„За едно кацарство аз съм се трепал шест години!“ Стилът е абсолютно естествен. Сякаш майсторът-кацар разказва историята си на пазара, на улицата, в кръчмата, познаваме се от 100 години и можем да си кажем всичко. Такива са Хайтовите герои — без обноски и маниери, недодялани, смешни, понякога полуидиоти. Няма никаква дистанция между читател и персонаж. В плен си на драмата му, която си длъжен да чуеш. Тъкмо мислеш, че най-после е дошъл справедливият край, но не — предстоят още вълнуващи моменти, даказващи майсторията на кацарството.
Разказът е първобитен и смешен на най-повърхностно ниво. Всъщност е тъжен. Да, тъжен е, защото напомня за забравени и забранени добродетели, като мъжество и достойноство. Е, има го и ината, все пак Хайтов си е Хайтов.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.