Уилям Шекспир
Бурята ^[0] (5) (Романс)

Втора сцена

 

КАЛИБАН

Дано каквито язви и зарази

от гнилочи, мочури и блата

изсмуква слънцето, да се полепят

по този Просперо, додето стане

на гнойник целият. Макар да зная,

че неговите Духове ме чуват,

не мога да се спра да не кълна!

Без него те не щяха да ме плашат

с лица на таласъми, да ме щипят,

да ме въргалят в кал, да ме отбиват

от пътя ми с блуждаещи огньове —

под негова принуда те го вършат,

а той насъсква ги по мен за нищо

и те като маймуни ми се зъбят

и хапят ме; търкалят се пред мене

и впиват в босите ми ходила

игли на таралежи; с грозен съсък

на цепнати езичета, от който

загубвам ум, по мене се увиват

като усойници!…

 

                                На, ето почват!

Един от тях ме търси да ме мъчи,

защото закъснял съм със дървата.

Ще легна тук, дано не ме съгледа!

 

ТРИНКУЛО

Ни дръвче, ни шубрак да се подслониш от най-лекия дъжд, а се готви нова буря! Оня черен облак, ей там, големия, ми прилича на огромен прогнил мех, готов да ливне съдържанието си отгоре ми. Ако рече да затрещи, както преди малко, не знам къде ще си завра главата! Ей го на, готви се да се излее!… Я, а какво е това? Човек или риба? Живо или умряло? Риба ще е. Смърди на риба, и то не много прясна. Съвсем като стар чироз! Чудна риба! Да бях в Англия — бил съм там, зная ги, — че да окача това чудо над фирмата си, ни един панаирски зяпач няма да ме отмине, без да ми издрънка сребърна монета! Там този урод щеше да ме направи човек. На англичаните дай им чуждестранни уроди. Те една пара няма да дадат на някой сакат просяк, но десет ще изръсят, за да видят един изсушен индиец!… Краката му са човешки. И перките са му като ръце. И топъл, честна дума! Променям първото си предположение: това не е риба, а тукашен островитянин, ударен от гръм.

 

Олеле, отново почва! Най-добре ще е да се мушна под наметката му — друг подслон няма наоколо. Неволя дом не избира: спиш, с когото падне! Ще се завия така, додето бурята се изцеди до дъно.

 

СТЕФАНО

        „Морето дойде ми до гуша,

        желая да умра на суша!…“

 

Не, тази нататък е мръсна; не подхожда за погребение. Карай, в това ми е утехата!

 

        „За шкипера, боцмана, юнга и мен

        са всички женички букет —

        ний любим и Меги, и Мол, и Мадлен,

        и мразим единствено Кет!

        Защото подуши ли дъх на матрос,

        тя «Махай се!» вика, набърчила нос;

        защото желае таз дърта брантия,

        шивач да я чеше, където сърби я!

        А щом е такава — момчета, към кея!

        Шивачите нека тропосват я нея!“

 

И тази е мръсна, но в това ми е утехата!

 

КАЛИБАН

Недей ме измъчва! О-о-о!

 

СТЕФАНО

Какво е това? Да не е дяволът, а? Преструваш се на дивак, правиш се на индианец, а? Не съм се избавил от удавяне, за да се стряскам от едно четириного. Казано е за мене: „Няма на тоя свят човек на четири крака, който ще го накара да отстъпи!“ — и така ще се казва, докато Стефано издъхне предспиртното си издихание.

 

КАЛИБАН

Духът ме мъчи! О-о-о!

 

СТЕФАНО

Трябва да е някакво туземно чудовище с четири крака, което, изглежда, е пипнало треска. Но откъде, взел го дявола, е научило езика ни? Дори само за това да е, ще му помогна: ако успея да го излекувам и опитомя, ще го закарам в Неапол и ще бъде подарък, достоен за кой да е император!

 

КАЛИБАН

Не ме мъчи, моля ти се! Ей ги дървата, носех ги вече!

 

СТЕФАНО

В пристъп е сигур и затова дрънка каквото му падне. Ще му дам да си кръкне от бутилката. Ако му е за пръв път, може да му пресече пристъпа. Да мога да го излекувам и опитомя — цена няма да има! Който го получи, ще ми го е платил скъпо и прескъпо.

 

КАЛИБАН

Знам те — малко ме поотпусна, но пак ще почнеш! Усещам го по треперенето ти — Просперо те насъсква!

 

СТЕФАНО

Пис-пис-пис! Хайде, отвори уста! От това млекце и котка проговаря. Една глътка ще ти пресече треската, бъди сигурен!

 

Не си знаеш приятелите. Зяпни отново!

 

ТРИНКУЛО

Този глас ми е познат! Да не е… но той се удави! Не, това са дяволи! Спаси ме, господи!

 

СТЕФАНО

Четири крака и два гласа — извънредно деликатно чудовище! С предния си глас може да прави комплименти на приятеля си, а със задния — да го хули колкото си иска. До дъно ще му я излея, дано се излекува!… Гълтай!… Амин! Сега ще ти цръкна малко и в другата уста.

 

ТРИНКУЛО

Стефано!

 

СТЕФАНО

Другата му уста ме извика по име! Господи, помилуй! Това е дявол, не е чудовище! Ще го оставя! Не ща да имам вземане-даване с Лукавия!

 

ТРИНКУЛО

Стефано, ако си Стефано, пипни ме и ми отговори! Аз съм Тринкуло — не бой се! — твоят приятел Тринкуло!

 

СТЕФАНО

Ако си Тринкуло, излез! Ще те издърпам за по-късите крака. Ако тук има твои крака, тези ще са!

 

Я, наистина излезе Тринкуло! Как си се превърнал в изпражнение на това чудовище? Или то тръшка тринкули всеки ден?

 

ТРИНКУЛО

Ваех го за убито от гръм. Но ти не се ли удави? Почвам да мисля, че не си се удавил. Бурята премина ли? Аз се скрих от нея под наметката на този урод. Значи, жив си, Стефано? Станахме на острова двама неаполитанци!

 

СТЕФАНО

Моля те, недей ме въртя! Стомахът ми не е много сигурен.

 

КАЛИБАН (настрани)

Това са дивни висши същества,

не духове! Тоз бог е от добрите,

а и напитката му е небесна.

Ще падна на колене!

 

СТЕФАНО

И как се отърва? Как дойде дотук? Закълни се в тази бутилка и честно ми разкажи как се добра дотук! Аз яхнах една бъчва с херес^[1], която моряците бяха хвърлили зад борда. Закълни се в тази бутилка, която собственоръчно направих от кора на дърво, след като морето ме изхвърли на брега!

 

КАЛИБАН

Заклевам се в тази бутилка, че ще ти бъда верен поданик, защото питието ти е неземно!

 

СТЕФАНО

На! Разправи сега: как се спаси?

 

ТРИНКУЛО

Изплувах до брега като патица. Аз плувам като патица, кълна се!

 

СТЕФАНО

Добре. Целуни светата книга!

 

Макар да плуваш като патица, видът ти е на гьсок.

 

ТРИНКУЛО

Повече нямаш ли, а, Стефано?

 

СТЕФАНО

Цяла бъчва, нали ти казах! Търкулнах я в една пещера край брега — чудо изба!… Е, чудовище, как е треската ти?

 

КАЛИБАН

Не си ли паднал от небето?

 

СТЕФАНО

Не, от луната. Аз съм Човекът, който по-рано живееше на нея.

 

КАЛИБАН

Виждал съм те и съм се молил на тебе. Моята господарка ме научи да те виждам, тебе и кучето, и съчките ти. Ти си мой бог!

 

СТЕФАНО

Добре, целуни светата книга!

 

Аз ще я изпълня с ново съдържание. Закълни се!

 

ТРИНКУЛО

Честна дума, това чудовище се оказа много глупаво. Само дето се уплаших от него! „Лунният човек!“ Съвсем лековерно чудовище! Ха, така! Тази глътка не беше от лошите, ей богу!

 

КАЛИБАН

Ще ти покажа всички плодородни

места на този остров, господарю!

Краката ти целувам и те моля,

бъди мой бог!

 

ТРИНКУЛО

Ей богу — нечестиво чудовище и голямо къркало! Щом богът му заспи, ще му задигне бутилката като едно нищо!

 

КАЛИБАН

Краката ти целувам! Клетва давам,

твой поданик ще бъда!

 

СТЕФАНО

Хайде тогава! На колене, и давай я тази клетва!

 

ТРИНКУЛО

Това песоглаво чудовище ще ме накара да се пукна от смях. Такава грозотия не бях виждал. Сърби ме ръката да му хвърля един бой, но…

 

СТЕФАНО

Хайде, целувай!

 

ТРИНКУЛО

…понеже е пияно, горкото, от мене да мине! Отвратително чудовище!

 

КАЛИБАН

Ще ти събирам ягоди и съчки,

в морето риба ще ловя за теб,

ще те науча где е най-добрата

вода на този остров! Мор да тръшне

тирана, на когото бях слуга!

Дърва от днеска няма да му нося,

на теб ще служа, висше същество!

 

ТРИНКУЛО

Невероятно смешно чудовище — да нарича „висше същество“ едно изпаднало пиянище!

 

КАЛИБАН

Поискай само и ще ти покажа

где има диви ябълки и где

на гъсти кичури расте лещакът;

где сойките гнездят ще ти открия;

фъстъци ще ти ровя с дълги нокти;

ще те науча да ловиш със примки

скокливите маймуни; морски птици

от стръмните скали ще ти донасям.

Ще дойдеш ли със мене, господарю?

 

СТЕФАНО

Добре, води ни без много приказки! Тринкуло, тъй като кралят и всички други се издавиха, този остров е наше владение. На, носи моята бутилка! Скоро ще я напълним отново, приятелю Тринкуло!

 

КАЛИБАН (пее пиянски)

        „Сбогом, господарю, сбогом…“

 

ТРИНКУЛО

Виж го ти, чудовището — и пие, и вие!

 

КАЛИБАН

        „Край от днес на всички тез:

        — Наклади!… Дърва донес!…

        Вир за риба изкопай!…

        Търкай! Мий!… — На всичко край!

        Бан-бан-бан,

        Какалибан

        бог си има нов сега,

        ти търси си нов слуга!“

        Свободен! Хо-хо-хо! Свободен! Хей! Свободен! Хей! Свободен!

 

СТЕФАНО

Води ни, уродливи поданико!