Човекът в лабиринта от Робърт Силвърбърг
Чудесен роман, който си заслужава да се прочете.
Тежестта на скафандъра от Любен Дилов
Много хубав роман и, макар и атеистичен, много интересни сюжет и разсъждения има в него.
Фабрика за Абсолют от Карел Чапек
Много стойностен роман. Призивът, който аз откривам е: Войните могат да се избегнат ако всеки човек се опитва да разбере другите хора или просто вярва, че и другите са добри хора.
Незавършеният роман на една студентка от Любен Дилов
Съжалявам, но ще изкажа моето несъгласие. Мисля че българите най-много са изостанали в периода ’44 — ’89г. Следващите 30 години българите още съжаляват за отминалото време и за мен това ги спира да се развиват. Този период от 9 септември до 10 ноември наистина е бил времето на атеистите. Но аз се гордея, че съм вярващ. Искам да цитирам една мисъл на Айнщайн, защото я подкрепям напълно: „Науката без религия е осакатена, религията без науката е сляпа.“
Благодаря ви, че ме подсетихте да видя биографията на Любен Дилов — той е основоположник на българската фантастика по сициолистическо време.
За мен това е наистина много хубав роман, макар че не търся романи с хумор и сатира. Само едно нещо не разбирам: в главата „Греховете на лозницата“ авторът сякаш осмива библейската история за Бог, Исус и Дева Мария, която някой я е измислил и оттам хората векове наред все вярват на измислици. Авторът даже я сравнява със старогръцките легенди и митове и заключава, че хората имат нужда да си измислят нещо, в което да вярват и то да ги плаши и вкарва в правия път.
Не съм съгласен с автора, защото сякаш се гордее, че е атеист и смята, че в бъдещето всички ще станат такива.
Щитове каменни от Димитър Талев
Здравейте, прочетох трилогията и за мен това е един от най-стойностните български исторически романи. Бих я препоръчал на всеки, който се интересува от история.
Благодаря на Chitanka, който мисля че е единственият сайт в България за свободно четене на книги.
Йоан Асен II от Фани Попова-Мутафова
Много хубав роман заедно с цялата четирилогия „Асеновци“.
Благодаря на сайта „Моята библиотека“, че са предоставили романите на Фани Попова-Мутафова.
Дъщерята на Калояна от Фани Попова-Мутафова
Наистина много хубава книга и много стойностна. Думите, които не знам ги намерих в интернет, но точно те пресъздават Средновековната обстановка. Накрая на романа става ясно, че дъщерята на Калоян по-вероятно не е убила съпруга си византийския император, както смятат много историци.
Препоръчвам цялата четирилогия!
Солунският чудотворец от Фани Попова-Мутафова
За мен тази първа част от четирилогията „Асеновци“ е много хубава историческа книга, а Фани Попова-Мутафова бих я сравнил с Александър Дюма. Защото тя представя в романа си исторически събития, от които може да се научи много и изобразява интригите в царския двор, които стават причина за упадъка на Българското царство. Макар че има и знатни хора с благородни сърца, които служат на българските царе, все пак царете биват погубени от завистливите и алчни техни приближени.
Благодарности на сайта Моята библиотека, че предоставя такива хубави книги!
Последният Асеновец от Фани Попова-Мутафова
Това е един невероятен исторически роман. Радвам се, че го намерих и затова благодаря на сайта Моята библиотека, че предоставя такива стойностни книги.
Сърцето на мрака от Джоузеф Конрад
На мен не можа да ми допадне този разказ, но може и да не съм го разбрал. Авторът наистина е известен, но аз разбрах следното: Разказвачът Марлоу описва личността на Курц, от когото всички са очаровани, защото е велик и всички искат да слушат неговите слова. Обаче, всъщност Курц е един убиец и алчен търговец. Затова не можах да разбера нищо от историята. Бих го сравнил с „Цар Плъх“ на Джеймс Клавел, но там така нареченият Цар накрая никой не го уважава, а романът е страхотен и като история, и като на начин на разказване. :)
Затворникът на рая от Карлос Руис Сафон
И тази, третата книга от тетралогията, беше много интересна и пълна с мъдрости. С удоволствие ще прочета и четвъртия роман. Много добър писател! Благодарности и на сайта Читанка!
Играта на ангела от Карлос Руис Сафон
„Играта на ангела“ не е продължението на „Сянката на вятъра“, както си мислех докато го четях. В „Играта на ангела“ действието се развива едно поколение по-назад (от 1900 до 1930 г.). Това е времето на дядото и бащата на Даниел, които ги свързва истинско приятелство с главния герой Давид Мартин.
На мен също ми хареса цялата история, но не можах да разбера ролята на Тартора/Дявола. Дяволът иска от главния герой да напише една нова религия. Сякаш във всеки човек се проявява тъмната му половина да иска да манипулира другите хора. И може би изводът е, че всеки човек трябва да се бори с тъмната си половина цял живот, но така или иначе ще извърши лоши неща. А финалът сякаш показва проклятието на мъжа да изпитва привличане към жената, но и да се налага да гледа на жената като неин баща.
Наистина хубав и поучителен роман, макар и малко мрачен, и с мистичен характер.
Сянката на вятъра от Карлос Руис Сафон
Страхотен роман, който поддържа интереса през цялото време и е пълен с поучителни мисли. Авторът наистина успява да пресъздаде живота през 50-те години на миналия век и една заплетена история, която се разкрива постепенно. Дори и Сивън Кинг коментира книгата като първокласен роман! :)
Метро 2033 от Дмитрий Глуховски
И за мен романът си заслужава да се прочете, много е добър и има поука в него.
Първи май на г-на Старков от Иван Вазов
По средата на пролетта, май месец, както е чудесно времето за разходка най-неочаквано може да завали студен проливен дъжд. И това неприятно усещане Иван Вазов го сравнява с наказание. Хората, които по нечестен начин са придобили материални блага и си живеят щастливо, най-неочаквано съвестта им припомня греховете.
Сияние от Стивън Кинг
И аз тъкмо прочетох „Сиянието“ (за 3 вечери) и я оценявам като шедьовър. Стивън Кинг ми е любимият автор, обаче наистина не е за всеки неговият стил на писане. Когато препоръчвам негови книги винаги уточнявам, че пише доста цинично и макар че е кралят на ужасите не на всеки ще се хареса. Ако човек умее да чете и тежки романи ще успее да вижда поуката и в тях. Стивън Кинг изобразява вечната битка между доброто и злото, където доброто успява да спечели битката, но не и войната. :)
Наричай го „господарю“ от Гордън Диксън
Не съм съгласен с мнението на коментатора @Ayho. Според мен авторът изобщо не се стреми да покаже как ще изглежда бъдещето и до каква степен ще се е развила човешката цивилизация. Той просто смята, че напредването на цивилизацията ще се случва неотклонно, но не и развитието на ценностите у хората. Т. е. хората нека да се развиват, но корените трябва да са най-важни и да не се забравят. Принцът, който е символ на напредъка на най-новото поколение, се учудва, че освен с коне жителите на Земята имат и гравитационни платформи, с които да се придвижват. А Кайл, символизиращ пазителят на основните човешки ценности, показва уважение към най-стария начин на придвижване.
За мен този разказ е като басня.
Щастлив завършек от Хенри Катнър
Според мен разказът е доста абстрактен. Аз го тълкувам така: авторът смята, че бъдещето е една цивилизация от щастливи хора, които са превъзмогнали болести, бедност и всички трудности за човека. И това са постигнали като са създали роботи с изкуствен интелект, „изкуствено създаден жив организъм“, от работата на които да зависи живота на хората. Съответно хората живеят изкуствен живот, общуват с роботи, а в един робот- беглец се е развила идеята да избяга от този перфектен живот в миналото, когато още не са били измислени роботите.
Читателски коментари от Dimityr Borisov