Еврипид
Медея (3)

ЯВЛЕНИЕ ПЪРВО
Същите и Язон

Язон

Не днес за първи път виждам аз какво

голямо зло е слепият гняв. На теб

ти беше позволено да останеш

и да живееш в таз земя и къща.

Но ти презря словата на по-силни

от теб. Сега те пъди твоят лош език

от таз страна. Не искам и да зная.

А ти, ти ако щеш, дорде си жива —

крещи, че Язон е най-лоший мъж.

Но знай, това, що си изрекла ти

и против царский дом — голяма милост

към теб е то, че те наказват само

с изгнание. А аз, аз винаги,

и от сърце се аз старах, за теб

да укротя гнева на царя, тука

да те остави теб да го придумам,

но ти сама, теб никога не те

остави лудостта, поне за миг

да спреш нападките си против царя.

Сега не ти остава нищо друго,

освен да бягаш по-скоро от тук.

С приятелите винаги съм аз.

Дойдох да ти помогна, да не тръгнеш

по чужди свят без средства, и с децата

лишения, неволи да търпиш

в изгнание… Да, мразиш ме, аз знам;

Но пак не ти се сърдя аз за нищо…

 

Медея

Подлец!… Езикът ми намира само

това за твоя низък дух: подлец!

При мене идеш ти, мой палач?

това, не, туй съвсем не е ни доблест,

нито е смелост право във очите

да гледаш близкия, когото си предал…

Най-гнусната поквара е това.

Безсрамие! Добре, че се показа,

поне ще ти надумам, и ужиля…

И ти ще страдаш — и така

ще ми олекне малко на сърцето.

За първото и първом ще говоря.

Спасих те аз, това се знай от всички

другари гърци в кораба със тебе.

Пратих те да впрегнеш във ярем

два бика — тия с огнения дъх —

и да посееш смъртоносно семе.

А Златното ни руно пазеше

тоз вечно буден Змей. Убих го аз —

със дългий му опаш го удуших.

И станах твоят светъл лъч спасител!

Предадох скъпа родина, баща —

и с теб дойдох в Пелиотида, в Йолк.

И не от сметка — от любов към теб.

А, за да нямаш ти от нищо страх —

на цар Пелей грозна смърт скроих:

придумах щерка му да го убият.

Това сторих за тебе, безсрамник —

от всички най-безсрамен ти! А ти

изневери ми, друга взе жена…

И при това — деца от мене имаш!

да бе поне, да нямаше деца —

все можеше да ти се опрости,

и новата любов… Къде е тя —

изчезна всяка вярност, няма клетви!

И аз сега наистина не знам.

Дали не смяташ някак може би,

че боговете някога що чуха

как се кълнеше ти пред тях,

дали те вече не царуват…

Сега живее нов закон в света —

а то — не би се ти одързостил —

и съвестта ти остро ти крещи,

че си престъпил клетвата си ти…

горко на таз десница! Нея ти

притискаше за клетва! О, горко!

О как ме, как измами тоз подлец!

Излъгаха ме всичките надежди.

 

Добре. Да кажа и като приятел,

макар да не очаквам аз добро

от теб. Добре. И пак те питам аз.

Въпросите ми нека те наказват.

Кажи ми ти сега: къде да бягам?

Във бащин дом ли, който аз предадох?

За тебе го напуснах, дойдох тук…

О, хубав прием ме очаква там…

Нали убих баща си! То се знае…

На близките си само зло направих,

и на приятелите станах враг.

А никой нищо мен не е направил…

За теб сега ме мразят смъртно всички…

И ти за всичко туй ме награди

богато, ето всичките жени

в Елада ми завиждат. Преблазе ми!

О, славен си ми ти съпруг, преверен!

Мен клетница… Изми ме ти от тебе,

сама самичка, мен с деца невръстни,

от всички изоставена в света!

Блазе на младоженеца такъв!

Съпругата, която го избави —

децата си — да просят ги остави!

 

О, Зевсе, ти си дал човеку начин

дали е чисто златото да знае.

Защо не сложи и по някой знак

върху челото но мъжете ти —

да различим и лошите сърца?

 

Хорът

Гневът е буен, няма да утихне.

Такава е враждата между близки!

 

Язон

Не само тъй на вид да бъда мъж

аз искам. Трябва кормчия грижлив

да стана и да опна всичките платна,

за да избегна тоя зъл език

на твоите уста.

Жена, ти много

въздигаш твоя подвиг. Аз пък смятам

богинята на любовта Киприда

за моя истинска спасителка…

Едната нея — между всички богове

и смъртни. Не признавам никой друг.

Да, ти си умна, но защо не щеш

да си признаеш тук, че нейний син,

че Ерос те принуди да се влюбиш,

с непогрешимите стрели те стрелна?

Затуй ми ти спаси тялото, зная.

Но тая тънка сметка аз не ща,

не питам аз защо и как помогна.

Помогна ми ти — както ми помогна —

нали помогна! Но и ти доби

облаги по-големи и от мен

чрез моето спасение. Размисляй:

от варварска земя — сега в Елада!

И знаеш що е право и закон,

и как се тачат от народ и власт.

Освен това, за дарбите ти че се —

навред по цялата Елада светла,

прочута си сега. А тъй да бе

останала, хей там, накрай земя —

не би се чуло нищо зарад тебе…

Защо ми е да имам злато в къщи,

защо ми е да пея от Орфея

по-хубави и мъдри песни, щом

без слава трябва да умра незнаен?

Това за моите услуги казвам,

защото ти захвана този спор.

Нападаш ме за новий, царски брак.

Но аз постъпих умно и добре.

И тебе и децата нежно любя…

 

Почакай, успокой се. Аз избягах

от Йолка заедно със всички мои

нещастия. Где можех — бежанец —

да чакам по-добра от таз съдба?

Невяста да ми стане дъщерята

на царя? Взимам друга не защото

ти ми омръзна вече, както може би

си мислиш. Ни от някаква любов

към новата невяста, нито искам

да имам повече деца от тия,

от теб що имам, стигат ми и те.

Не са и лоши, не. А искам друг —

и по-добър живот и без неволи,

да няма никакви лишения.

Това е най-добре. Известно е:

Най-близкият приятел те избягва,

изпаднеш ли в голяма нужда.

Така. А сетне искам и това:

Децата да възпитам според род

и чест, и царски братя да им дам.

И твоите деца до тях да дигна.

И с царските роднини ний и двама

добрували си бихме. Теб деца —

защо ти са да раждаш още теб?

А аз и друго: аз ще се старая

чрез бъдещите, царските деца

облаги на сегашните да дам.

 

Какво ли толкоз лошо в тези мисли?

ти би се съгласила, да би могла

ревнивостта ти да се усмири.

Природата ви е тъй, жени сте вие.

Догде си имате съпруг — вий всичко

си имате. Но щом се накърни

насладата любовна, всичко става

за вас противно, няма нищо свято…

О, колко хубаво щеше да е

да можеха децата да се раждат

и без жени! Да няма нужда от жени!

тогава изворът на всяко зло

пресекнал би на тоя свят.

 

Хорът

Добре си, Язон, нагласил речта си,

но все пак — знам, не ти е драго никак,

че казваме — но ти постъпи зле:

Ти на съпругата си измени.

 

Медея

Не съм, не съм аз като всички хора!

така, аз мисля, който само умно

говори, а постъпва лошо, той

заслужава тежко наказание:

С езика злото прикрепи, замаже,

а сетни върши само лошо. Това

наистина не е голяма мъдрост

така и ти с ловката си реч

не ставай ми незван доброжелател.

Едно словце от мен те би разбило:

Да бе ти чиста съвестта, ти би

ме убедил напред, а не сега.

 

Язон

Чудесна сватба би ни нагласила,

да бях ти казал, че за друга искам

да се оженя! Виждам и сега:

не можеш да смириш таз дива злоба.

 

Медея

О, не, о, не това си мислил ти,

а просто ти не искаш с варварка

до край да доживееш в брак.

 

Язон

О, вярвай, не за нея се сродявам

със царска къща, а за теб и на

деца си царски братя за да дам.

 

Медея

Не искам аз добруване в тъги,

блаженство, що душата ми гори.

 

Язон

Но знай, съвсем не би тъй мислила,

и много по-мъдра щеше да си ти.

Полезното не е печално, нито

блаженството пък ще да е беда.

 

Медея

Хули и смей се, ти си в своя дом,

а аз самотна съм изгнаница.

 

Язон

Сама избра. Не ти е никой крив.

 

Медея

Сама? Че друг ли взех? И измених?

 

Язон

Че ти обиди целий царски род!

 

Медея

Пък и за твоя дом съм аз обида.

 

Язон

Защо да споря с тебе за това?

Но я кажи дали ще искаш ти от мен

пари за себе си и за децата?

Без завист съм готов да бъда щедър

и да те препоръчам до познати

с писма. Ще имаш полза ти от тях.

Откажеш ли и туй — ти си луда.

Надвий гнева си — ще спечелиш много.

 

Медея

Не искам помощ от познати твои

и нищо не приемам аз от теб.

Проклет е дарът на такъв човек.

 

Язон

Свидетели зова аз боговете:

на теб и на децата да помогна

исках. Но ти разбираш ли добро? —

Затуй и повече ще страдаш — ти!

 

Медея

Върви си. Много се забави ти.

Гориш, хвърчиш по новата невяста.

Дано — пригласяйте ми богове! —

Дано от новий брак се ти разкаеш!

 

Хорът

Строфа първа

Любовта човека щом всецяло

завладее, не донася тя

ни добро, ни слава. Но комуто

кротко Афродита се усмихне,

той хвали милостивата богиня.

Ти в нас не цели

златните стрели

на любовта, богиньо преблаженна!

Антистрофа първа

Нека ме закриля скромността ми,

прелестния дар от боговете!

И да не ми разяждат сърцето

на ревнивостта враждите зли.

Нека Афродита мъдро пази

във сговор, без вълни, без страх

брака на жените целомъдри.

Строфа втора

Моя родина, бащин дом

дано ви не изгубя вас!

О, съдба надалеч от вас,

и в чужбина!

който не мисли за своите,

и сърце си не казва на тях,

той да бъде проклет!

О, преди да видя аз тоя ден,

по-добре да умра! 650

И какво е по-страшно от туй —

да те гонят от родина?

Да се скиташ немил?

Антистрофа втора

Не от други узнахме ний,

не мълва злоезична,

а самите видяхме как

ни градът, ни приятел твой

от неволите, от страшните —

не потрепна за теб.

Кой не знае приятели

и сърце си не казва на тях,

той да бъде проклет!