Читателски коментари от Dimityr Borisov

Дъщерята на Калояна от Фани Попова-Мутафова

Dimityr Borisov (18 февруари 2020 в 09:06), оценка: 6 от 6

Наистина много хубава книга и много стойностна. Думите, които не знам ги намерих в интернет, но точно те пресъздават Средновековната обстановка. Накрая на романа става ясно, че дъщерята на Калоян по-вероятно не е убила съпруга си византийския император, както смятат много историци.

Препоръчвам цялата четирилогия!

Солунският чудотворец от Фани Попова-Мутафова

Dimityr Borisov (23 януари 2020 в 22:55), оценка: 6 от 6

За мен тази първа част от четирилогията „Асеновци“ е много хубава историческа книга, а Фани Попова-Мутафова бих я сравнил с Александър Дюма. Защото тя представя в романа си исторически събития, от които може да се научи много и изобразява интригите в царския двор, които стават причина за упадъка на Българското царство. Макар че има и знатни хора с благородни сърца, които служат на българските царе, все пак царете биват погубени от завистливите и алчни техни приближени.

Благодарности на сайта Моята библиотека, че предоставя такива хубави книги!

Последният Асеновец от Фани Попова-Мутафова

Dimityr Borisov (6 януари 2020 в 01:04), оценка: 6 от 6

Това е един невероятен исторически роман. Радвам се, че го намерих и затова благодаря на сайта Моята библиотека, че предоставя такива стойностни книги.

Сърцето на мрака от Джоузеф Конрад


На мен не можа да ми допадне този разказ, но може и да не съм го разбрал. Авторът наистина е известен, но аз разбрах следното: Разказвачът Марлоу описва личността на Курц, от когото всички са очаровани, защото е велик и всички искат да слушат неговите слова. Обаче, всъщност Курц е един убиец и алчен търговец. Затова не можах да разбера нищо от историята. Бих го сравнил с „Цар Плъх“ на Джеймс Клавел, но там така нареченият Цар накрая никой не го уважава, а романът е страхотен и като история, и като на начин на разказване. :)

Затворникът на рая от Карлос Руис Сафон

Dimityr Borisov (3 декември 2019 в 00:55), оценка: 6 от 6

И тази, третата книга от тетралогията, беше много интересна и пълна с мъдрости. С удоволствие ще прочета и четвъртия роман. Много добър писател! Благодарности и на сайта Читанка!

Играта на ангела от Карлос Руис Сафон

Dimityr Borisov (27 ноември 2019 в 13:01), оценка: 4 от 6

„Играта на ангела“ не е продължението на „Сянката на вятъра“, както си мислех докато го четях. В „Играта на ангела“ действието се развива едно поколение по-назад (от 1900 до 1930 г.). Това е времето на дядото и бащата на Даниел, които ги свързва истинско приятелство с главния герой Давид Мартин.

Играта на ангела от Карлос Руис Сафон

Dimityr Borisov (27 ноември 2019 в 03:26), оценка: 4 от 6

На мен също ми хареса цялата история, но не можах да разбера ролята на Тартора/Дявола. Дяволът иска от главния герой да напише една нова религия. Сякаш във всеки човек се проявява тъмната му половина да иска да манипулира другите хора. И може би изводът е, че всеки човек трябва да се бори с тъмната си половина цял живот, но така или иначе ще извърши лоши неща. А финалът сякаш показва проклятието на мъжа да изпитва привличане към жената, но и да се налага да гледа на жената като неин баща.

Наистина хубав и поучителен роман, макар и малко мрачен, и с мистичен характер.

Сянката на вятъра от Карлос Руис Сафон

Dimityr Borisov (11 ноември 2019 в 02:33), оценка: 6 от 6

Страхотен роман, който поддържа интереса през цялото време и е пълен с поучителни мисли. Авторът наистина успява да пресъздаде живота през 50-те години на миналия век и една заплетена история, която се разкрива постепенно. Дори и Сивън Кинг коментира книгата като първокласен роман! :)

Метро 2033 от Дмитрий Глуховски

Dimityr Borisov (10 октомври 2019 в 00:57), оценка: 6 от 6

И за мен романът си заслужава да се прочете, много е добър и има поука в него.

Първи май на г-на Старков от Иван Вазов

Dimityr Borisov (8 септември 2019 в 22:36), оценка: 5 от 6

По средата на пролетта, май месец, както е чудесно времето за разходка най-неочаквано може да завали студен проливен дъжд. И това неприятно усещане Иван Вазов го сравнява с наказание. Хората, които по нечестен начин са придобили материални блага и си живеят щастливо, най-неочаквано съвестта им припомня греховете.

Сияние от Стивън Кинг

Dimityr Borisov (14 юли 2019 в 11:08), оценка: 6 от 6

И аз тъкмо прочетох „Сиянието“ (за 3 вечери) и я оценявам като шедьовър. Стивън Кинг ми е любимият автор, обаче наистина не е за всеки неговият стил на писане. Когато препоръчвам негови книги винаги уточнявам, че пише доста цинично и макар че е кралят на ужасите не на всеки ще се хареса. Ако човек умее да чете и тежки романи ще успее да вижда поуката и в тях. Стивън Кинг изобразява вечната битка между доброто и злото, където доброто успява да спечели битката, но не и войната. :)

Наричай го „господарю“ от Гордън Диксън

Dimityr Borisov (3 юли 2019 в 03:07), оценка: 6 от 6

Не съм съгласен с мнението на коментатора @Ayho. Според мен авторът изобщо не се стреми да покаже как ще изглежда бъдещето и до каква степен ще се е развила човешката цивилизация. Той просто смята, че напредването на цивилизацията ще се случва неотклонно, но не и развитието на ценностите у хората. Т. е. хората нека да се развиват, но корените трябва да са най-важни и да не се забравят. Принцът, който е символ на напредъка на най-новото поколение, се учудва, че освен с коне жителите на Земята имат и гравитационни платформи, с които да се придвижват. А Кайл, символизиращ пазителят на основните човешки ценности, показва уважение към най-стария начин на придвижване.

За мен този разказ е като басня.

Щастлив завършек от Хенри Катнър

Dimityr Borisov (30 юни 2019 в 02:12), оценка: 4 от 6

Според мен разказът е доста абстрактен. Аз го тълкувам така: авторът смята, че бъдещето е една цивилизация от щастливи хора, които са превъзмогнали болести, бедност и всички трудности за човека. И това са постигнали като са създали роботи с изкуствен интелект, „изкуствено създаден жив организъм“, от работата на които да зависи живота на хората. Съответно хората живеят изкуствен живот, общуват с роботи, а в един робот- беглец се е развила идеята да избяга от този перфектен живот в миналото, когато още не са били измислени роботите.

Щастлив завършек от Хенри Катнър

Dimityr Borisov (30 юни 2019 в 01:33), оценка: 1 от 6

Според мен разказът е доста абстрактен. Аз го тълкувам така: авторът смята, че бъдещето е една цивилизация от щастливи хора, които са превъзмогнали болести, бедност и всички трудности за човека. И това са постигнали като са създали роботи с изкуствен интелект, „изкуствено създаден жив организъм“, от работата на които да зависи живота на хората. Съответно хората живеят изкуствен живот, общуват с роботи, а в един робот- беглец се е развила идеята да избяга от този перфектен живот в миналото, когато още не са били измислени роботите.

Песен преди залеза от Дейвид Григ

Dimityr Borisov (29 юни 2019 в 03:15), оценка: 4 от 6

Разказът е прекалено мрачен, но предполагам, че авторът не иска да отрече културните ценности. Той иска реално да съпостави силата на грубата действителност срещу силата на изкуството, което ще изгуби битката. И в крайна сметка той си представя бъдещето доста песимистично — цивилизацията ще доведе хората до самоунищожение. От това ще последва бедност, която ще превърне останалите хора в зверове. Хората ще са изгубили всякакъв морал и човещина, поради което изкуството няма да има смисъл да съществува.

Кьорферманът от Исмаил Кадаре

Dimityr Borisov (7 юни 2019 в 02:04), оценка: 5 от 6

Много интересен разказ. Авторът показва отношението си към конкретни неща от албанския живот. Например, албанците, като почти мюсюлмански народ, биха могли да бъдат наравно с това и християни. Сякаш Исмаил Кадаре не симпатизира на мюсюлманската религия. Кланът на шейх-юл-исляма олицетворява омразата, фанатизма и закостенялостта, а кланът на Кюприлиите олицетворява хуманността и те са на почит сред народа. Сякаш тези два образа показват, че ако варварството победи, културният подем не може да съществува. А държавната власт издава закони, прави своите рокади, за да премахне вече неудобните фигури и за да не бъде всичко така открито, се налага да се жертват и невинни граждани.

Притъмняващото небе от Пол Дохърти

Dimityr Borisov (6 юни 2019 в 02:06), оценка: 5 от 6

Това е третият роман, който прочетох на Пол Дохърти и бих ги окачествил като леко четиво, в което няма напрежение (подобно романите на Емилио Салгари, които са подходящи за юноши) . Но интересното в романите е, че са исторически и следователно наистина е имало такива заплетени заговори и убийства. Затова препоръчвам този автор като много добър.

Колорадеца от Стивън Кинг

Dimityr Borisov (28 април 2019 в 12:19), оценка: 5 от 6

Мен също ме учуди, че това е криминална история от Стивън Кинг, където няма нито ужаси, нито циничности, а те винаги присъстват. Но ми хареса романа, защото и аз чета статии от новини, някои истории ме грабват, не винаги обаче картината, която се описва е пълна.

В очакване на Годо от Самюъл Бекет

Dimityr Borisov (22 април 2019 в 21:41), оценка: 5 от 6

И аз, четейки текста, не можах да се въодушевя дори и след като го прочетох. Но прочетох след това анализ (https://www.google.com/amp/s/m.dnevnik.bg/analizi/2014/03/01/2252560_v_ochakvane_na_godo/amp) и разбрах, че трябва да се погледне философски на пиесата. Тя е наречена театър на абсурда, защото хем не става ясно, защо чакат Годо, хем той дори не се явява. Аз оценявам това произведение, защото наистина в живота си хората все чакат нещо, което би трябвало да е по-добър живот, но нито се знае дали ще дойде, а ако дойде — дали ще е нещо по-добро.

Окончателната диагноза от Артър Хейли

Dimityr Borisov (13 април 2019 в 00:10), оценка: 6 от 6

Това е един от най-добрите романи, които съм чел. Колкото повече се разгръща действието, толкова повече е и очакването с нетърпение какво ще се случи. Както и друг почитател преди мен препоръчва всичките романи на Артър Хейли, така и аз го правя (това е 6-я роман, който прочетох).