Вече няколко пъти съм подарявал тази книга на познати юноши (два пъти в английски оригинал). Като създател на сайта „Нашето детство“ мисля, че разбирам нещо от „детско мислене“. И да, Х. Лий се е справил великолепно със задачата да разкаже история от името на дете, а също да покаже един добър пример за подражание (понеже децата винаги искат да подражават на възрастните) в образа героя си Атикус. По повод на един горен коментар — Селинджър е макар само едно стъпало, но по-ниско от Лий. А впрочем „Спасителят в ръжта“ беше настолната ми книга за един период от около 10 години.
И нещо за „харесването и нехаресването“ на книгата. Трябва човек да има в себе си нещо от Атикус, за да изпита удоволствието да погледне света през очите на Скаут. Така поне мисля аз :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.