Читателски коментари (за „Легендата “ от Робърт Дохърти)

Първо искам да благодаря на rebu и Mandor за отличната работа по дигитализирането на Зона 51!

Второ, ще си позволя едно по-обстойно лично мнение за поредицата, с което ми се иска да допълня гореизказаните кратки, категорични и схематични присъди.

Деветте книги от Зона 51 не са равностойни. Първите седем описват повече или по-малко последователна и завършена история с повече или по-малко постоянни действащи лица. Осмата и деветата книга проследяват паралелни сюжетни линии, оформящи предисторията на събитията в първите седем книги.

Докато в деветата книга „Легендата“ главните герои частично се припокриват с тези от основните седем книги, тези в „Носферату“ са изцяло отделни, странични и почти непресичащи се с главния конфликт.

Първите седем книги проследяват развитието на доста мащабна история, която има своя завършек в края на „Истината“. Градацията и стилът варират, като моето впечатление е, че началото е най-силно и с всяка следваща повествованието отслабва. Едва ли тенденцията е изцяло линеарна, но усещането ми е, че на авторът малко му е поомръзнало да „монтира“ все така динамично в продължение на години както го е правил от начало.

В „Началото“, „Отговорът“, „Мисията“ има едно усещане за добро кино, великолепна интерпретация на идеите на Фон Деникен и подобни автори, находчиво навързване на археологически и исторически загадки. Фантазията, научната фантастика и доброто познаване на военни тактики, методи и технологии създават чувство за реализъм и правдоподобност. Стилът е овладян, насечен и липсата на дълбочина и многоплановост у типажите не пречи ни най-малко на повествованието.

При шестата и седмата книга, обаче, същите тези похвати, някак си, излизат от контрол. Действието се фрагментира прекалено, персонажите се превръщат само в имена, а монтажът се изплъзва от контрола на режисьора и остава изцяло в ръцете на монтажиста, който губи усещането за цялото. Така рязко намалява критичната доза убедителност и читателят започва бавно да губи интерес.

Финалът-кулминация е според мен доста слаб и поради това неглижиран. Парата по някакъв начин е била изпусната преди това.

Епилогът-обяснение (Истината) е и най-слабият пункт, който до голяма степен обезсмисля едно добро и увлекателно произведение. Там вече всичко издиша и цялата наукообразност и правдоподобност отиват по дяволите. Всеки уважаващ себе си автор на научна фантастика, който си играе с исторически, инженерни, биологични и какви ли още не научни концепции свободно, трябва да има пред вид Еволюцията и огромното количество фосили, намиращи се в земните пластове от един момент нататък. Идеята за това, че хората са изсипани на Земята готови за разплод преди 12–15 000 години е лековата (и меко казано глупава) и не подхожда на съвременен автор.

Във всеки случай, обаче, първите седем книги ми доставиха удоволствие и ги прочетох с интерес, който само слабо намаля към края. Бих ги препоръчал на всеки, който е чел или гледал филмите на Деникен, и който се интересува от темата за палеоконтакти, присъствие на извънземни и странни артефакти. Голяма част от тези неща са много приятно и умело навързани в цялостна картина.

Осма и девета книга са друга история. „Носферату“ е еднопланова вампирска любовна история, която трае доста дълго. Не че не става за четене. На мен ми беше доста досадна и носеше привкус на изсмукана от пръстите. Пък и плискащата се навсякъде кръв ми дойде малко в повече.

„Легендата“ е 30% препечатка на историческите пролози от предните книги и обяснение на някои факти, за които вече се досещаме. Също по своему досадна и еднопластова. След като сме научили „Истината“, някак си всичко вече е безинтересно.

Иска ми се да отбележа още нещо, което смятам за положително в случая. Р. Дохърти не се е изкушил да се заиграва в описание на любовни и еротични сцени. Би било наистина проява на лош вкус.

Мисля че по „Зона 51“ може да се направи чудесен филм или сериал и нямам чувството, че съм си загубил времето прочитайки деветте книги.