Читателски коментари (за „Пепеляшка и царският син “ от Димитър Талев)

Девойче!

Вероятно заглавието „Пепеляшка и царският син“ те е подвело и си предположила, че ти предстои четене на поредното любовно ромачне с историческа тематична подложка. И съответно очакванията ти не са се сбъднали.

Тази книга е наистина трудна за четене (т.е. изисква труд, усилие) и изобщо не е развлекателен роман . Това е вторият роман от епическата историческа сага на Талев за времето на цар Самуил — да, това е печален разказ за една драматична епоха в българската история, достойна за трагедия на Шекспир. Но самият роман не е депресиращ, а през потреса води читателя до катарзис.

И когато отново решиш да праснеш единица за дадена творба, все пак се съобрази с това, че даваш ОЦЕНКА за нея — дали е с високи качества и достойнства, или е слаба книга. Защото „книга, трудна за четене“ съвсем не означава „книга с ниски литературни достойнства“.

Освен това, езикът на книгите на Талев има своите особености - със стилистична цел умишлено се използват старинни и диалектни думи, които често се отклоняват от съвременните правописни норми. Така се формира историческа убедителност и народностен колорит на художествения свят - а това не е недостатък, а достойнство на творбата. Разбира се, възможно е в резултат от обработката на текстовия файл да са допуснати и някои сгрешени думи – но за това вече не е отговорен авторът, още по-малко пък носи вина самата творба.