Уилям Шекспир
Бурята ^[0] (7) (Романс)

Втора сцена

 

СТЕФАНО

Няма да ми противоречиш! Вода ще пием, като опразним бъчвата — дотогава ни капка! Така че дръж курса и напред! Слуго-чудовище, къркай за мое здраве!

 

ТРИНКУЛО

„Слуго-чудовище“! Ама че щур остров! То казва, че на него имало всичко петима души. Ние сме трима от тях — ако и другите двама са пернати като нас, лошо й се пише на тукашната държава!

 

СТЕФАНО

Ще пиеш, щом ти заповядвам! Я се виж как са ти хлътнали очите в черепа!

 

ТРИНКУЛО

Че къде искаш да му хлътнат? Щеше да бъде двойно чудовище наистина, ако му бяха хлътнали отзад!

 

СТЕФАНО

Слуго-чудовището ми си е удавило езика в хереса! А мене цялото море не може да ме удави! Аз, докато стигнах сушата, изплувах трийсет и пет левги насам-натам! Чудовище, ще ми бъдеш подначалник или знаменосец!

 

ТРИНКУЛО

Знаменосец — не! То себе си не може да носи. Виж, за подмочалник ще е добро.

 

СТЕФАНО

Ние няма да бягаме, нали, месье чудовище?

 

ТРИНКУЛО

Как ще бягате, като не можете и да ходите! Като кучета ще лежите с изплезени езици!

 

СТЕФАНО

Уроде, продумай нещо, ако си урод на място!

 

КАЛИБАН

О, твоя светлост, дай ми да полижа

подметките ти! Аз на него няма

слуга да бъда! Няма смелост в него!

 

ТРИНКУЛО

Лъжеш, свръхневежествено чудовище! Аз съм в настроение да ударя пристав в мутрата! Кога си видяло ти, рибо-пиянище, страхливец да изпие толкоз херес, колкото мене днес? Или смяташ, че макар да си само полуриба-получудовище, имаш право да говориш чудовищни лъжи?

 

КАЛИБАН

Видя ли как се подиграва с мен?

Кажи му да престане, твоя светлост!

 

ТРИНКУЛО

„Светлост“ ли рече? Как може едно чудовище да е толкоз тъпо?

 

КАЛИБАН

На, ето, продължава! Ухапи го

за гърлото, велики господарю!

 

СТЕФАНО

Дръж си езика, Тринкуло! Ако те усетя, че си метежник — ще ми увиснеш на първото дърво! Горкото чудовище, то е мой поданик и не позволявам да бъде обиждано!

 

КАЛИБАН

Благодаря ти, светли господарю!

Бъди добър отново да изслушаш

молбата ми!

 

СТЕФАНО

На драго сърце. Коленичи и ми я повтори! Аз ще стоя прав. И Тринкуло също.

 

КАЛИБАН

Един магьосник — както вече знаеш —

отне ми острова със хитрина,

а мен зароби…

 

АРИЕЛ

                                Лъжеш!

 

КАЛИБАН

                                                Аз да лъжа?

Та лъжеш! Ти, креслив маймун! Ще кажа

на моя господар да те убие!

 

СТЕФАНО

Тринкуло, ако още веднъж го прекъснеш, кълна се в този юмрук, ще ти избия зъбите!

 

ТРИНКУЛО

Че аз нищо не съм казал!

 

СТЕФАНО

Млък, казах! Нито дума!… Продължавай!

 

КАЛИБАН

С магии разни той ми взе тоз остров!

От мен го взе! И затова те моля

да го накажеш! Теб не те е страх,

а този тука няма да посмее!…

 

СТЕФАНО

Това е положително.

 

КАЛИБАН

Ще станеш господар на този остров

и аз на теб ще служа!

 

СТЕФАНО

А как ще стане тая работа? Можеш ли да ме заведеш до този, от когото се оплакваш?

 

КАЛИБАН

Да, мога! А пък ти ще му забиеш

в главата един гвоздей, както спи!

 

АРИЕЛ

Не можеш, лъжльо!

 

КАЛИБАН

Ах, ти, пъстра сврако!

ще видиш ти, креслив подигравано!

Набий го, господарю, и вземи му

бутилката! Аз няма да му кажа

къде извира прясната вода —

да лочи от морето!

 

СТЕФАНО

Тринкуло, не си търси белята! Ако още веднъж прекъснеш чудовището ми, ще прогоня милосърдието от сърцето си и ще те начукам като сушена риба!

 

ТРИНКУЛО

Какво съм направил? Нищо не съм направил! Ще се вдигна оттука!

 

СТЕФАНО

А не му ли каза „лъжльо“?

 

АРИЕЛ

Ти си лъжльо!

 

СТЕФАНО

Кой? Аз? На ти един „лъжльо“!

 

И ако искаш още, кажи го пак!

 

ТРИНКУЛО

Не съм казвал такова нещо! Ти си пощурял и ти се счуват разни работи! Ето докъде докарва испанското вино! Да ти се не видяло и чудовището! Юмрукът да ти изсъхне!

 

КАЛИБАН

Ха-ха-ха!

 

СТЕФАНО

Продължавай нататък!

 

Ти стой настрана, разбрано?

 

КАЛИБАН

Набий го хубаво! И аз след малко

ще почна да го бия!

 

СТЕФАНО

                                        Продължавай!

 

КАЛИБАН

Той има навик, както съм ти казвал,

да спи след обед. И тогава ти —

откраднеш ли му книгите — ще можеш

главата му да пръснеш с някой пън,

със кол да го изкормиш, да му резнеш

гръкляна с нож! Да, тях като му вземеш,

ще стане той по-глупав и от мене

и духовете няма да го слушат,

защото като мен го мразят смъртно.

Но изгори му само тях, понеже

във пещерата му е пълно с фина

покъщнина (така й вика той)

за времето, когато се надява

да има дом. Но главното за тебе,

помни, е хубостта на дъщеря му!

Той казва сам, че тя е несравнима.

Жени не знам аз други освен нея

и Сикоракса, майка ми, но тя

пред майка ми е сякаш светъл ден,

сравнен с нощта!

 

СТЕФАНО

                                Добра е, значи?

 

КАЛИБАН

Отлична за леглото ти, кълна се,

и славна челяд ще ти наплоди!

 

СТЕФАНО

Чудовище, аз ще му видя сметката на твоя магьосник! Двама с дъщеря му ще бъдем тук крал и кралица! — Да живеят техни величества! — А Тринкуло и ти ще бъдете вицекрале. Какво ще кажеш за тази работа, Тринкуло?

 

ТРИНКУЛО

Чудесна е!

 

СТЕФАНО

Дай си ръката! Съжалявам за юмрука, но дръж си езика, докато си жив!

 

КАЛИБАН

След половина час ще е заспал.

Ще го убиеш ли?

 

СТЕФАНО

                                Кълна се, да!

 

АРИЕЛ

Но той преди това ще го узнае!

 

КАЛИБАН

О, как се радвам! Да се веселим!

Бъди така любезен, господарю,

запей отново припева, на който

току-що ме научи!

 

СТЕФАНО

На твоите услуги, чудовище! Каквото поискаш, стига да е разумно! Хайде, Тринкуло, почваме!

 

        „Не гледай на туй, а на другото плюй!

        На другото плюй и не гледай на туй!

        Мисълта е свободна!“

 

КАЛИБАН

Не беше тъй!

 

СТЕФАНО

О, туй какво е?

 

ТРИНКУЛО

Това е мотивът на нашата песен, изпълнен в празното от синьор Никой.

 

СТЕФАНО

Ако си човек, яви се, ако си дявол, сам се вземи!

 

ТРИНКУЛО

Прости ми греховете, господи!

 

СТЕФАНО

Смъртта урежда всички дългове. Не ме е страх от теб… Господи, помилуй!

 

КАЛИБАН

Уплаши ли се, господарю мой?

 

СТЕФАНО

Аз? Никога!

 

КАЛИБАН

Не се страхувай — островът гъмжи

от шумове, мелодии и звуци,

изпълващи слуха със сънна сладост

и винаги безвредни; много често

безбройни струнни инструменти бръмкат

приятно във ушите ми, а друг път

долавям гласове, които, даже

от дълъг сън току-що да съм станал,

приспиват ме отново; и във дрямка

пред мене облаците се открехват,

разкривайки съкровища, които

така готови са да се изсипят

отгоре ми, че аз през плач се моля

отново да заспя.

 

СТЕФАНО

Щом музиката тук е безплатна, славно кралство ще имам!

 

КАЛИБАН

Като убиеш Просперо.

 

СТЕФАНО

Няма да чака дълго. Помня какво ми каза.

 

ТРИНКУЛО

Звукът се отдалечава. Да тръгнем подире му, пък после ще се заемем с нашата работа!

 

СТЕФАНО

Чудовище, води ни! След теб сме. Ще ми се да го видя тоя музикант — майсторски бие тъпанчето си.

 

ТРИНКУЛО (към Калибан)

Тръгваш ли?… Където си ти, Стефано — там и аз!