Серия
Седикхан (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Barbarian, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 204 гласа)

ПРОЛОГ

БЕЛАЖО, ТАМРОВИЯ

Април, 1797

 

Нима щеше да умре?

Тес чувстваше, че с всяка измината секунда потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в тресавището. Калта бе стигнала почти до раменете й и продължаваше да пълзи нагоре. Господи, как не искаше да умре, да потъне в тази мръсна тиня и никога повече да не изплува!

Всичко стана толкова бързо…

Аполон изскимтя и за сетен път се опита да се пребори с невидимата сила, която го теглеше надолу.

Не, не биваше да умира. Станеше ли това, Аполон също щеше да загине и всичко щеше да се окаже безсмислено.

Тес притегли кучето към себе си и го погали по издължената муцуна:

— Шшт. Всичко е наред, момчето ми. Ще измисля нещо.

— Интересно какво?

Обзе я опияняваща радост, когато се обърна и видя братовчед си Саша, изправен върху коня си, на няколко метра от нея. Явно днес имаше късмет. Не само че тя и Аполон нямаше да умрат, но можеше и всичко да й се размине. Саша Рубинов беше различен от всички възрастни, които тя познаваше. Макар да беше почти на двадесет и пет, а тя едва на дванадесет, той не се отнасяше пренебрежително към нея и посрещаше лудориите й по-скоро със смях, отколкото с гняв.

— Не мога да се измъкна. Саша. Клонът се счупи и аз…

— Какво, по дяволите, е това?

Към Саша се приближи друг конник и Тес го погледна с нетърпение. Нима не виждаше, че сега не е време за разговори?! Това беше новият приятел на Саша от онази варварска страна отвъд границата. „Златният варварин на Саша“, бе чувала да го нарича баща й и това й се струваше странно, тъй като с този меден загар на лицето, с тези тъмни очи и коси, той по-скоро изглеждаше бронзов, отколкото златен. Тес отново погледна братовчед си и извика:

— Саша, ще ни измъкнеш ли най-после оттук?

Саша се усмихна:

— Ей сега.

После се обърна към мъжа, който беше спрял до него:

— Гален, предполагам, че все още не са те представили на моята млада братовчедка, нали? Шейх Гален Бен Рашид, позволете ми да ви представя Нейно височество Тереза Кристина Мария Рубинов. Искам да ви уверя, че обикновено не е толкова мръсна, колкото сега — той смръщи вежди, докато размишляваше върху твърдението си — Макар че като се замисля за това…

— Саша!

Калта беше стигнала до гърлото й и тя вече с мъка задържаше муцуната на Аполон над гъстата тиня.

— Хайде, стига си ме мъчил!

— Идвам, идвам — каза той, слезе от сивата кобила и започна да се оглежда за клон. — Дано после не забравя да накажа гувернантката ти, братовчедке.

След тези думи отново се обърна към Гален:

— Представяш ли си, вече е на цели дванадесет години, а явно още не може да прочете голямата табела на дървото с надпис „Опасно за живота“.

— Аз мога да чета! — възмутена протестира Тес. — И познавам тази гора по-добре от теб. Всичко стана заради Аполон. Падна в калта и започна така да се мята, че потъна още повече. Тогава аз му протегнах клончето от онова дърво и…

— А защо ти трябваше да тръгваш след него? — въздъхна Саша, като вдигна един клон и го погледна, за да види дали е здрав. — Постъпила си много глупаво, Тес.

— Нима можех да го оставя да умре? — Калта вече беше стигнала почти до брадичката й и тя усети как страхът сковава гърлото й. — Възможно ли ти е все пак… да побързаш?

Саша протегна клона над калното блато, но не я достигна с няколко сантиметра.

— Хайде, ще успееш. Пусни кучето, съвсем бавно тръгни напред и се хвани за клона. Аз ще те изтегля.

Клонът изглеждаше достатъчно здрав, а и тя знаеше колко силен е Саша. Само миг и можеше отново да е в безопасност върху твърдата земя. Погледна с копнеж към спасителния клон.

После поклати глава:

— Не, не мога да оставя Аполон. Ще се размърда и ще потъне Трябва да измислиш нещо друго.

Усмивката изчезна от лицето на Саша:

— Хайде, не бъди глупава, Тес. Няма време. Та той е само едно куче! Ти самата ще потънеш след няколко минути!

Внезапно я обзе паника и сълзи опариха очите й. Значи щеше да умре въпреки всичко.

— НЕ МОГА да го оставя!

Саша започна да проклина.

— Остани на мястото си, без да се движиш.

Тези думи принадлежаха на другия мъж. Гален Бен Рашид съблече елегантната си дреха от тъмносин брокат и я остави върху лъка на седлото. После скочи от коня.

— Опитай се изобщо да не мърдаш, докато не ти кажа.

Той измъкна черните си лъскави ботуши и ги хвърли настрани.

— Нима ще влезеш в блатото заради това упорито хлапе? Не, приятелю, това е мое задължение!

Гален се усмихна:

— Хубава работа! Как ще гледам принца на царството, потънал до ушите в тиня? Остави на мен. На един разбойник и дивак нищо няма да му стане, ако се поизкаля малко. Все пак дръж клона напред. Нека ни е подръка за всеки случай.

Гален нагази в блатото. Беше огромен мъж, тежеше много повече от Тес и моментално потъна до колене. Когато стигна до нея, калта вече го бе обгърнала до пояс.

— Дръж здраво кучето — каза Гален, като протегна ръка и я сграбчи за кръста. — И не се опитвай да ми помагаш.

После леко я повдигна и извика:

— Клонът, Саша!

Тес промърмори нещо успокоително на Аполон и спусна ръката си от врата към тялото му.

— Ами ако главата му потъне? Няма да може да диша!

— Ей сега ще се измъкнем оттук. Все пак по-добре се погрижи самата ти да дишаш.

— Аз съм отговорна за Аполон. За мен ще се погрижиш ти.

— Нима?

— Да.

Тес вече не се съмняваше, че е спасена. От момента, в който Гален обгърна кръста й и започна да я тегли към твърдата земя, у нея се появи странно усещане, че е в пълна безопасност. Тя вдигна глава и срещна погледа му:

— Зная, че няма да ме оставиш.

Ръцете му инстинктивно я притиснаха:

— Разбира се, че няма да те оставя — отвърна той и отмести поглед от нея. — Вече ми създаде достатъчно главоболия, за да си позволя да те изтърва. Още няколко сантиметра и ще можем да се хванем за клона, а след това Саша ще ни издърпа.

— Сто пъти по-добре, отколкото ако трябваше да влизам в тази мръсотия — усмихнато извика Саша. — И без това никога не съм обичал да се въргалям в калта. Знаеш ли, Гален, като си помисля, имам чувството, че всъщност ти направих услуга. В Седикхан едва ли би ти се случило такова приключение. Разбира се, ти също притежаваш пясъчни дюни, но какво…

— Клонът!

Саша протегна клона малко по-напред и Гален го сграбчи със свободната си ръка.

Принцът се наклони назад, за да има по-стабилна опора, и започна да ги тегли. След минута вече помагаше на Гален да излезе от тресавището.

— Мили боже! — възкликна Саша и започна да се превива от смях. Приятелят му беше покрит от главата до петите със сивкавокафява кал. — По дяволите! Направо си възхитителен! Ако сега те видеха отнякъде твоите скъпи приятелки, едва ли щяха да са толкова нетърпеливи да споделят леглото ти!

— А може би е точно обратното — отвърна Гален, обърна се и спусна Тес на коравата земя. — Бъди сигурен, че не безупречната ми външност е онова, което ги кара да си разтварят краката.

— Ти си непоправим циник. И нямаш никакво доверие в нежния пол.

Гален погледна многозначително към Тес:

— Такива разговори не са за пред деца.

— Нея ли имаш предвид? — поклати глава Саша. — Тес може и да е дете, но съвсем не е невежа. Тя отрасна в двореца и достатъчно е слушала такива неща.

Той се обърна към нея:

— Нали, хлапе?

— По-късно ще говорим за това. По-добре сега ми помогни — отвърна тя, тъй като в момента се опитваше да извади Аполон от калта.

Гален я побутна настрани, хвана кучето и го изтегли от блатото.

Животното веднага му се отблагодари, като разтърси гъвкавото си тяло и целия го изпръска с кал.

— Неблагодарна отрепка! — изруга Гален и избърса мръсотията от бузата си.

— Не го направи нарочно! — бурно защити животното Тес. — Кучетата винаги правят така. Не можеш да очакваш…

Тя внезапно се обърна към Саша и го погледна разгневена:

— Престани да му се смееш! Бен Рашид прояви изключителна смелост и не заслужава това от теб.

Сините очи на Саша заблестяха дяволито:

— Още едно завоевание, Гален. Е, вярно, че засега е малка, но след няколко години ще разцъфне в…

— Не му обръщай внимание — възмутено каза Тес.

— Не се тревожи. Изобщо не му обръщам внимание — отвърна Гален и погледна Саша с пренебрежение.

— Тес, къде е Полин? — попита Саша. — Предполагам, че не се разхождаш в гората сама?

— Разбира се, че не, но тя е заета с Мандел. Когато влязохме в гората, забелязах, че за известно време ще са заети и няма да имат нужда от мен.

Тес не гледаше братовчеда си, тъй като бе коленичила до Аполон и безуспешно се опитваше да изтрие част от калта по дългата му козина.

— Заети ли?

— Прелюбодействат.

Саша забеляза, че лицето на Гален едва забележимо трепна от силна изненада и той се засмя.

— О, в такъв случай няма да свършат скоро. Полин никога не се задоволява с един път.

— Коя е тази Полин? — попита Гален.

— Полин е вярната и добродетелна гувернантка на Тес — отвърна Саша, — а Мандел е един от конярите на скъпия ми чичо.

— Нищо не става — намръщи се Тес, отказа се да чисти козината на Аполон, стана и пъхна ръката си в тази на Гален: — Ела с мен. Зад хълма има езеро, където ще можем да се избавим от калта.

При тези думи тя се обърна към коня му, но изведнъж се закова на място, а очите й се разшириха от удивление:

— Мили боже! Колко е красив! — тя пусна ръката на Гален и пристъпи към жребеца, който се изплаши от нея. — Как не го забелязах досега?

— Това е съвсем обяснимо. Беше изцяло погълната от мисълта да останеш жива — обади се Саша.

Тес не му обърна внимание:

— Как се казва?

— Телзан — отговори Гален.

— Няма да те нараня, Телзан — тя заговори нежно и направи още една крачка напред.

Конят я погледна плахо, но не реагира, когато тя докосна белия диамант на челото му.

— Удивително — промърмори младият шейх. — Обикновено не допуска да го докосват непознати.

— Разбира, че го харесвам. — Тес го погали по най-чувствителното място между очите. — Нямаше да се уплаши и първия път от мен, ако не вонях така отвратително от онова блато.

— Сега, когато ми напомни за това — сбърчи нос Саша — си мисля, че и аз на негово място бих се уплашил от теб.

Гален се усмихна иронично:

— Много си мила с конете.

— Когато не затъва в блатата, това хлапе прекарва повече от времето си в конюшните на двореца — обади се Саша.

— Но този кон не стои в конюшните — каза Тес уверено и погледна Гален. — Иначе непременно бих го забелязала.

— Държах го в града. Пристигнах в двореца днес.

— От Седикхан ли е?

— Да.

— Не съм виждала толкова силен и в същото време толкова грациозен кои. Има ли други коне като този в…

— Хайде да тръгваме, Тес! — предложи Саша и отново сбърчи нос.

— Ще отидем пеш до езерото Нали не искаш да се кача на коня в това състояние и целия да го изцапам?

— Прав си, Гален, би било кощунство да изкаляш коня си — сериозно отвърна Саша.

— Струва ми се, че това ти доставя голямо удоволствие — намръщи се Гален. — Може би трябва да те хвърля в блатото, за да сме квит — той вдигна Тес, сложи я върху коня и се настани зад нея. — Няма обаче да го сторя, преди да смъкна тази мръсотия от себе си, тъй като не бих изпитал превъзходство.

— Тази отвратителна зелена тиня се стича по седлото — запротестира Тес. — Казах ти, че е по-добре да вървим!

Той пусна коня в галоп към хълма, който тя бе посочила. Аполон затича след тях, като лаеше радостно.

— Малко кал по гърба е нищо за Телзан. Той е свикнал с къде по-грубо отношение.

Тес го погледна през рамо и в очите й се появи укор:

— Ти не използваш ли шпори?

— Не, а и освен това не съм свикнал да се подчинявам на деца.

— Не ти нареждам. Казвам само, че с шпори е по-добре.

Гален заобиколи хълма и спря пред малко езеро, обградено с високи борове.

— Дълбоко ли е?

— Не.

— Добре.

Той я взе в ръце и я хвърли в езерото.

Докато се мъчеше да изплува, ледената вода отне дъха й.

Шейхът все още стоеше на коня си и я наблюдаваше, готов да се разсмее.

— О, чудесно е — пое си въздух девойката. — Благодаря.

Усмивката му се стопи и той погледна замислено.

— Изглежда, че имаш по-развито чувство за благодарност и от хрътка. Мислех си, че ще се разгневиш.

Аполон скочи след нея, при което изпръска лицето й с кал и водни пръски. Тя се засмя и отново потопи главата си във водата. След това, докато изцеждаше косата си, го погледна със светнали от радост очи и попита:

— Защо? Нали бях цялата в кал и ти се погрижи за мен? Трябваше ли да имам нещо против?

— Не, но забелязах, че дамите от двора на Тамровия са доста чувствителни.

— Аз не съм дама от двора — поправи го тя, след което отново потопи главата си във водата и после сръчно разроши меката купчина от кафяви къдрици. — И не си прави никакви илюзии. Поне още четири години няма да бъда такава, тъй като съм ученичка.

— Е, в такъв случай няма да те обидя, ако си позволя да се изкъпя с теб — усмихна се той и скочи от черния жребец.

След миг нагази в езерото и продължи напред, докато водата не стигна до брадичката му.

— Господи, доста е студено!

— Април е. Езерата в твоята страна не са ли студени по това време?

— Не толкова. Тамровия е в планината, докато Седикхан в по-голямата си част е пустиня — отвърна той, гмурна се под водата и след това разтри косата си точно както Тес бе направила преди малко — Вярно е, че и езерата на хълмовете до Заландан не са кой знае колко топли, но все пак.

Косата му блестеше на слънцето като абанос, а от студа по лицето му дори и под медния загар изби червенина. Слънчевите лъчи придаваха на бронзовата му кожа златен оттенък и Тес усети, че го наблюдава с възхищение. Неговите черти не бяха така нежни както тези на Саша. Високите скули напомняха твърдостта на разпръснатите около езерото скали, черните очи бяха разположени дълбоко под тежки клепачи. Приличаше на останалите придворни не повече, отколкото вълците, които баща й преследваше по време на лов, приличаха на нежния Аполон. Шейхът беше по-силен, по-груб, по-брутален. Отличаваше се и с поведението си. Преди да се гмурне във вонящото блато, той се бе поколебал не повече, отколкото тя, преди да хукне след Аполон. Дори Саша, който много я обичаше, се бе опитал да си спести влизането в тинята. Гален я стресна с въпроса си:

— Защо ме гледаш така напрегнато, килен!

Килен?

— На моя език тази дума означава дете.

— Чудех се дали те наричат златен заради цвета на кожата ти — отвърна тя и погледна настрани.

Той не отговори веднага, а първо се усмихна презрително:

— И в класната стая ли си шушукате за мен? Не, наричат ме златен заради цвета на онова, с което е пълна кесията ми, а също така и поради количеството му.

Тя отново го погледна:

— Много ли си богат?

— Като Мидас — присви устни той. — Моите хълмове край Заландан са пълни със злато. Толкова съм богат, че варварското ми присъствие не само се понася, а понякога е и желано, дори и тук, във височайшия ви двор.

Изпитваше болка. Тя я усети и инстинктивно се опита да го успокои:

— Варварски означава див, нали? Не мисля, че е толкова лошо да си див. Гората е пълна с красиви диви неща.

— Но тях не ги канят в изисканите салони.

— А би трябвало.

— Едва ли ще мислиш така след пет години.

— Грешиш. Аз няма да се променя.

Тя излезе от водата и легна на брега. Аполон се изкатери след нея. Обувките й бяха останали в блатото, а кафявата кадифена рокля доста бе пострадала. Боят положително нямаше да й се размине. Както и да е, рано беше още отсега да се тревожи за онова, което я очакваше. И без това не й позволяваха често да говори с възрастни, а Гален Бен Рашид бе най-интересният от всички мъже, които беше срещала.

— Кой знае. Бих се изненадал, ако не се промениш — усмихна се Гален, излезе на брега и се настани до нея. — Твоята очарователна майка не е сред моите покровители.

— Страхува се от баща ми, който, струва ми се, не те харесва особено.

— Защо се страхува от баща ти?

Тя го погледна учудено:

— Защото я бие, когато е недоволен от нея.

— Наистина ли? — Гален извърна глава, за да я погледне. — И тебе ли бие в такива случаи?

— Разбира се — отвърна тя наивно. — Мама казва че всички бащи постъпват така с децата си. Ти не биеш ли твоите?

— Аз нямам деца — каза Гален. — Освен това в Ел Заланд мъжете не бият жените си. Има и други, по-добри начини за наказание.

— Какви?

— Е, какви…

— Може би ги бият, но ти не искаш да си го признаеш Мама казва, че някои мъже не обичат да говорят за това пред другите, но всички бият жените и децата си.

— Аз не съм женен — намръщи се той. — Освен това не бих посегнал на безпомощна жена.

— Не се ядосвай. Няма повече да говоря за това — тя протегна ръка и погали мокрото тяло на Аполон. — Не исках да те дразня. Всъщност ти ми харесваш.

— Каква чест! — иронично се усмихна той и сведе глава.

Тя се изчерви:

— О, наистина е така. Не харесвам много хора, но ми се струва, че ти ми харесваш.

Помълча известно време, след което плахо добави:

— Благодаря ти, че не ме остави да загина в блатото. Постъпи много мило, че направи всичко това за мен.

— Мислех само за себе си. Следобед имам среща с Негово височество и всичките ми планове щяха да пропаднат, дори целият ми ден щеше да отиде на вятъра, ако трябваше да стоя и да гледам как претърсват онова блато, за да открият мъртвото ти тяло.

— Шегуваш се — неуверено се усмихна тя. — Та ти спаси и Аполон.

— Защо го наричаш Аполон? Защото е красив ли?

Тя поклати глава:

— Заради Дафне.

— Дафне ли?

— Всъщност това не са истинските им имена. Преди една година баща ми ги купи от един руски граф, който ги беше кръстил Вълк и Шеба. Татко искаше те да си родят малки и да отгледа цяла дузина ловджийски кучета — въздъхна тя. — Но Дафне не иска и да чуе за Аполон.

Гален избухна в смях:

— И ти й даде името на митичната Дафне, която се превърнала в дърво, за да се спаси от ухажванията на Аполон?

Тя кимна и се намръщи разтревожено:

— Надявам се обаче, че Аполон ще успее да промени отношението й към него. Баща ми е много ядосан и на двамата.

— И ядът му още повече ще се усили, ако не побързаш да се върнеш при гувернантката си.

Чуха тропот на конски копита и се обърнаха. Саша бавно се приближи до тях и пусна на земята ботушите на Гален.

— Е, сега изглеждате малко по-добре в сравнение с последния път, когато ви видях.

— Изглеждаме много по-добре — възмутено го поправи Тес. — Чисти сме и не воним — после се изправи с видима неохота и колебливо добави — Трябва да тръгвам.

Не искаше да се разделя с тях. Саша винаги й беше особено забавен, а що се отнася до приятеля му… Не беше сигурна какво точно изпитва към него. Повечето хора можеха да бъдат вместени в някакви рамки, но шейхът я объркваше. Той излъчваше… някаква вътрешна тъмнина, но не черна като злите сили, а нещо като мрака на нощта. Тес винаги бе харесвала нощта много повече от деня. Когато тъмнината падне, досадното и очевидното постепенно и незабележимо се превръщат в мистерия, в загадка. Детето направи реверанс и се усмихна мило на Гален:

— Довиждане, господарю.

Усмивка освети лицето му:

— Срещата ми с теб, килен, беше едно интересно приключение.

Тя се обърна и забърза към гората.

— Чакай — извика Саша. — Ще те закарам с коня си…

— Не! — упорито поклати глава тя. — По-добре е да отида сама. Полин ще каже, че не е трябвало да те безпокоя. И без това достатъчно ще се ядоса, когато…

В следващия миг тя вече бе изчезнала в гората.

Аполон я следваше по петите.

— Тръгни след нея — обърна се Гален към приятеля си. — Не можеш да оставиш едно дете да се скита само в гората. Или ще се изгуби, или отново ще падне в някое проклето блато.

Саша поклати глава:

— Тя добре познава гората и няма да се изгуби.

Гален сви устни:

— А какво мислиш за тази гувернантка, която развратничи пред очите на момичето? Няма ли да кажеш на майка му?

— Не, защото би я уволнила.

— Че какво по-добро от това?

— Грешиш. Бедната дяволита Тес има много малко свобода. Ти си виждал чичо ми Аксел. Негово височество има честта да бъде един от най-безочливите кучи синове, родили се някога на тази земя. Обикновено се отнася с Тес почти като с робиня, да не говорим за моментите, когато е ядосан — намръщи се той. — Само с една такава небрежна развратница като Полин тя може от време на време да избягва от затвора на класната си стая — погледна Гален с любопитство: — Защо си толкова угрижен? Не си от онези, които се тревожат за морала на слугините. Освен ако това не те засяга лично — изсмя се той.

Реакцията на Гален изненада не само Саша, а и самия него. Искрената непринуденост и простотата, с които Тес Рубинов приемаше света около себе си, някак странно го бяха развълнували.

— Братовчедка ти е изключително сърцато същество. Това е качество, на което аз се възхищавам — каза той, дръпна единия си ботуш и сви рамене. — Разбира се, това не ме засяга и го споменавам само защото тя е твоя братовчедка. Макар че ти, струва ми се, знаеш много повече за целомъдрието на тази Полин.

Саша кимна самодоволно и изпъчи гърди, а лицето му се озари от блажена усмивка:

— Миналото лято прекарах четири прекрасни седмици с нея. Любехме се всяка нощ и всеки миг тя бе на седмото небе. Накарах я дори да стене от удоволствие.

— И къде ставаше това?

— В нейната стая, разбира се.

Гален нахлузи и втория ботуш.

— До стаята на детето ли?

Саша се намръщи:

— Просто питам.

Нямаше нищо чудно в това, че Саша не се притесняваше да говори за тези неща пред невръстната си братовчедка. Неговото присъствие в леглото на Полин бе допринесло за светското възпитание на детето също толкова, колкото и присъствието на другите й партньори. Гален стана, облече копринения си жакет и се метна върху гърба на Телзан.

— Хайде да се връщаме в двореца. Тези мокри дрехи не са особено приятни, а и след три часа имам среща с баща ти, за която трябва да се подготвя.

Саша кимна:

— Знаеш че ако можех, с удоволствие бих направил нещо повече за теб, но в една монархия властта на второродения е твърде ограничена.

Гален се усмихна и подкара коня си в тръс.

— Направи повече, отколкото можех да очаквам. Ти ме представи в двора и убеди баща си да изслуша дивака от Седикхан. Без твоето посредничество едва ли щях да получа това благоволение.

— Възможно е да се окаже, че не съм ти направил кой знае каква услуга. Баща ми и брат ми не ме ценят особено, тъй като според тях съм твърде лекомислен.

Гален добре знаеше, че зад привидното мислене на Саша се крие проницателен ум и добро сърце. Скоро след като се запозна с него, той разбра, че прословутите шеги и лудории на младия принц бяха резултат единствено от скуката. Обществото, в което се бе родил Саша, съвсем не подхождаше на жизнения му темперамент. Напоследък Гален бе започнал да се пита как ли щеше да изглежда приятелят му, ако бе израснал сред неговия народ.

— Напротив, ти направи много за мен. Даде ми това, за което дойдох в Тамровия.

Усмивката върху лицето на Саша се стопи:

— Все пак не разчитай много на днешната среща. През тези дни трудно би убедил баща ми да предприеме някакво по-решително действие.

— Длъжен съм да опитам — промълви Гален, стараейки се да прикрие отчаянието си. — Трябва да убедя баща ти, че този съюз е изключително важен и за двете страни.

 

 

Когато Гален влезе, Саша отмести стола си и стана.

— Как мина?… — мрачното изражение на Гален моментално отговори на въпроса му. — Очевидно зле.

— Никакъв съюз — сухо отговори приятелят му. — Негово височество не вижда никаква полза да се съюзява с едно примитивно племе, което не може да му предложи в негова защита нищо друго, освен обещания — Гален закрачи гневно нагоре — надолу и всяка негова стъпка бе заредена с огромна енергия, която заплашваше всеки миг да експлоадира. — Какъв глупак! Толкова ли му е трудно да разбере, че ако Седикхан се обедини, би могъл да му предложи много повече, отколкото самият той на нас.

— Говориш за височайшия ми баща — деликатно му напомни Саша, опитвайки се да влезе в настроението му.

— Той е глупак.

— Така е — с готовност се съгласи Саша — и то от най-упоритите.

— Нуждаех се от този съюз, за да създам единно и централизирано управление. С Тамровия като съюзник Ел Заланд би могъл да използва заплахата от чуждо нашествие и да обедини вождовете — продължи Гален и гласът му дрезгаво отекна под украсения сводест таван. — По дяволите! Тези войни не могат да продължават вечно. Те разкъсват Седикхан на части и ние не сме в състояние да постигнем никакъв напредък, докато племената взаимно се нападат и унищожават.

Саша беше слушал тези думи и преди, така че сега замълча, изпълнен със съчувствие.

— Сравнени с мощта на Седикхан, силите на Тамровия са нищожни и баща ти трябва да е луд, за да не повярва, че ние успешно можем да защитим границите му.

Саша не обърна внимание на обидите по адрес на баща си, тъй като и той мислеше така. Не беше сигурен обаче дали му е приятно да слуша, че се поставя под съмнение военната мощ на страната му, затова реши да промени темата на разговора:

— И така, какво ще правиш сега?

— Ще си отида — яростно просъска Гален. — Какво да правя тук? Ще воювам, ще убивам и ще се боря да оцелея. Така живеем в Седикхан.

— Можеш да останеш тук.

— И всички да ме гледат като варварин? — поклати глава Гален. — Не, приятелю. Скоро шегите и подмятанията ще ми дотегнат и ще трябва да им покажа как се държи един истински дивак — той погледна Саша — Защо не дойдеш с мен в Седикхан? Забелязвам, че животът тук не те очарова особено.

— Защо не, чувам, че жените ви са красиви и изключително щедри към нас, бедните мъже.

— Ела и ще видиш.

Очите на Саша светнаха дяволито:

— Знаеш ли колко по-приятно се прекарва времето с любовни игри? А ти си се заел да превръщаш Седикхан в едно скучно, мирно място — той погледна приятеля си и се замисли: — Винаги съм се питал защо си избрал точно този път.

Гален не отговори.

— Ти си непобедим, когато си със сабя в ръка, освен това си безпогрешен стрелец и…

— И какво значение има всичко това?

— И аз това се питам. Поне на мен винаги ми се е искало да правя точно това, с което най-добре се справям.

— На мен… на мен също много ми харесва това, което правя — колебливо произнесе Гален, без да вдига очи.

Саша го погледна изненадан. И тогава изведнъж разбра всичко. Под привидно спокойната външност на Гален Бен Рашид кипяха силни чувства. Веднъж проникнал зад маската му, Саша си даде сметка, че шейхът притежава същата онази дързост и непокорство, които той чувстваше в самия себе си.

Как ли една толкова дива и необуздана натура се чувстваше в Седикхан, където нищо не ограничаваше проявите на силата и яростта?

Гален наблюдаваше промяната в настроението, която се изписваше върху лицето на Саша.

— Да — прошепна той и устните му се свиха. — Аз съм по-див, отколкото ме мислят, но наред с това притежавам силна воля и разум, който ми подсказва, че не е нужно да се проявявам като варварин. Човек не бива да остава цял живот дивак само защото се е родил такъв.

Навярно чак до смъртта си Гален ще се разкъсва от борбата между дивия нрав и вродената му интелигентност, помисли си Саша със съчувствие.

— Кога си тръгваш от Тамровия?

— Утре призори — хитро се усмихна Гален. — Но престани да се мръщиш. Все още не съм се предал. Отивам си у дома, за да прегрупирам силите. Ако не мога да спечеля Тамровия за съюзник, ще отида във Франция и ще се обърна към Наполеон.

— Франция е доста далеч от Седикхан.

Гален повдигна рамене:

— Но за сметка на това Наполеон е много алчен. Не изключвам възможността да застане зад мен заради златото на Заландан. Все пак това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.

— Нали майка ти беше французойка?

— Да. Французойка и тамровиянка — сухо отвърна Гален, като се спря на първото стъпало от мраморното стълбище. После промени темата: — Ще се кача в стаята си, за да предупредя Саид, че утре заминаваме.

— Нали ще те видя тази вечер?

Гален се усмихна и кимна утвърдително:

— Непременно. Какво ще кажеш да се срещнем тук в осем? Ще намерим няколко услужливи дами и ще ти покажа как се забавляват бойците от Ел Заланд.

Преди Саша да е успял да отговори, Гален вече бе поел по стъпалата.

— Няколко значи! Виж ти! — промърмори той заинтригуван.

Изведнъж реши, че му предстои да изживее една изключително вълнуваща вечер.

 

 

Стори му се, че някой го наблюдава, и окончателно се разбуди.

Напрегна мускули, но остана да лежи съвсем неподвижно с полуотворени очи. Камата беше на масата до леглото му, но за да я достигне, трябваше да се пресегне през жената, която се бе свила от лявата му страна.

— Господарю, Гален.

Той повдигна клепки. Две сиви очи напрегнато се бяха взрели в него от бялото детско лице, обгърнато от буйни кафяви къдрици.

Малката ръчица на Тес Рубиков здраво стискаше медния свещник.

— Нима и ти си прекалил с виното? — прошепна тя.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — надигна се той и инстинктивно придърпа чаршафа, за да прикрие голотата си.

— Слава богу, че не си пиян. Отидох първо в стаята на Саша, но не успях да го събудя… — въздъхна с облекчение Тес и отстъпи крачка назад. — Нуждая се от помощ. Не мога да се справя сама. Ти… — в този мит погледът й падна върху голата жена, която се бе свила в единия край на леглото. — С две ли спиш? Полин никога не го е правила с повече от един наведнъж. Защо…

— Как влезе тук? Не бях толкова пиян, че да не заключа вратата.

— Влязох през малката стаичка за прислугата. Там има таен проход, който води към много от стаите в двореца Открих го преди три години — разсеяно промърмори Тес, като разглеждаше русокосата жена, сгушила се до Гален. — Това е лейди Камила, нали? Без дрехи изглежда много по-слаба. А коя е другата?

— Това не те интересува — намръщи се той. — Саид не спи ли е онази стаичка?

— Кой, твоят слуга ли? Минах съвсем безшумно покрай него и не го събудих — отвърна тя и сви рамене нетърпеливо. — Но това не е важно. Нуждая се от помощта ти! — Тес погледна към чаршафа, с който се беше наметнал Гален. — Студено ли ти е? — обърна се, взе от стола яркочервената кадифена риза и му я подаде — Ето, облечи това!

— Благодаря ти — сухо каза той и напъха ръцете си в ръкавите — Много си мила, но си твърде неблагоразумна.

Камила се обърна и простена в съня си.

Тес я погледна пренебрежително.

— И двете спят дълбоко. Пияни ли са?

— Изпиха няколко чаши вино.

Девойката критично огледа спящите жени.

— Май доста повече от няколко. Все пак не е нужно да ги будим. Аз наистина не би трябвало да съм тук.

— Струва ми се, вече ти казах това.

— Ще те чакам в стаичката — прекъсна го тя и се отправи към преддверието.

— Ако Саид се събуди, рискуваш да ти пререже гърлото, преди да успея да дойда. Мъжете от нашето племе не обичат среднощни посетители.

— Мога да вървя съвсем тихо. Няма да го събудя.

— В такъв случай можеш да се прибереш в стаята си Нямам намерение…

Не успя да довърши На гърба й съзря тъмночервени петна. Петна от кръв!

Тя го погледна през рамо:

— Какво?

— Нищо Отивай! Идвам след малко.

Момичето отвори вградената врата и изчезна зад нея.

Гален тихичко изруга, докато внимателно се опитваше да прескочи Камила и да се спусне на пода.

След няколкото часа пируване и сексуални удоволствия най-малко се нуждаеше от такива проблеми. Главата му беше малко по-бистра, отколкото на Саша, но настроението му съвсем не можеше да се нарече добро. Ако онзи звяр, баща й, я бе пребил от бой, това засягаше Саша, а не него. Тя не му бе родственица, така че нямаше никаква причина да се гневи при вида на кръвта върху гърба й. И все пак това нещастно дете го вълнуваше, може би заради днешната случка в блатото. Щеше да я изслуша с обещание, че непременно ще разговаря на другата сутрин със Саша, и да я отпрати обратно в стаята.

Отвори вратата на стаичката и видя Тес, която търпеливо го чакаше, седнала на един стол до стената. Господи, колко беше дребна, крехка и изящна. В дългата бяла нощница изглеждаше по-скоро на девет, отколкото на дванадесет години. Свещта, оставена ниско до стола, разкриваше съзвездие от лунички около малкото носле и обгръщаше буйните къдрици със загадъчно, диво сияние. Гален с неудоволствие забеляза, че Саид спеше съвсем спокойно срещу нея. Как, по дяволите, бе успяла да не го събуди?

Влезе в стаята.

— Саид!

Саид Абдул веднага вдигна рошавата си глава и моментално се събуди:

— Какво става?… — извика той, когато видя детето. — Кой е…

— Не е важно — каза Гален, който едва ли можеше да го обвинява за смайването му. Когато Саид се бе оттеглил, за да си легне, съществата от женски пол, които бяха с Гален, определено не бяха деца. — Остави ни сами. Ще те извикам, ако ми потрябваш.

Саид кимна и се изтърколи от леглото, като уви голото си тяло в одеялото. В следващия миг вече бе в съседната спалня.

Гален затвори вратата и се облегна на нея. Тес се изправи:

— Трябва да побързам. Снощи татко каза на мама, че е необходимо да полагат повече грижи за възпитанието ми, така че нищо чудно, ако реши да ме провери тази нощ.

— Какво е станало с гърба ти?

Тя се намръщи:

— Какво… пак ли кърви? Благодаря ти, че ми каза. Веднага щом се прибера в стаята, ще трябва да я наложа със студен компрес. Майка ми подозира, че Полин не ме държи достатъчно строго…

— Присъствието ти тук напълно потвърждава опасенията й. Радвам се все пак, че са се загрижили дали по това време си в леглото.

— О, те се грижат за тези неща — отвърна тя. — За тях аз съм доста важна. Нямат син и искат на всяка цена да ме омъжат по-изгодно, да компенсирам провала на майка си. Ако нещо ми се случи, те няма да имат на какво повече да разчитат.

— Аха — процеди той. Предварително уредените бракове не бяха нещо необикновено и в неговата страна, но по някаква необяснима причина фактът, че към това дете се отнасяха по такъв начин, го изпълваше с гняв. — И за кого искат да те оженят?

— Това ще решат по-късно. Всъщност вече трябваше да съм сгодена, но баща ми се надява да привлека по-изгодна партия, ако след време стана по-хубава… — погледът й се насочи към вратата на спалнята — като лейди Камила, например. Тя имаше много кандидати, преди да я оженят за граф Евайн. Сигурно след онзи старец за нея е голяма радост да спи с теб.

Гален се поклони развеселен:

— Опитах се да направя събитието незабравимо. Тя съвсем не изглеждаше разочарована… — той спря, тъй като осъзна, че не говори с някоя опитна лейди от двореца, а с едно още невръстно дете. — Но да оставим това. Не е почтено да обсъждаме верността на дамите.

Тя го погледна с кристално чистите си сиви очи:

— Защо? Аз не исках да кажа нищо лошо. Зная, че всички правят така. Първо се женят, а след това си намират някой млад и силен мъж за леглото. Полин казва, че всяка жена има любовник, а понякога двама или…

Не ме интересува какво казва Полин. Защо си тук?

Тя въздъхна дълбоко:

— Заради Аполон.

— Кучето ли?

Тес кимна и се вкопчи здраво в облегалката на стола.

— Постъпих като истинска глупачка. Полин се разгневи заради роклята ми и аз й казах за Аполон и за блатото. Тя каза на майка ми, майка ми на баща ми и…

— Той те наби.

Тя го погледна с изненада:

— Не в това е бедата. Аз и не очаквах друго. Не, става въпрос за Аполон. Татко побесня и каза, че чашата вече е преляла. Кучката нямало да се чифтоса, а Аполон му струвал твърде скъпо — огромните й очи се изпълниха със сълзи, които проблясваха на светлината на свещта. — Заповяда да убият и двамата.

Докато я наблюдаваше, шейхът изпита внезапен прилив на нежност. Той също беше изживял болката от смъртта на любими животни.

— Съжалявам.

— Не дойдох при теб за съчувствие. Имам нужда от помощ — тя изтри очи с опакото на ръката си. — Заповедта му още не е изпълнена, но аз не бих понесла да се случи това. Веднага щом ме заключиха, излязох през тайния проход и отидох при Сайман. Той отговаря за кучетата. Добър човек е. Обеща ми да отложи екзекуцията им, но ми каза, че те трябва да изчезнат, преди баща ми да намине утре сутринта.

— И ти искаш аз да ги спася?

— Не, исках това от Саша, но той…

— Беше пиян — довърши Гален. — И така, втората ти възможност съм аз.

— Не можеш ли да разбереш? Не, знам място, където кучетата ще са в безопасност. Ти можеш да ми помогнеш по-добре от Саша — припряно каза тя. — Дори и ако Саша ги изпрати в някое от именията си, баща ми може да научи и да изпрати някой да ги убие. Той обаче никога няма да отиде в Седикхан.

— Права си. Кой ли би отишъл в това диво място?

Тес не обърна внимание на иронията в гласа му.

— Ти видя Аполон. Малко е нежен, но той е само на година. Може да бъде обучен да ловувава или да пази дома ти. А Дафне…

— Не иска да има малки.

— Може да върши други неща — прекъсна го тя и гласът й затрепера. — Тя е много кротка и мила. Идва, когато я повикам, сгушва се в ръцете ми, козината й е толкова мека… — гласът й секна и тя трябваше да спре за момент. Когато заговори отново, думите едва се отронваха от устните й. — Толкова ги обичам! Не мога да ги оставя да умрат. Моля те, отведи ги оттук!

Очакваше го дълъг и тежък път, а животните още повече щяха да го затруднят. Щеше да е глупаво да се натовари с още две кучета, за които вече се знаеше, че са безплодни. И все пак Гален почувства, че молбата на Тес не му е безразлична. Тя очевидно бе съвсем самотно дете и тези две кучета сигурно бяха единствените същества, които обичаше на този свят. А ето, че в този момент беше принудена да го моли да ги вземе. Той въздъхна примирено:

— Къде са?

Лицето й засия:

— Значи ще ги вземеш!

Гален кимна неохотно:

— Да, макар че нямам никаква представа, как ще се оправя с тях по пътя. Нали знаеш, че Саид и аз не пътуваме в разкош като вашите благородници?

Тя се отпусна върху възглавницата на стола:

— Благодаря ти, Господи.

— Не искам да богохулствам, но ми се струва, че не би било излишно да включиш и мен в своите благодарности. Все пак аз съм този, който ще бъде притеснен през следващите няколко седмици.

— Но аз ти благодаря — в гласа й се долавяше трогателна искреност. — А също така ти обещавам, че ще намеря начин да ти се отплатя.

Той я погледна с присмех:

— Така ли? И какво точно ще направиш, за да ми се отплатиш?

— Всичко — наивно отвърна Тес. — Абсолютно всичко.

Беше напълно искрена. Той почти физически усещаше силното вълнение на това младо същество.

— Абсолютно всичко ли? — повтори той и за момент лицето му застина в странно изражение от внезапната мисъл, която му бе хрумнала. — Внимавай, защото някой ден може и да реша да се възползвам от щедрото ти обещание — той се приближи и я изправи на крака. — Разбира се, някой ден, а не сега. Кажи ми къде е този таен проход.

Девойката му посочи един голям свещник на стената.

— Завърти свещника наляво.

Гален го завъртя, една вградена дървена врата се отвори и откри пътя към тайния тунел.

— Прибирай се веднага в стаята си Аз ще облека и ще отида да кажа на Сайман да отведе кучетата в гората зад двореца и да ни чака там.

— Ами ако откаже?

— Няма да откаже. Златото ми ще го убеди.

— Ще го подкупиш ли?

— Дългът ти расте с всяка изминала минута — усмихна й се той. Подаде й медния свещник и внимателно я бутна към тъмния проход. — Помни колко много ми дължиш, когато дойде време и аз да поискам твоята помощ.

— Ще помня — отвърна тя и му хвърли бърз поглед през рамото си. — Наистина ли при теб ще бъдат в безопасност?

— Наистина — усмихна се той. — Имаш думата ми.

В следващия миг тя изчезна в тъмнината. Вратата се затвори и Гален остана загледан в нея. На замисленото му лице се появи странна усмивка.

Стори му се, че съдбата се бе намесила в негова полза и той щеше да се прояви като последният глупак, ако откаже нейния дар. За да доведе своя план докрай обаче, му бяха нужни много търпение, решителност и такт, тъй като за него не съществуваше нищо по-важно от обединението на Седикхан.

Завъртя се на пети и се отправи обратно към спалнята. Намислил беше да се облече и да каже на Саид, че още сега потеглят за Седикхан.

Впрочем не, не още сега.

Първо трябваше да събуди Саша, да го отрезви и след това да проведе един дълъг разговор с него.