Читателски коментари от Stas Kirov

Не искам да прозвучи като критика, но ако бях започнал точно с тази книга на Саймък, надали щях да съм прочел почти всичко останало от него.

Невероятен фантаст, но тук като че ли се е изгубил в себе си…

Просто почнете с някоя от другите му книги и ще се загубите вие в тях.

Лесно е да съдиш скрит и анонимен, особено ако не си сътворил нищо със собствени усилия.

Така си оставаш пак анонимен-съвсем безименен даже. И името ти не се помни с нищо…

Благодаря на автора, преводача и на библиотеката!

Идеята е хубава и ако човек се поогледа в интернет пространството и се върне към стари и печално-известни събития и публикации, придружени от съпътстващите ги коментарни истерии, е лесно да открие такива манипулативни неистини. В по-новите страници на съвременната ни история има няколко такива примери, завършили с конфликти, и с много безмислени жертви…

Пък и настоящето ни предлага такива ситуации…

Нужно е преди да се съди сурово и крайно, да се търси истината между редовете и то задължително от няколко, и противоположни източника!

Отиде си Габриел Гарсия Маркес…

Прочетох го някъде и ми замириса на влага, на гнила дървесина и развалена риба, на тамян и на цветя.

И чух свирката на вечно плуващ кораб и пърхане на ангелски крила.

И усетих неистов глад за храна, плът и любов.

Лек път.

Има нещо вярно в по-горе казаното, и то не малко …

А авторът е наистина една приятна изненада. Съжалявам, че не бях чел нищо от него, но поправям грешката си с удоволствие!

Един от най-добрите фантастични романи, които съм чел.

Горещо го препоръчвам!

За мой голям срам, не бях чел нищо от този автор, а той е така близък до Йордан Йовков и Елин Пелин…Точно по средата, някъде между тях, Димитър Талев и Николай Хайтов.

Благодаря.

Трилогията бих класифицирал като класика в жанра.

Много хубава и достоверна, написана със стил и чувство.

Препоръчвам не само на любителите на криминалните романи!

Има хора, които описват историята, а има такава, които описват бъдещето! И ако четейки първите се учим от грешките си, то с вторите освобождаваме мечтите си!

Не бих искал да се отнеса с неуважение към автора и преводачите, но не поставям точно това произведение сред най-увлекателните, поне в моята скромна класация.

С удоволствие чета У.Уортън, Дж.Стайнбек, Р.Бах, но тази книга е далеч от класификацията „Класика“, и това, че се изучава в нечии училища не я прави особено ценно четиво.

Книгите на Е.М.Ремарк, не се изучават и до сега в немските училища, но това не ги прави по-малко стойностни…

Но това е моя строго персонална оценка, а както гласи една древна мъдрост:

За вкусове не бива да се спори.

Обикновено се въздържам от това да съдя някой, който е имал куража да сътвори нещо, но в случая не бих могъл да не заема активна позиция.

Двете книги на този автор нямат правото да претендират, че са продължение на Лъдлановата трилогия. Написани са по-скоро като преразказ с елементи на не особено сполучливо разсъждение. Нямат нищо общо с неподражаемия стил на Р.Лъдлъм.

Съжалявам за загубеното време, въпреки че го уползотворих за четене…

За да бъда коректен подчертавам, че негативното ми мнение е само за това уж продължение на поредицата за Дж.Борн, а не за цялото творчество на автора.

Роман, дето се чете на 14 години ,после на 30 и после далеч по-късно, и всеки път носи нещо ново във всеки прочит.Аз рядко препрочитам нещо,но този специално,промени много у мене,просто в зависимост от възрастта го възприемах различно…

То няма книга на Маркес, която да не си заслужава времето! Всичко, което съм чел, поне преведеното на български, ме пренася в един нереален свят…Маркес и Казандзакис са автори, можещи да те разтърсят от дъното на душата, а защо не и да попренапишат нечий заленял морално-ценностен кодекс?!С моя се случиха известни промени след сблъсъка с тях…Приятно четене!