Сатанинската библия от Антон Шандор Ла Вей
По принцип всички религии,имат за цел,да дьржат човек в някаква форма на под
чинение.През средновековието,християнските свещенници са казвали,че властта на богатите дадена от бог.Според мен хората са сьздали бог,ане обратното.
Музей на страха от Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Както всичко написано от авторите — невероятно!
То от Стивън Кинг
Любимият ми роман!!!
Невероятен, уникален, страхотен, божествен!!! Нямам думи да го опиша, толкова го обичам!!! Мога да го чета стотици пъти и пак няма да ми омръзне.
Шедьовър е малко да се каже!!!
Мъртвата зона от Стивън Кинг
Класика в творчеството му!
Дъгата от Джани Родари
прекрасно!мъдрец и щастливец дж.родари
Легендата от Робърт Дохърти
Първо искам да благодаря на rebu и Mandor за отличната работа по дигитализирането на Зона 51!
Второ, ще си позволя едно по-обстойно лично мнение за поредицата, с което ми се иска да допълня гореизказаните кратки, категорични и схематични присъди.
Деветте книги от Зона 51 не са равностойни. Първите седем описват повече или по-малко последователна и завършена история с повече или по-малко постоянни действащи лица. Осмата и деветата книга проследяват паралелни сюжетни линии, оформящи предисторията на събитията в първите седем книги.
Докато в деветата книга „Легендата“ главните герои частично се припокриват с тези от основните седем книги, тези в „Носферату“ са изцяло отделни, странични и почти непресичащи се с главния конфликт.
Първите седем книги проследяват развитието на доста мащабна история, която има своя завършек в края на „Истината“. Градацията и стилът варират, като моето впечатление е, че началото е най-силно и с всяка следваща повествованието отслабва. Едва ли тенденцията е изцяло линеарна, но усещането ми е, че на авторът малко му е поомръзнало да „монтира“ все така динамично в продължение на години както го е правил от начало.
В „Началото“, „Отговорът“, „Мисията“ има едно усещане за добро кино, великолепна интерпретация на идеите на Фон Деникен и подобни автори, находчиво навързване на археологически и исторически загадки. Фантазията, научната фантастика и доброто познаване на военни тактики, методи и технологии създават чувство за реализъм и правдоподобност. Стилът е овладян, насечен и липсата на дълбочина и многоплановост у типажите не пречи ни най-малко на повествованието.
При шестата и седмата книга, обаче, същите тези похвати, някак си, излизат от контрол. Действието се фрагментира прекалено, персонажите се превръщат само в имена, а монтажът се изплъзва от контрола на режисьора и остава изцяло в ръцете на монтажиста, който губи усещането за цялото. Така рязко намалява критичната доза убедителност и читателят започва бавно да губи интерес.
Финалът-кулминация е според мен доста слаб и поради това неглижиран. Парата по някакъв начин е била изпусната преди това.
Епилогът-обяснение (Истината) е и най-слабият пункт, който до голяма степен обезсмисля едно добро и увлекателно произведение. Там вече всичко издиша и цялата наукообразност и правдоподобност отиват по дяволите. Всеки уважаващ себе си автор на научна фантастика, който си играе с исторически, инженерни, биологични и какви ли още не научни концепции свободно, трябва да има пред вид Еволюцията и огромното количество фосили, намиращи се в земните пластове от един момент нататък. Идеята за това, че хората са изсипани на Земята готови за разплод преди 12–15 000 години е лековата (и меко казано глупава) и не подхожда на съвременен автор.
Във всеки случай, обаче, първите седем книги ми доставиха удоволствие и ги прочетох с интерес, който само слабо намаля към края. Бих ги препоръчал на всеки, който е чел или гледал филмите на Деникен, и който се интересува от темата за палеоконтакти, присъствие на извънземни и странни артефакти. Голяма част от тези неща са много приятно и умело навързани в цялостна картина.
Осма и девета книга са друга история. „Носферату“ е еднопланова вампирска любовна история, която трае доста дълго. Не че не става за четене. На мен ми беше доста досадна и носеше привкус на изсмукана от пръстите. Пък и плискащата се навсякъде кръв ми дойде малко в повече.
„Легендата“ е 30% препечатка на историческите пролози от предните книги и обяснение на някои факти, за които вече се досещаме. Също по своему досадна и еднопластова. След като сме научили „Истината“, някак си всичко вече е безинтересно.
Иска ми се да отбележа още нещо, което смятам за положително в случая. Р. Дохърти не се е изкушил да се заиграва в описание на любовни и еротични сцени. Би било наистина проява на лош вкус.
Мисля че по „Зона 51“ може да се направи чудесен филм или сериал и нямам чувството, че съм си загубил времето прочитайки деветте книги.
Търси се съпруга от Линда Хауърд
Има романтика дори в убийствената работа в далечно ранчо с ужасна зима. Колкото по-зле са нещата в началото, толкова по-добре са в края. Въпреки това много ми хареса, защото отвсякъде струят оптимизъм, изгарящи чувства и силни страсти.
Чоки от Джон Уиндъм
Благодарение на тв сериала и книгата в българия на времето имаше Кики, пипи, и не знам си какви полтъргайсти….
Което явно означава, че книгата е добра…
Вероника решава да умре от Паулу Коелю
Както винаги авторът е твърде абстрактен и философски настроен. И тук е забъркал смес от секс, лудост, падение, мистицизъм и съединение на духовно ниво, подправено с щипка оптимизъм. Обяснява нещата с техните противополжности — смъртта ще даде смисъл живота и живота ще даде смисъл на смъртта. Книгата ми хареса, въпреки, че е малко повърхностна и й липсва дълбочина.
Независима съпруга от Линда Хауърд
История за една силна любов преживяла седем години трудности.
Денят на трифидите от Джон Уиндъм
ЗАВЛАДЯВАЩА!Ако не сте я чели …Досещате се,нали?
Синовете на Великата мечка от Лизелоте Велскопф-Хенрих
Провери в отдел „Сканиране“. Ако го няма, можеш да помогнеш като сканираш липсващите части от поредицата.
Ген от Майкъл Крайтън
Не няма да има ! :)
Надписите от Александър Кирилов
Всеки ден прилича на другия, ежадневието е нещо което ни поглъща , здъвква и изплува.
Да се научиш да се впечатляваш и да превръщаш обикновеното и баналното в ново и интересно- това е изкуство.
Разказът показва търсенето на това изкуство, което през очите на другите понякога изглежда бледо и невидимо, но то е написано там на стената на живота .
Запечатано е там като мое чуство, мое преживяване, това е личността,а не сянка на чуждото мнение.
Една от любимите ми поредици. Чел съм я няколко пъти и сега ми се иска да я препрочета, но няма том. 2. Работи ли се по качването на липсващия том или ако трябва да помогнем с нещо? Имам ги и трите тома, но се намират на 200км от мен в момента :(
Благодаря за страхотния сайт.
Тъжният клоун от Илия Ангелов
Книгата е добра, но е написана почти изцяло през погледа на автора. Георги Парцалев е представен като странен и тъжен самотник. Обикновено хора като него харесват самотата и уединението. Не става ясно кого и какво е харесвал освен кучето и работата си? Би трябвало да има много повече разкази на колеги, познати и приятели за случки на сцената и зад кулисите. Вярно е, че Парцалев се е противопоставил бурно на идеята за книга за него. И все пак за да е по-пълен образът му можеше да узнаем какви книги и музика е харесвал, от какво се е интересувал освен театъра и киното?
Убийството на Роджър Акройд от Агата Кристи
Един от най-интересните криминални романи, които съм чела. Препоръчвам я на всеки :)!
С дъжда от Петя Дубарова
Винаги съм харесвала поезиятя на Петя и специално това стихотворение,което говори за прекрасната и космична душа. Първоначално погледнато, навявя тъга и самотност, но тя не е сама. По свой начин е щастлива и с необятна душевност, също като морето.Благодаря ти Петя, за прекрасната поезия, която остави след себе си.Ти винаги ще живееш в сърцата на хората !
Мемоарите на една гейша от Артър Голдън
зарадвах се, че има нещо ново , не мисля че мемоарите на една гейша попада точно в категорията чиклит иначе книгата е много хубава
Кръстникът от Марио Пузо
„КРЪСТНИКЪТ“! За мен тази книга е върхът на айсберга от шедьоври на МАРИО ПУЗО. Толкова много е казано по тази тема. СВАЛЯМ ШАПКА!
Читателски коментари