Читателски коментари (за „Прелюдия за Фондацията “ от Айзък Азимов)

Азимов, Кларк, Хайлайн — наричат ги бащите на научната фантастика.

Романите за Лъки Стар бяха запознанството ми с творчеството на Азимов. След което следваха търсения в библиотеки, дебнене в книжарниците само и само да се добера до поредната излязла книга. И дори сега, десетилетия по-късно си препрочитам някои от тях.

А сега за „Фондацията“. За по-лесно проследяване и разбиране, би било добре първо да се прочетат няколко неща от цикъла „за роботите“. Не всички, но поне Лени, Лъжец, Двестагодишният човек. Следва поредицата „Позитронни роботи“ (тук за първи път се появява Р. Данил Оливо — партньор на Елайджа Бели при разследването на престъпления). Чрез тази поредица ще се потопите атмосферата на света, застанал на прага на голямата криза. Криза, довела до кристализирането на идеите на Селдън — и стигнахме до ФОНДАЦИЯТА.