Читателски коментари от Stas Kirov

Хубава книга.

Близка е като идея със „Старецът и морето“,но и различна, леко подправена с източната философия на Айтматов, и така придобила свой — леко приказен облик.

Много приятна книга. Носи малко от битническата атмосфера на „Улица Консервна“ на Дж.Стайнбек, разбира се с особеностите на стария континент.

Преди време гледах филм, в който се разказваше за едно момиче, дето излива фантазията си навън в картини,и създаваше свой собствен свят така. Мисля че се казваше „Mirror Mask“ (Огледалната маска) …

Много жива книга. Една от най — хубавите, които съм чел за втората световна война.

Преди време направиха сериал по мотиви от нея. Никак не беше лош. Мисля,че се казваше „Щтрафбат“ ?!?

Не искам да прозвучи като критика, но ако бях започнал точно с тази книга на Саймък, надали щях да съм прочел почти всичко останало от него.

Невероятен фантаст, но тук като че ли се е изгубил в себе си…

Просто почнете с някоя от другите му книги и ще се загубите вие в тях.

Лесно е да съдиш скрит и анонимен, особено ако не си сътворил нищо със собствени усилия.

Така си оставаш пак анонимен-съвсем безименен даже. И името ти не се помни с нищо…

Благодаря на автора, преводача и на библиотеката!

Идеята е хубава и ако човек се поогледа в интернет пространството и се върне към стари и печално-известни събития и публикации, придружени от съпътстващите ги коментарни истерии, е лесно да открие такива манипулативни неистини. В по-новите страници на съвременната ни история има няколко такива примери, завършили с конфликти, и с много безмислени жертви…

Пък и настоящето ни предлага такива ситуации…

Нужно е преди да се съди сурово и крайно, да се търси истината между редовете и то задължително от няколко, и противоположни източника!

Отиде си Габриел Гарсия Маркес…

Прочетох го някъде и ми замириса на влага, на гнила дървесина и развалена риба, на тамян и на цветя.

И чух свирката на вечно плуващ кораб и пърхане на ангелски крила.

И усетих неистов глад за храна, плът и любов.

Лек път.

Има нещо вярно в по-горе казаното, и то не малко …

А авторът е наистина една приятна изненада. Съжалявам, че не бях чел нищо от него, но поправям грешката си с удоволствие!

Един от най-добрите фантастични романи, които съм чел.

Горещо го препоръчвам!

За мой голям срам, не бях чел нищо от този автор, а той е така близък до Йордан Йовков и Елин Пелин…Точно по средата, някъде между тях, Димитър Талев и Николай Хайтов.

Благодаря.

Трилогията бих класифицирал като класика в жанра.

Много хубава и достоверна, написана със стил и чувство.

Препоръчвам не само на любителите на криминалните романи!

Има хора, които описват историята, а има такава, които описват бъдещето! И ако четейки първите се учим от грешките си, то с вторите освобождаваме мечтите си!

Не бих искал да се отнеса с неуважение към автора и преводачите, но не поставям точно това произведение сред най-увлекателните, поне в моята скромна класация.

С удоволствие чета У.Уортън, Дж.Стайнбек, Р.Бах, но тази книга е далеч от класификацията „Класика“, и това, че се изучава в нечии училища не я прави особено ценно четиво.

Книгите на Е.М.Ремарк, не се изучават и до сега в немските училища, но това не ги прави по-малко стойностни…

Но това е моя строго персонална оценка, а както гласи една древна мъдрост:

За вкусове не бива да се спори.

Обикновено се въздържам от това да съдя някой, който е имал куража да сътвори нещо, но в случая не бих могъл да не заема активна позиция.

Двете книги на този автор нямат правото да претендират, че са продължение на Лъдлановата трилогия. Написани са по-скоро като преразказ с елементи на не особено сполучливо разсъждение. Нямат нищо общо с неподражаемия стил на Р.Лъдлъм.

Съжалявам за загубеното време, въпреки че го уползотворих за четене…

За да бъда коректен подчертавам, че негативното ми мнение е само за това уж продължение на поредицата за Дж.Борн, а не за цялото творчество на автора.

Роман, дето се чете на 14 години ,после на 30 и после далеч по-късно, и всеки път носи нещо ново във всеки прочит.Аз рядко препрочитам нещо,но този специално,промени много у мене,просто в зависимост от възрастта го възприемах различно…

То няма книга на Маркес, която да не си заслужава времето! Всичко, което съм чел, поне преведеното на български, ме пренася в един нереален свят…Маркес и Казандзакис са автори, можещи да те разтърсят от дъното на душата, а защо не и да попренапишат нечий заленял морално-ценностен кодекс?!С моя се случиха известни промени след сблъсъка с тях…Приятно четене!