Читателски коментари от vog

Книгата е много хубава, както и първите две. Тука картините и героите оживяват направо. Майстор е Джордж Р. Р. Мартин.

Не мога да не отбележа обаче, че тази трета книга има нужда от рекорекция, защото на места дори имам чувството, че такава не е правена чрез изчитане. Правила съм корекции тук и затова си позволявам да го отбележа, за да се поправи при възможност.

Едва ли някой може да живее щастливо, гледайки как около него хората си секнат носовете в ръкавите си.

Сериозно?? Бог пише книги? Бог не е ли един за всички хора?

Новелата е прекрасна. Атмосферата, която създава Труман Капоти, особено в оригинал, е незабравима. „Тифани“, по мое мнение, е символ на нещо светло, уютно може би, място, където се чувстваш добре. Героинята е изплъзваща се, сложна, обаятелна и неразгадаема личност. Тук няма място за диагнози, още повече, че Бордърлайн личностното разстройство има съвсем други характеристики. Капоти въвежда читателя в един свят, светът на Холи, който макар и неразбираем и противоречив, е същевременно много светъл, добър и обаятелен. Заглавието „Закуска в Тифани“ според мен е синоним на мечтата, която никога не се сбъдва, именно защото е мечта.

Не чета по правило книги за вампири, но тази е изключително увлекателна. Такъв е и филмът по книгата. Авторката е истински писател. Нима не се вижда, че това е една много добре написана романтична драма!

На мен повече ми харесва от „Под игото“, „Хаджи Ахил“. Това се казва жив образ.

Книгата е прекрасна. По мое мнение, защото е топла и човечна. За всички има място на улица „Консервна“ — китайци, проститутки, безделници… Всички са приети, и добре дошли и всички обичат Док.

Започнах да чета „Бесове“ и съм във възторг. Забавлявам се неимоверно, така както само Достоевски може да ме забавлява. Научавам, и то автентично, какво е ставало по това време в Русия. Да, жестоко се забавлявам с Достоевски. Описва цветущо руската душа, склонна към възвишени и ирационални идеи, които дори могат да погубят човека. Обаятелени са и в същото време на себе си безполезни, най-общо казано. Смятам, че няма друг такъв народ като русите. Не мога да видя в Достоевски специално нещо, което да е общочовешко. Ако събереш оттук оттам от героите му, може и да има. Но в някой отделен герой, не мога да видя. Всички казват Альоша Карамазов, но не съм сигурна.

Не съм я чела… Любимата ми е „Братя Карамазови“, но всичко друго, което съм чела, няма нужда да коментирам. Само ще споделя, че на „Идиот“ се разболях заедно с него. Затресе ме треска, някакъв емоционален вихър, емпатичен на героя и направо не дочетох края, защото героят вече беше рухнал и не исках да потъвам, заедно с него. Вкусовете са много различни, да, но класиката си е класика.

По мое мнение, още не би я разбрала.

Какво да кажа! Чудна книга! :) Толкова човечна! Мога да я сравня само с „Улица Консервна“. Мисля, че е най-хубавата книга на Колийн Маккълоу. Оценка пълно шест! :)

А „Приключенията на Лиско по море“ ми е най-любимата.

Радвам се, че днес попаднах на Лиско. Разбира се, бях влюбена в неговите приключения. И досега се кефя на чувството за хумор, с което са написани, изобщо на историите и преживяванията на моя любим Лиско.

Все пак стихотворението е написано от поет. Нормално е да настръхвате. Но по-добре освен от поезия е, да се поинтересувате и от история.

Няма как да не напиша нещо за тази прекрасна книга, която имах щастието да коригирам.

На първо място, тя е книга, която може да се каже, че е историческа, в смисъл, че отразява събития, които са се случвали, а именно борбата за независимост на малкия остов Мартиника от суверена му Франция. Борбата на един просветен и с богата душевност народ и срещу корумпираните местни политици, служещи на свои и френски икономически интереси.

Но това не е исторически роман.

В този роман човек открива най-вече живота и съдбите на хората, които живеят на този остров; опознава ги, опознава вярванията им, опознава стремежите им, опознава духа и страстите им.

Всичко това е разказано от автора по един блестящ и поетичен начин.

„Река Лезарда“ е шедьовър сред съвременните романи.

Бих желала повече хора да се докоснат до този шедьовър, който обогатява, образова, доставя наслада на четящия.

Ей, коментатори! Заради вас прочетох разказа. Великолепен е, наистина веднага те потапя в атмосферата. Джиджо, ти ме наведе на същината на разказа. А рибката-бананка, се е препълнила от този свят, около нея, и може да се измъкне само ако умре.

„Добрата новина за всичко това е, че учените, които проучват мотивацията, са ни дали този нов подход. Това е подход, изграден много повече около вътрешната мотивация. Около желанието да правиш нещата, защото са значими, защото ни харесва, защото са интересни, защото са част от нещо важно. Според мен тази нова операционна система за нашите фирми се върти около три елемента: автономия, майсторство и цел.

Автономия — подтикът да насочваме сами собствения си живот. Майсторство — желанието да ставаш все по-добър и по-добър в нещо значимо. Цел — копнежът да правим онова, което правим в служба на нещо, по-голямо от самите нас. Това са елементите, изграждащи една изцяло нова операционна система за нашите фирми.“

Haripetrov, „… Не разбрах за какво ограничение става дума, когато човек сам взима решенията за себе си.“

Ясно е, че не разбираш това, което изразих като мнение.

Ясно е, че ме причисляваш към …(и други подобни). Но ако обичаш, не ми вменявай проблеми, каквито нямам.

Ограничението, за което говорим е, че си зная отдавна, че харча пари и за глупости като скъп, но добър прах за пране, но това ми ХАРЕСВА. И повярвай ми, удобството да имам избор да си купя добър прах за пране, изобщо не е привидно. Съвсем реално е.

Колкото до промяната към по-добро, действам на по-смислени фронтове.

И накрая, обобщенията, които правиш, са обидни.

А започваш коментара с " човек сам взима решенията за себе си."

Човек сам решава и какво мнение да пусне.

Хей, дадох отговор на Рая, не на вас.

По отношение на Библията — за неща, които са си в мен, още преди да се родя, не ми трябва Библия, и да, пак имам избор, да тръгна срещу себе си или не.

И, notman, за чука, лопатата и мотиката, пак имам избор — кое от трите да избера.

Ще ти кажа, Рая.

Харесвам книгата ти.

Но смятам, че са указания за кратък период от време и само за „спасяване на положението“.

Почувствах се без изход, когато усетих, че става дума за начин на живот.