Да вярваш в чудеса от Дейвид Балдачи
Благодаря на "Читанка" за тази книга на Д. Балдачи. Много различна от трилърите му. Това е една приказка, балада - внушаваща увереност и вяра в доброто, любовта, труда. Наивна на фона на скептицизма ни и реалния живот. Но приказките винаги очароват. Преводът е чудесен!
Тютюн от Димитър Димов
„Тютюн“ е нещо различно от всичко българско, писано някога. Той показва действителността такава каквато е била, а идеологията присъства неизменно, дори задължително. В период като онзи българите не са имали по-силна опора от тази на вярата в избавлението в лицето на хора, които днес не ни се нравят, ама никак. А и както знаем, един отчаян и „насилен“ народ е доста податлив на нови идеологизми, какъвто се явява комунизма. Превръщането му обаче в извратено подобие на първообраза е тема на друг разговор.
А за Ирина какво да кажем?
Това за мен лично е най-истинският и естествен персонаж в българската литература. Развоят на събитията я карат да се превърне в това, което е накрая на романа. Ако търсите романтични и смели, повърхностни герои, които никога не правят грешки и не се терзаят от делата си, то Вазовите „Под-иговци“ ви чакат. :) Само дето реалността съвсем не е такава…
Старогръцки легенди и митове от Николай Кун
Безусловно има сериозно познавателно значение.
Здрач от Стефани Майър
23. Жулиета (25 август 2011 в 13:32)
Поредицата на Стефани Майер е възхитителна. Възмутена съм от критиката към младата преводачка и ще Ви кажа защо: критикарите са като евнусите в харема — непрекъснато виждат как се прави секс, знаят как се прави, имат идеи да го направят още по-вълнуващ, но НЕ МОГАТ да го правят! Това им е трагедията на критикарите. Мноооооооооггооооооооо са завистливи горкичките!
„Тютюн“ е най — добрият български роман според мен. Това е мащабна творба, която като изключим някои комунистически лиризми, които са били неизбежни за времето на издаване, е изключително точна за ужасно много неща — и за обществото ни в частност и за хората въобще.
Листопад от Решат Нури Гюнтекин
Хареса ми!
Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Г. Иванов
Според мен книгата няма да се усне на пазара , защото са купирани неща от истинските книги на хари потър …. Обърнете внимание на ’’всички права запазени’’ на истинската поредица . Не вярзам да има продължение също ….
Общо заето книгата е интересна но не може да се мери с истинския Хари Потър !
Горчиво кафе от Христо Смирненски
Здравейте. На няколко места четох тази творба в нета(за съжаление я нямам в къщи)и ми направи впечатление следния откъс
„…А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла…“
Мислите ли, че „се киска поклони“ е написано правилно? Може и аз да бъркам, но ми се струва, че има грешка.
Да се влюбиш в негодник от Джоана Линдзи
Книгата е невероятна. Много е интересна и увлекателна. Надявам се и другите книги от поредицата така да ме запленят, но си мисля, че тази ще си остане най-добрата за мен.
Извън картината от Григор Гачев
Малко останаха хората, които могат да поледнат „извън картината“. А още по малко са тези, които могат да убеждават слепите, че там има нещо. Благодаря за разказа, който ме накара да се замисля за нещата извън нашите рамки!
Крадецът на праскови от Емилиян Станев
а за колко време я прочете ?
аз гледах филмът, мислех, че няма да ми хареса, но наистина беше хубав, за книгата не знам, сигурно и тя е така. :)
Да пробудиш драконче… от Николай Теллалов
Без думи… без коментар… безмълвно вдъхновена…
Загадката на остров Тьокланд от Хоан Мануел Хисберт
Това е една от най-завладяващите книжки, на които съм попадала, още „едно време“ на хартия. Изключително лека за четене, много любопитна, но и даваща възможност за сериозен размисъл.
Горещо препоръчвам!
Демон, юда и магьосник от Хедер Меспи
Покрай недоволството си от самоцелната (според мен) критика, забравих за какво взех да чета коментарите.
За да видя дали и кога можем да очакваме следващата/следващите книга/и? Една или повече книги очакваме? Не само в електронен вид, хартиен носител ;) също ми върши работа, бих си купил и първата, нищо че съм я прочел. Даже днес я търсих при един познат книжар, половин час ровихме в нета да търсим кое е издателството.
Някой може ли да даде яснота по тези въпроси?
Тигър, когато една книга ме грабне с действието си, не забелязвам такива дребни недоглеждания. А тази определено ме грабна. Един съвет от мен — не търси грешки на автора, за да не си разваляш удоволствието от четенето. Явно си подходил към книгата с предубеждение, вероятно защото е от български автор.
За придружителите. Ако беше прочел повече от няколко реда, щеше да разбереш, че не са точно прислужници. Да, повечето прислужват, но някои са довереници, дори компаньони (от там и „придружители“, авторката е искала да избегне чуждицата). Освен това те са и военнопленници, по-точно военнопленниците ги правят придружители. Т.е. „роби“ е доста близка аналогия, но с тази разлика, че могат да се женят/омъжват за „непридружители“ (да, тромаво е, има нужда от редакция) и че децата им са свободни хора, независимо дали един от или и двамата родители е/са придружител/и. Роби-военнопленници, компаньони и доверени лица и т.н. … явно трябва дума, различна от „прислужници“. Дали „придружител“ е най-удачната? Кои сме ние да кажем?!
Ти си търсил грешки и си ги намерил. Че и отгоре — припознал си грешки там, където ги няма: „В смисъл, свлече се като свлачище?“ Не само свлачищата се свличат. Изразът нерядко се използва за дрехи. От тук аз лично виждам едно нелошо сравнение, една аналогия между голотата след свалянето на дрехите и празнотата след загубата на житейски опит, спомени…
Това е разликата. Аз търсех приятно изкарване с книга в ръка. Това и намерих. А ти? Ти си намерил… свлачище.
Предречено от Пагане от Вера Мутафчиева
Това е една наистина великолепна книга, която мисля, че всеки българин трябва да прочете. Има история, традиции, романс и то не от лигавите новели, както и битки… Има си всичко.
Само сън от Тодор Костадинов
Много красиви и въздействащи стихове!!!
Приключенията на Лукчо от Джани Родари
Моята госпожа много си измисля. Аз съм в 3-ти клас. Дала ни е 19 книги да четем. Аз имам гадже. Казва се Аулино. Много е готин и добър.
Читателски коментари