Читателски коментари (за „Закуска в „Тифани“ “ от Труман Капоти)

Вечно актуална невероятно написана история. Без излишни подробности, описания или енциклопедична информация, книгата се нарежда в папка класика. Също задължителна за да оцените подобаващо дълбината на филмовата версия. Свобода, минало, семейство, приятелство. Хареса ми как е зададена темата дали след като всички живеем с миналото си, можем да оставим близките си в него, а да скъсаме персонално и до колко това е илюзия или реално при постоянното обновяване на контактите ни. Напомня ми за на Изток от Запада на Мирослав Пенков. Или обратно е редно ако следваме календара.

Имах огромни очаквания от тази книга. Ако трябва да съм честна..останах малко разочарована. Може би точно заради големите си очаквания, но някак си очаквах повече история, повече действие, някак повече романс дори. И все пак определено не съжалявам за отделеното време :)

Споделям мнението на една позната — брилянтна новела!

Култова книга. Мда…

Не хвалете себе си чрез написаното от друг.Разбра се , че сте чели и нещо друго.Актуално , култово , брилянтно — само думи.Едва ли е мислил и половината от това което пишете като заключения. Нищо особено като писание.

Книгата е чиста загуба на време.

Надявам се, „Хладнокръвно“ да е по-интересно четиво

Не мога да се въздържа да не драсна и аз едно коментарче. Напълно необясними са ми негативните мнения тук (а и не само) за тази книга. Явно достатъчно много хора пристъпват към „Закуска в Тифани“ с някакви съвсем други очаквания и в крайна сметка остават разочаровани. Аз също имах различна нагласа (не съм чел нищо от Капоти и кой знае защо си мислех, че това ще да е някакво криминале), но останах приятно изненадан в крайна сметка. Единственото ми оплакване е, че беше твърде кратко. Но начинът, по който е разказана историята, начинът, по който се развива и завършва… Голям майсторлък се иска, за да напишеш нещо подобно и от един съвсем тривиален сюжет да раздухаш буря от най-различни чувства у читателите си.

Мисля, че всеки, който е имал късмета да се срещне някоя Холи в живота си, няма как да не хареса тази книга, защото е до болка истинска.

Да, наистина, хубаво пише Капоти.

Ако бях прочел книгата преди 20 години сигурно щях да съм възхитен от интересния, богат и противоречив характер, който авторът убедително изгражда.

Тогава просто нямаше откъде да знам, че става дума за стандартна диагноза: Borderline Personality Disorder (BPD). (За съжаление не знам как е на български.)

Тук на такова се казва Borderline Bitch и всеки нормален мъж на възраст, в която вече може да разсъждава с главата си, трябва да бяга надалеч и без да се обръща, ако има нещастието да попадне в гравитацията на подобно нещо.

Поведението на Холи е абсолютно типично и за съжаление поставяйки ѝ диагнозата още в първите страници, четенето беше напълно лишено от всякакви изненади. Разбира се, остава приятният начин на писане (Четох новелата на английски, но предполагам че преводът е добър). Радвам се все пак, че текста е достатъчно кратък.

Аз също имах съвсем различна концепция за сюжета в представите си, вникнах в историята, но не разбрах докрай идеята…В крайна сметка главният герой не й разкрива чувствата си, тя го очарова със своята многоликост и може би му даде тласък да пише истории и да спечели от това. Но защо се възхищава толкова на „Тифани“, искала ли е да бъде от „онези“ дами? Защо романът е с това заглавие? Изникват повече въпроси, отколкото отговори.

Влюбих се от пръв поглед в изтъканата от несъвършенства, вятърничава, чистосърдечна, обаятелна Холи!

Новелата е прекрасна. Атмосферата, която създава Труман Капоти, особено в оригинал, е незабравима. „Тифани“, по мое мнение, е символ на нещо светло, уютно може би, място, където се чувстваш добре. Героинята е изплъзваща се, сложна, обаятелна и неразгадаема личност. Тук няма място за диагнози, още повече, че Бордърлайн личностното разстройство има съвсем други характеристики. Капоти въвежда читателя в един свят, светът на Холи, който макар и неразбираем и противоречив, е същевременно много светъл, добър и обаятелен. Заглавието „Закуска в Тифани“ според мен е синоним на мечтата, която никога не се сбъдва, именно защото е мечта.