Кир Буличов
Рожденият ден на Алиса (1)

1.

Алиса е родена на 17 ноември. Това е добър ден за такова събитие. Можеше да бъде и значително по-лошо. Аз например познавам един човек, който е роден на 1 януари, така че никой не празнува специално рождения му ден, защото Нова година е общ празник. Лошо е за тези, които са родени през лятото. Всички приятели са във ваканция и са заминали. В това отношение Алиса не можеше да се оплаче.

Около седмица преди рождения й ден, като се върнах от зоологическата градина, аз се замислих: какво да й подаря? Това винаги е проблем. При мен например са се събрали осем еднакви вратовръзки, шест балерини, направени от корени и шишарки, три надуваеми подводни лодки, четиринадесет атомни запалки, куп изрисувани дървени лъжици и много други ненужни вещи, които получаваш на рождения си ден и внимателно прибираш: синята чашка — при петте вече подарени днес сини чашки, пепелника във вид на кораба на звездните скитници — при трите също такива пепелника.

Седях и си припомнях какво ми искаше Алиса през септември. Искаше ми нещо. Нещо й трябваше. Дори тогава си помислих: „Много добре, ще й го подаря за рождения ден“. И забравих.

В това време позвъни видеофонът.

На екрана се появи страшната муцуна на моя стар приятел, космическия археолог Гръмозека от планетата Чумароз. Гръмозека е два пъти по-голям от обикновен човек, има десет пипала, осем очи, коруба на гърдите си и три добри, глупави сърца.

— Професоре — каза той, — недей плака от радост, че ме виждаш. След десет минути ще бъда у вас и ще те притисна до гърдите си.

— Гръмозека! — успях само да кажа аз, екранът се изключи и моят приятел Гръмозека изчезна. — Алиса! — извиках. — Гръмозека е пристигнал!

Алиса учеше в съседната стая. Тя с удоволствие се откъсна от работата си и дотича при мене в кабинета. След нея се домъкна и ходещото храстче. Бяхме го донесли от последното си пътешествие. Храстчето беше разглезено и искаше да го поливаме само с компот. И затова из къщи ставаха сладки локви и нашият робот-домашен помощник по цели дни мърмореше, докато триеше пода след капризното растение.

— Помня го — каза Алиса. — Миналата година срещнахме Гръмозека на Луната. Той какво разкопава?

— Някаква мъртва планета — казах аз. — Намерили са там развалини от градове. Четох за това във вестника.

Гръмозека води бурен скитнически живот. Общо взето жителите на планетата Чумароз обичат да си седят в къщи. Но няма правила без изключения.

През своя живот Гръмозека е обиколил повече планети, отколкото хиляда негови съотечественици взети заедно.

— Алиса — казах аз, — какво да ти подаря за рождения ден?

Алиса погали храстчето по листенцата и отговори замислено:

— Татко, това е сериозен въпрос. Трябва да си помисля. Ти само не предприемай нищо без моя съвет. Иначе ще ми донесеш ненужен подарък.

В този момент входната врата се отвори и подът затрепера под тежестта на госта. Гръмозека се вмъкна в кабинета, разтвори огромната си уста, осеяна със зъби като на акула, и закрещя от прага:

— Ето ме и мене, мои безценни приятели! Направо от космодрума — при вас. Изморен съм и възнамерявам да поспя. Постели ми, професоре, на пода твоя любим килим и ме събуди след двадесет часа.

Тогава той видя Алиса и зарева още по-високо:

— Момиченце! Щерко на моя приятел! Колко си пораснала! На колко години си?

— След една седмица ставам на десет — каза Алиса. — Ще започна второто десетилетие.

— Точно сега решавахме какво да й подаря за рождения ден — казах аз.

— И измислихте ли?

— Още не.

— Срамота! — каза Гръмозека, като седна на пода и разхвърля наоколо пипалата си, за да си починат. — Ако аз имах такава мила дъщеричка, щях да й празнувам рождени дни всяка седмица и бих й подарявал по една планета.

— Разбира се — казах аз, — особено ако се има предвид, че на Чумароз годината е по-дълга от осемнадесет земни години, а седмицата е колкото четири земни месеца.

— Професоре, винаги ще развалиш настроението на човека! — обиди се Гръмозека. — Имаш ли валериан? Само че неразреден. Измъчва ме жажда.

Не се намери валериан, изпратихме робота-домашен помощник в аптеката.

— Е. разказвай — казах аз, — какво правиш, къде копаеш, какво си намерил.

— Не мога да ти кажа — отговори Гръмозека. — Кълна се в Галактиката, това е страшна тайна. А може би сензация.

— Щом не искаш да кажеш — недей — свих рамене аз. — Досега не знаех, че археолозите имат тайни.

— Ох — изстена Гръмозека и от ноздрите му излезе жълт дим, — аз обидих най-добрия си приятел! Ти си ми сърдит! Край! Аз си отивам и може би даже ще сложа край на живота си. Заподозрян съм в прикритост!

Осем тежки, димящи сълзи се изтърколиха от осемте очи на моя чувствителен приятел.

— Не се разстройвайте — каза тогава Алиса. — Татко не искаше да ви обиди. Аз го познавам.

— Аз сам се обидих — каза Гръмозека. — Къде е валерианът? Защо тези роботи никога не могат да свършат работа? Сигурно си стои и си приказва с другите роботи-домашни помощници. За времето или за футбол. И съвсем е забравил, че умирам от жажда.

— Да ви донеса ли чай? — попита Алиса.

— Не — изплашено размаха пипала Гръмозека, — това за мене е истинска отрова!

За щастие, в този момент се върна роботът с голяма бутилка валериан. Гръмозека си наля валериан в чаша и на един дъх го изпи, а от ушите му започна да излиза бяла пара.

— Сега вече е по-добре. Сега вече ще мога да ти издам, професоре, много важна тайна. Пък да става каквото ще!

— В такъв случай не трябва — казах аз. — Не искам да ти се случи нещо.

— Но никой, освен мен, не знае, че това е тайна — възрази Гръмозека.

— Вие сте много странен археолог — каза Алиса. — Значи няма никаква тайна?

— Има тайна — отговори Гръмозека. — Съвсем истинска тайна, но не в този смисъл, в който вие я разбирате.

— Гръмозека — казах аз, — ние нищо не разбираме.

— Нищо не разбираме — потвърди Алиса.

За да не губи напразно време, Гръмозека допи валериана направо от бутилката, така въздъхна, че затрепераха стъклата, и ни разказа следното.

Археологическата експедиция, в която работи Гръмозека, отлетяла за мъртвата планета Колеида. Преди на Колеида живеели хора, но неизвестно защо преди сто години всички умрели. И даже всички животни на планетата измрели. И насекомите, и птиците, и рибите. Нито една жива душа. Само развалини, вие вятър, вали дъжд. Даже тук-таме по улиците още има коли и паметници на велики хора.

— Война ли е имало там? — попита Алиса. — И са се избили един друг?

— Откъде такива мисли у тебе? — учуди се Гръмозека.

— По история изучаваме средните векове — отговори Алиса.

— Не, там не е имало война — каза Гръмозека. — Ако е имало такава страшна война, то и след сто години щяха да останат следи.

— Но може би са използували някакви отровни газове? — попитах аз. — Или атомна бомба? А след това е започнала верижната реакция.

— Ти си умен човек — каза Гръмозека, — но говориш глупости. Нима ние, опитни археолози, майстори в работата си, начело с мене, който гледа под земята и вижда как се промъква дъждовният червей, нима ние не бихме се сетили?

Гръмозека поклати глава и така страшно блесна с очи, че аз внимателно погледнах към Алиса — дали не се е изплашила от моя добър-добър приятел?

Но Алиса не се беше изплашила от Гръмозека. Тя мислеше.

— Ние имаме едно подозрение — каза Гръмозека. — Само че то е тайна.

— Нападнали са ги — каза Алиса.

— Кой?

— Как кой? Космическите пирати. Аз съм ги виждала.

— Глу-пос-ти — отговори Гръмозека и се разсмя, като тресеше всичките си пипала и счупи вазата с цветя, която беше на перваза.

Направих се, че нищо не съм забелязал и Алиса се престори, че не е видяла. Знаехме, че Гръмозека много ще се разстрои, ако разбере какво е станало.

— Космическите пирати не могат да унищожат цяла планета. И освен това вече не съществуват космически пирати.

— Тогава какво е погубило Колеида?

— Точно за това съм пристигнал — каза Гръмозека.

Ние с Алиса мълчахме и не задавахме повече въпроси. Гръмозека също замълча. Той чакаше ние да го разпитваме. И много му се искаше дълго да не се предава, а накрая да се предаде.

Така мълчахме около две минути. Най-после Гръмозека съвсем ни се разсърди.

— Виждам — каза той, — че не ви е интересно.

— Не, защо — възразих аз, — много ни е интересно. Само че ти не искаш да говориш и затова ние мълчим.

— Защо да не искам да говоря? — извика Гръмозека. — Кой е казал такова нещо?

— Ти каза.

— Аз? Не може да бъде!

Тогава реших да подразня приятеля си, който буквално се раздираше от желание да ни разкаже всичко.

— Ти, Гръмозека, се канеше да поспиш двайсетина часа. Лягай на килима в столовата. Само сложи масата в ъгъла. Алиса, върви да учиш.

— А, така ли… — каза Гръмозека. — Значи такива са приятелите ми? Бързаш при тях през цялата Галактика, за да им разкажеш интересна новина, а те веднага те пращат да спиш. Скучно им е с мене! Не им е интересно с мене! Моля! Само ми покажи къде е банята, искам да си измия пипалата.

Алиса ме гледаше умолително. Толкова й се искаше да разпита Гръмозека!

Но той вече тръгна към банята, като закачаше с пипалата си мебелите и стените.

— Татко, защо постъпи така него? — прошепна Алиса, когато Гръмозека излезе. — Той искаше да ни разкаже.

— Тогава да не се преструва — казах аз. — Ако бяхме почнали да го молим, още два часа щеше да ни мъчи. А сега сам ще ни разкаже. Може да се хванем на бас.

— Хайде — съгласи се Алиса. — На какво? Аз казвам, че Гръмозека е много обиден и нищо няма да ни разкаже.

— А аз казвам, че той е много обиден, но точно затова ще ни разкаже всичко.

— На един сладолед.

— На сладолед.

Така ние се хванахме на бас. И още не бяхме успели да си разделим ръцете, когато стените в коридора затрепераха. Гръмозека се връщаше.

Той беше мокър, вода се стичаше по корубата му и пипалата му оставяха по пода неравни мокри ивици. Отзад вървеше роботът-домашен помощник с парцал и триеше пода след госта.

— Слушай, професоре — попита Гръмозека, — къде ти е детският сапун?

— Сапунът? — учудих се аз. — Сапунът е на полицата. Нима го няма там?

— Там е — засмя се Гръмозека. — Дойдох специално да се пошегувам с тебе. Ти вече си мислеше, че бързам да ти открия тайната. И сигурно си казал на дъщеря си: ето, идва глупакът Гръмозека, който толкова иска да сподели тайната си с нас, че даже е забравил да си изтрие пипалата. Така ли е?

Свих рамене.

Но Алиса веднага ме издаде.

— Ние даже се хванахме на бас — каза тя. — Аз казах, че вие няма да дойдете.

— Така — Гръмозека отново седна на пода и разположи наоколо мокрите си пипала като листа, — сега съм доволен: вие искате да ми се подиграете, а аз се подиграх с вас. Квит сме. И затова слушайте, приятели мои. Помните ли епидемията от космическа чума?