Еврипид
Троянки (1)

ПРОЛОГ

 

Посейдон

Пристигнах тук от дълбините на Егея,

където с кръшна стъпка дъщерите на Нерея

извиват своите хора. Откакто Илион

превърнахме задружно аз и Аполон

във крепост с яки каменни стени —

градът фригийски на сърцето ми е легнал.

А днес, печалната си участ неизбегнал,

съсипан е от гърците и пушеци е само.

Епей фокидецът, родил се, де Парнас издига рамо,

направи кон с коварното изкуство на Атина,

войници в него скри и в дар на таз богиня

остави в Троя да внесат, уж ней че е обречен —

от копията в него скрити Дървеният кон ще е наречен.

Пустеят светите дъбрави — божиите жилища,

а цар Приам загина на Зевса при олтарят…

А плячка, злато, злато грабят и товарят

във корабите. Чакат да удари във платната

попътен вятър и гребците да се хванат за веслата,

за да прегърнат с радост в роден край деца, жена,

че десет жетви минаха, откак са на война…

Атина и богинята на Аргос — Хера — ме сломиха,

със дружна воля те и фригите, и Троя разориха

и аз напускам Илион и моите светини:

превърнат ли е славен град във жалостни руини —

там няма вече божи култ и богове не тачат!

Вълните на Скамандър във хор с жените плачат,

че робски жребий господар на всяка определя:

аркадец на една или фокидец ще повеля,

на друга пък атински вожд… А настрани отделят

онези, що със жребий не ще се разпределят,

и те са в тези шатри там, за вождовете дар.

Сред тях ще видиш и Елена, родена от Тиндар —

и нея пленница със пълно право смятат.

Но искаш ли да разбереш какво е мъка на земята,

нещастната Хекуба виж — лежи пред тази шатра тя

и лее горестни сълзи, че зло едно ли я слетя!

На гроба на Ахил момичето й Поликсена —

печална участ! — от смърт жестока беше покосена.

Приам и нейните деца — загинали са всички вече.

Касандра, що на лудост и безбрачност Феб обрече,

и нея даже Агамемнон, презрял закони божи,

насила във позорен брак отвежда в свойто ложе.

Щастливи нявга граде, прощавай, крепост мила,

ако не бе Атина без жал те разрушила,

и днес ти щеше още да бъдеш здрав и читав,

 

Атина

Забравила омрази, дали ще мога да разчитам

на разговор със тебе, известния с мощта си бог,

най-роден на баща ми и тачен в божия чертог?

 

Посейдон

О, да. Аз мисля, в разговорите между роднини

душата радост получава, владетелко Атина.

 

Атина

Харесва ми, че се показваш кротък, царю могъщи,

за нещо, дето също те засяга, към тебе се обръщам.

 

Посейдон

Каква е тази новина, при мен с която идеш днес —

тук някой бог ли те изпраща, дали не е самият Зевс?

 

Атина

О, не. Отнася се за Троя, за падналата твърдина,

бих искала мощта ти на моята страна.

 

Посейдон

Нима след като Троя в дим и пепелище се превърна,

гневът ти се сломи, омразата ти в жалост се обърна?

 

Атина

Кажи ми по-напред: дали със твоята сила

ще вземеш дял в това, което съм решила?

 

Посейдон

Разбира се. Но все таки желал бих да узная

за гърците ли си дошла, или за Троя се касае.

 

Атина

Желая да доставя радост на моите предишни врагове,

а напасти да следват ахейците до родните им брегове.

 

Посейдон

Защо така капризно от крайност скачаш в крайност,

един и същ да любиш и мразиш всеотдайно?

 

Атина

Нима не знаеш, че сме поругани и аз, и моята светиня?

 

Посейдон

Да, знам:

локриецът Аякс Касандра грабна и храма на Атина!

 

Атина

Не само че не бе наказан — той дори и упрек не получи!

 

Посейдон

Но с твойта сила те съсипаха града, ти лично ги подучи!

 

Атина

Със тебе двама искам за греховете им да ги накажем.

 

Посейдон

Съгласен съм. Но плана си бих искал да ми кажеш.

 

Атина

Нещастно искам да направя пътуването им към къщи.

 

Посейдон

Дали на сушата или когато по горчивото море се връщат?

 

Атина

Когато тръгнат към дома си. Нечувани градушки

ще прати Зевс с поройни дъждове и със вихрушки,

които ще бушуват сред небето, потънало със облаци ужасни.

На мен пък той ми обеща да ми отстъпи мълнията бясна,

да удрям гърците и корабите им да изгоря със нея.

А ти със своята стихия превърни водите на Егея

във ад от ревнали вълни, водовъртежи — цял потоп,

и напълни със труповете им Евбейския въртоп,

та гърците във бъдеще да разберат що значи

светилищата на Атина и боговете да се тачат!

 

Посейдон

Така ще стане. И за тази ми услуга си спести молбите.

Из дълбините ще разбъркам на Егейското море водите,

и Киконос, заливаните от вълни скали на Делос, Скирос,

нос Кагерей в Евбея, и островите Лемнос, Сирос

ще приютят по свойте брегове на мъртъвци безброй телата.

А ти се завърни в Олимп и на баща си от ръката

вземи на мълнията страшните стрели и чакай само

те корабите да отвържат и над гребла напрегнат рамо.

Безумец клет е оня смъртен, който градове затрива,

превръща в пустош храмове и гробове, де мъртвите почиват —

във тези вечни жилища, които са пресвети,

защото неговите дни ще бъдат също гибелно отнети.

 

Хекуба

Вдигни се, нещастна Хекубо, очите,

вдигни си главата, недей се мъчи ти:

че виждаш в руини родината твоя

и ти не си вече царица на Троя.

Смирено търпи на съдбата обрата

и своята лодка предай на вълната,

а не срещу нея морето да пориш —

със случая ти престани да се бориш.

Ах, уви!

Кое в тази мъка без сълзи ще мина? —

загинаха мъж и деца, и родина…

На мойте деди превеликата слава

била е тя нищо и нищо остава!

Кое да смълча, за кое да говоря?

Кое да оплача, сърце за кое да затворя?

Нещастна съм аз във нещастното ложе,

където снагата си бедна положих —

снага на земята корава простряла.

О, бедна глава, о, нещастно ми тяло!

Ах, как ми се иска да имам аз сила

наляво, надясно снагата извила,

да пея, жалейки, със сълзи на горест:

това им остава във тяхната орис

на всички нещастници — жалби да пеят

за свойте беди, сълзи като леят.

Строфа

О, кораби бързи, които веслата

доведоха на Троя свещена в земята

от чудните пристани в родна Ахея,

през морската шир, що във пурпур светлее,

под кобните химни, под страшни напеви

на сиринкс и флейти от звучните цеви,

въжата си, дето Египет научи

нас всичките как да плетем и да сучем,

завързахте тук във троянския пристан.

Жената на цар Менелай ненавистна,

посрамила своите братя в живота,

позора на Спарта, де струи Еврота,

жената, що смърт на Приама донесе —

баща на деца пет пъти по десет! —

а мене докара в беда неизказана

за нея тук спряхте — Елена омразна!

Антистрофа

Нещастно е мястото, гдето съм седнала,

наблизо до шатъра на цар Агамемнон.

Безсилна старица отвеждат в чужбина

да бъде до гроба нещастна робиня —

за скърби остригах главата си бедна.

Жени на троянци със копия медни,

и вие, девойки, безбрачни оставени,

във пушек е нашата Троя удавена —

да почнем в хор всички стенания жалки,

Тъй както със писък за своите малки

оглася гнездото ограбено птицата

така ще запея сега аз, старицата,

а не като нявга: със скиптър в ръката,

начело на танца отмервах с краката

във ритъм фригийски аз божа кантата.