Читателски коментари

Магията на дракона от Мариане Уилман

БЕЛАДОНА (13 октомври 2009 в 13:56)

Страхотен любовен роман.

Изповедник от Тери Гудкайнд

duvi (13 октомври 2009 в 08:34)

Книгата е страхотна и си е много добър завършек на поредицата. Ако Гудкайнд реши да я продължи ще чета отново с кеф, ако ли не ще препрочета поредицата пак! За мен това е най-добрата поредица и ще си остане такава :) Приятно четене на всички нови читатели и добре дошли в клуба на Рал :)

Изповедник от Тери Гудкайнд

Симеон Стаменов (12 октомври 2009 в 18:50)

Ако не сте чели книгата, моля пропуснете коментара, защото може да ви развали удоволствието от четенето издавайки части от съдържанието й.

------------------------------------------------------------------------

не, не, не… защо?

Всичко беше толкова интересно и объркано до края на предната книга. Интригата се беше завързала и най накрая се радвах, че авторът е решил да остави настрана ненужните отклонения от сюжета (визирам Колоните на сътворението и Уязвимата империя). Беше успял толкова умело да ме оплете с писането си, след като почти стигнах до ръба на отчаянието след няколкото предни книги. И сега предложи за финал на поредицата това?

Останах искрено разочарован. Може би не съм от романтиците, към които явно авторът спада. Някак си исках толкова много нещата за Ничи да се развият по друг начин. Тази изпълнена със сила и характер героиня да приключи участието си по този „никакъв“ начин, не беше просто честно. Поне да беше жертвала живота си за някого или за нещо. Накрая разбира се отново възвишените идеали и любов и състрадание трябваше да са победители.

Тайничко все се надявах лавинният огън да остави Калан без памет за миналото а Ничи и Ричард да въдат нещо повече от приятели, но уви… Безумната любов отново надделя и рицарят с бляскави доспехи на червен дракон отново спаси изпадналата в беда принцеса.

Другото, което адски ме издразни беше смъртта на Джаганг. Да умре ей така защото Ничи му заповядала чрез яката — това не е смърт, достойна за един главен злодей.

Мисля да не изпадам в подробности за останалите неща, които ми развалиха преживяването, но някак си ми се искаше да не бях започвал тази последна книга от поредицата.

Любовницата на корсаря от Хедър Греъм

lifestealer (12 октомври 2009 в 09:23), оценка: 6 от 6

Книгата е превъзходна! От доста време се оглеждах да се появи и тук… бях я срещал някъде във вид, който се нуждае от много сериозна редакция. Големи благодарности за екипа положил труда да доведе тази книга до нас, обикновените читатели!

Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин

Максим Горкия (11 октомври 2009 в 20:08)

За уродливостта на въпросната система има предостатъчно доказателства — изобщо не е нужно Солженицин (лека му пръст) да „манипулира“ действителността. Обаче хайде — точно по комунистически — да очерним онзи, който изнася неудобните нам факти (т.е. истината), изкарвайки го лъжец. Аз пък през 1962г. бях на Сатурн.

Сияние от Стивън Кинг

shusha0707 (9 октомври 2009 в 23:04)

Ти си луд! В смисъл,луд си, ако смяташ, че можеш да пренебрегнеш Стивън Кинг като автор. За да го оцениш, прочети например „Зеленият път“, „Гробище за домашни любимци“, „Тъмната половина“, „Бягащият човек“, „Мизъри“, а най-добре вземи и прочети „Тъмната кула“. Там е събрано кажи-речи всичко от идеите на Кинг. И определено е едно от най завладяващите му произведения.

Гробище за домашни любимци от Стивън Кинг

Ggrig (9 октомври 2009 в 18:22)

Аз не долових философията на книгата. Авторът цели да предицвика УЖАС и постига единствено това. Очаквах нещо като „Зеления път“.

Не съм познавач на Стивън Гинг, но все пак ще изкажа скромното си мнение, че тя е едно стъпало над „Гробище за домашни любимци“.

А за СМЪРТТА ще кажа само това: Единственото, което можем да направим пред нея е да замълчим.

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

derwin (8 октомври 2009 в 17:27)

Струва си !!!!!!!!

Картонената кутия от Артър Конан Дойл

sladi4koto_dani (8 октомври 2009 в 13:55), оценка: 6 от 6

Ако сестрата на Мери — Сара не беше се забъркала в отношенията на двамата щастливо омъжени поради може би завист или ревност, тези ужасни неща може би нямаше да се случат!!!

Главата на професор Доуел от Александър Беляев

Петя (8 октомври 2009 в 11:40)

Интересно произведение, но накрая някак бързо се развива деиствието и завършва изведнъж.

Парфюмът от Патрик Зюскинд

Петя (8 октомври 2009 в 11:35)

Страхотна книга. Не съм очаквала да ме впечатли толкова. Наистина скоро не бях чела толкова заинтригуваща книга.

До утрото от Петя Дубарова

dobi23 (7 октомври 2009 в 15:45), оценка: 6 от 6

Петя Дубарова е неверотна поетеса всеки трябва да прочете поне едно нейно стихотворение

Ръкописът Q от Джонатан Раб

joedoe (7 октомври 2009 в 14:25)

Интересно като идея.

Малко трудно за четене.

Всъщност си заслужава.

Е… далеч е от екшъна в „Кодът на ДаВинчи“, но се движи в същата сфера — страхът на църквата от разкриване на истинската история на Христос.

Нещо, което ми направи впечатление — коментарът за борбата между религиите, за вечното търсене на врага и за борбата с него… за това, че предстои още по-ожесточена борба между християнството и мюсюлманството… и това е писано преди 2001 г….!!!

Предварително изслушване от Джон Лескроарт

БЕЛАДОНА (7 октомври 2009 в 10:32)

Страхотен съдебен трилър,спираш дъха!

100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството от Майкъл Харт

ван (7 октомври 2009 в 01:51)

Моханед е бил неграмотен/виж уикипедия/,Коранът е написан от един равин,при когото Мохамед е бил пастир на камили. Това е направено в отговор на „застрашителното“ нарастване на християнството,според евреите! Той е бил маша в ръцете на евреите,но после това им се връща!

Девойката, която ми постла легло от Робърт Бърнс

Райко Райков (7 октомври 2009 в 01:06)

Невероятно!!!!!!!!!!!!!!!!

Не мога да повярвам,че е писано от човек(нека ме извини Робърт Бърнс).

Аз съм почитател на съвсем друга литература.Например Стивън Кинг но тук просто нямам думи.Затова млъквам…

Остров Тамбукту от Марко Марчевски

Виолета (6 октомври 2009 в 14:33)

Книгата е страхотна! Моята баба я е чела като млада и сега ми я препоръча. Много ми хареса. Препоръчвам я на всички.

Сезонът на мъглите от Евгений Гуляковски

Дима Станчева (6 октомври 2009 в 10:45)

Невероятна книга, която някога имах и дадох да се чете-така и не ми я върнаха, а аз забравих на кого съм я дала.Много съжалявах, затова сега радостта, че я открих и бллагодарността, че мога да я изтегля са много, много големи,благодаря ви от сърце.

Дребнио волен народ от Тери Пратчет

Asi (6 октомври 2009 в 10:14), оценка: 4 от 6

Поздравления и за чудесния превод :-)

Москва — Петушки от Венедикт Ерофеев

моминсбор (5 октомври 2009 в 01:06)

сигурно си много малък.