бележки

[1] Топсел — тази дума, както и следващите в същата сцена „стенга“, „грот“, „фок“ са взети от моряшкия език и означават различни платна и части от мачти.

[2] Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха; изобразявана е с рог на изобилието, изсипващ монети или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.