Еврипид
Медея (5)

ЯВЛЕНИЕ ПЪРВО
Хорът, Язон, слуги

Язон

Жени, до къщата стойте вий.

Дали е вътре тя, дали е вътре?

Най-грозните неща извърши тя.

Или избяга вече от тука? Само

да би се скрила под земята или

крилато тяло в небеса да дигне —

тогава само ще избегне тя

от наказанието за дела си,

нима тя мисли безнаказано

да си отиде, след като уби

владетелите на страната тук?

Но не за нея мисля, а за тях,

за моите деца. Защото нея

ще да накажат тия, на които

направи злото. Да спася дойдох

живота на децата. Страх ме е

роднините на Креона да не

направят нещо, тям да отмъстят

за престъпления на майка им.

 

Хорът

Нещастнико, да знаеш ти върха

на твоите беди — би замълчал.

 

Язон

Какво И мен ли иска да убие?

 

Хорът

Деца ти майчина ръка уби.

 

Язон

Що? Що? Как ме ти, жена, погуби!

 

Хорът

Мисли веч, като че си без деца!

 

Язон

Къде ги тя уби ? Отвън ? Там вътре ?

 

Хорът

Вратите отвори, ще видиш там

на твоите деца телата мъртви.

 

Язон

Слуги, отваряйте, чупете брави —

да видя двойната беда, убити

децата. Нея да накажа.

 

Медея

Защо ли блъскаш и ломиш вратата?

Ти дириш и убитите и мен,

която ги убих. Не се труди!

Кажи, какво ти трябвам, що желаеш

И знай, с ръка не ще ме ти досегнеш.

Бащата на баща ми, Слънцето, ми

изпрати колесницата крилата

да се спася от вражески ръце.

 

Язон

Страшило, ти, жена омразна ти —

на мен, на богове, на целий свят —

ти дръзна да забиеш ножа в тях.

В децата, ти що роди?

лиши ме от деца, уби ме ти!

Това извърши ти — и смееш пак —

зовеш и Слънце и Земя без срам?

О, ти, престъпнице позорна! Бъди

проклета! Аз сега разбрах. Тогава,

какво разбрах аз тогаз, когато

из твоя дом те аз изведох смело —

от варварска земя у нас те взех!

Голямо зло, предателка на татко.

На родина, и духовете техни,

на твоите близки — върху мен се хвърлят,

уби ти брата си, тогаз се качи

на хубавия кораб Арго с нас.

С това започна. Стана ми жена.

От страст уби — кого ли не уби

Коя ли елинка би дръзнала

това? А аз — о, тебе предпочетох

пред тях! За гибелта си! Ти си звяр,

лъвица, ти не си жена… свирепа —

и по-свирепа от тиренска Сцила…

Защо ли те ругая само с думи

нахалница си ти! Махни се ти!

Безсрамница, убила своите деца!

И остави ме да оплаквам сам

съдбата си. Изгубих си невяста,

изгубих и деца си, що отгледах.

И никога не ще ги видя аз.

 

Медея

О, много бих ти отговорила,

но татко Зевс — нали добре той знае,

какво добро ти сторих и с какво

отплащаш ми сега! Не биваше

ти любовта ми да презреш със друга

жена и тъй да ме опозориш.

Княгинята — тя постъпи зле

със мене. Също царят Креон.

И царят Креон безнаказано

не можеше от тук да ме пъди.

Сега, каквото щеш ме ти наричай,

и Сцила, страхът на Тиренското море —

нали сърце ти тежко нараних!

 

Язон

Но ти — не страдаш ли и ти! И ти!

 

Медея

Но леко ми е, мен без твоя присмех.

 

Язон

Деца, каква сте майка имали!

 

Медея

О, зъл баща сте имали, деца!

 

Язон

Но моята ръка не ги уби.

 

Медея

Но твоя срам и новия ти брак.

 

Язон

Нима за сватбата ги ти уби

 

Медея

Нима е малко за една жена?

 

Язон

За умната. За тебе е всичко зло.

 

Медея

Зная, няма ги. Това ще те боли.

 

Язон

Те ще ти бъдат злите духове.

 

Медея

Те знаят — боговете — кой захвана.

 

Язон

Познават ти и гнусното сърце.

 

Медея

Мрази ме. Аз не искам да те знам.

 

Язон

И аз пък теб. Раздялата е лесна.

 

Медея

Кажи тогаз — на всичко съм готова.

 

Язон

Телата дай ми да ги погреба.

 

Медея

Не! Не! Сама и с тези ръце аз тях

ще да погреба в свещений Херин лес,

далеч на хълм висок, за да не може

от врагове ми никой да петни,

да разорава гроба им. И във таз

Сизифова земя свещена празник

тържествен ще да учредя за спомен,

за изкупление на тая кръв.

А аз сама ще ида във земята

на Ерехтей, във Атина светла

и ще живея при Егей. Ти

злодей — от зле по-зле да загинеш!

От кораба ти Арго някой къс

да те удари по главата и тъй

да свършиш тоя брак със мен!

 

Язон

От кръвта на децата Ериния теб

поразила и строгата Дика!

 

Медея

Никой демон, нито Бог ще чуе от теб

нещо — измамник, клетвопрестъпник!

 

Язон

Ти си проклета детеубийца!

 

Медея

Бързай в къщата невястата да погребеш.

 

Язон

Двете рожби изгубих, отивам си там.

 

Медея

Имаш време за плач: старините.

 

Язон

Рожби, мили деца…

 

Медея

Не на теб, а на мен.

 

Язон

Ти ги уби.

 

Медея

На теб да отмъстя.

 

Язон

Ах, да бях целунал още веднъж

сладките мъртви уста на децата!

 

Медея

Ти сега ги обичаш, умрели са те,

а тогаз ги отритна.

 

Язон

О, дай ми да ги допра — техните нежни тела!

 

Медея

Всички думи, молби, са напразни.

 

Язон

О, не чу ли ти, Зевсе, тя как ме разби

и с какви ме страдания мъчи —

таз лъвица — убийца на своите деца?

Но ще мисля за мъст до безкрая,

ще зова, ще крещя богове да мъстят —

и за вас, о деца, и за мене…

Никога да не бяха се раждали, ах!

Щом е трябвало да ги убиеш.

 

Хорът

От Олимп ни изпраща Зевс много неща,

много неща се сбъдват не както

ние искаме — волята на богове —

всичко тя се нарежда по себе.

Туй, що чакаш, не иде; каквото не щеш —

иде. Ето сега това и стана.