Уилям Шекспир
Бурята ^[0] (8) (Романс)

Трета сцена

Другаде на острова.

Влизат Алонзо, Себастиан, Антонио, Гонзало, Адриан, Франциско и други.

 

ГОНЗАЛО

Кралю, кълна се в Божията майка,

не мога вече! Старите ми кости

болят ме от въртенето из този

безкраен лабиринт. Ще ми простите,

но трябва да почина.

 

АЛОНЗО

                                        Драги старче,

как тебе да упрекна, като сам съм

тъй капнал от умора, че се чувствам

напълно затъпял? Седни! Аз вече

слуха си ще запуша за таз стара

ласкателка, Надеждата. Удавен

е тоз, когото търсим, и морето

се киска, като гледа това наше

безцелно лутане! Да бъде тъй.

Отписвам го.

 

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

                        Това ме крайно радва.

Зарад една случайна несполука

не се отмятайте от туй, което

си дадохте за цел!

 

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

                                        Ще го направим

при първи случай!

 

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

Тази нощ предлагам!

Убити от умората, те няма

нащрек да бъдат, както ако са

отдъхнали.

 

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

                        Решено! Тази нощ!

 

АЛОНЗО

Какви са тези хармонични звуци?

Я, чуйте!

 

ГОНЗАЛО

                Дивна музика!… О, боже!

 

АЛОНЗО

Прати ни своите ангели, небе!

Какви ли бяха тези?

 

СЕБАСТИАН

                                        Странни кукли!

От днес съм убеден, че еднорози^[2]

наистина се срещат и че нейде

в Арабия на някакво дърво

живей единствената птица — Феникс^[3]!

 

АНТОНИО

Аз също! Ако ще сега да дойде

пред мене всичко онова, което

не е за вярване, ще го повярвам

и потвърдя под клетва! Убедих се,

че мореходците не съчиняват,

макар глупците да се гаврят с тях

във родината им!

 

ГОНЗАЛО

                                Нима в Милано

ще ми повярват, че видял съм тука

островитяни (тъй като безспорно

туй бяха местни жители), които,

макар и странни външно, удивляват

с приятен нрав, какъвто много рядко

се среща сред нас, хората, ако

изобщо среща се?

 

ПРОСПЕРО (настрани)

                                В туй, честни старче,

си много прав, защото неколцина

присъствуващи тука са по-зли

от дяволи!

 

АЛОНЗО

                        Аз още съм замаян!

Тез образи, движения и звуци

говореха — макар и с ням език —

тъй сладко на душата ми!

 

ПРОСПЕРО (настрани)

                                                Пести си

похвалите за края!

 

ФРАНЦИСКО

                                        И как странно

се изпариха в миг!

 

СЕБАСТИАН

                                        Това не пречи,

щом гозбите не са се изпарили.

Кралю, ще ги опитате ли?

 

АЛОНЗО

                                                Не!

 

ГОНЗАЛО

Недейте се страхува, ваша светлост!

Кой вярваше, когато бяхме малки,

че съществуват някъде планинци

с висящи до гърдите бичи гуши

или човеци със глави, растящи

направо от гърдите им — неща,

които с доказателства подкрепя

днес всеки пътешественик, заложил

едно за пет^[4]?

 

АЛОНЗО

                        Добре, ще ги опитам,

пък ако ще да ям за сетен път!

И тъй и тъй, доброто от живота

е вече зад гърба ми. Братко, княже,

хапнете си и вий!

 

АРИЕЛ

Вий тримата сте грешници, които

по воля на Фортуна, властелинка

на земния ни свят и всичко живо,

неутолимото море избълва

на този остров, непознаващ хора,

защото за живот сред хора вие

не сте пригодни!… Аз ви взех ума,

а с храбростта на лудия, човек

посяга върху себе си!

 

                                        Глупци!

Ний всички — аз и моите подобни —

слуги сме на Съдбата и металът

на тези мечове, които вие

тъй смехотворно махате, по-лесно

ще нарани невидимия вятър

или зарастващата в миг вода,

отколкото да накърни едничко

перце от мойта гръд! И тези с мене

са също като мен неуязвими,

а даже да не бяха, твърде тежки —

опитайте! — за слабите ви китки

са мечовете ви… ще ви припомня

(със таз поръка тук съм), че вий трима

свалихте от миланския престол

добрия Просперо и с дъщеря му

на мъки и опасности в морето

обрекохте го, зли; зарад което

Мощта, която — знае се — забавя,

но не забравя, срещу вас надъха

морята, бреговете, всички твари

да ви не дават мир. На теб, Алонзо,

сина тя грабна и чрез моя глас

на трима ви вещае бавна мъка

(по-страшна от най-злата бърза смърт),

която ще ви следва неотстъпно

до края ви! Единственият способ

да се спасите от гнева й, който

на тоз пустинен остров неизбежно

ще падне над главите ви, е в туй

да се покаете и отдадете

на праведен живот!

 

ПРОСПЕРО

Във образа на харпия ти беше

отличен, Ариел — изящно тя

погълна гозбите им, а в речта си

ни дума не пропусна. Моите низши

служители, и те, добре и живо

изпълниха, каквото бях им казал.

Вълшебствата ми действат и тез мои

заклети врагове са в пълна власт

на лудостта. Аз мога да направя

каквото искам с тях. Ще ги оставя

във плен на пристъпа им и ще ида

при Фердинанд, когото за удавник

те вече смятат, и при таз, която

и той, и аз обичаме.

 

ГОНЗАЛО

Кралю, във името на всичко свято,

защо стоите с този втренчен поглед?

 

АЛОНЗО

Чудовищно, чудовищно, Гонзало!

Като че ли вълните, реч добили,

разгласяха греха ми! Ветровете

през зъби сякаш свиреха! Гърмът,

подобно басова тръба на орган,

бучеше с нисък тътен това грозно

за мене име: „Просперо!“ Греха ми

тръбеше той! Да, да, заради мене

лежи сега синът ми в дън морето,

но даже ако трябва да се спусна,

където лот оловен не е стигал,

ще го намеря аз и ще заспя

до него в тинята!

 

СЕБАСТИАН

                                Поединично

да идват само, аз ще се разправя

с цял пъкъл дяволи!

 

АНТОНИО

                                        И аз съм с теб!

 

ГОНЗАЛО

И тримата изпаднаха в безумство —

ужасният им грях, като отрова,

която действува след дълго време,

започва да им хапе съвестта…

Вий имате по-пъргави нозе —

вървете подир тях, за да ги спрете,

ако — недай си боже — този бяс

ги тласне към беда!

 

АДРИАН

                                        След мене, моля!