Тигър, когато една книга ме грабне с действието си, не забелязвам такива дребни недоглеждания. А тази определено ме грабна. Един съвет от мен — не търси грешки на автора, за да не си разваляш удоволствието от четенето. Явно си подходил към книгата с предубеждение, вероятно защото е от български автор.
За придружителите. Ако беше прочел повече от няколко реда, щеше да разбереш, че не са точно прислужници. Да, повечето прислужват, но някои са довереници, дори компаньони (от там и „придружители“, авторката е искала да избегне чуждицата). Освен това те са и военнопленници, по-точно военнопленниците ги правят придружители. Т.е. „роби“ е доста близка аналогия, но с тази разлика, че могат да се женят/омъжват за „непридружители“ (да, тромаво е, има нужда от редакция) и че децата им са свободни хора, независимо дали един от или и двамата родители е/са придружител/и. Роби-военнопленници, компаньони и доверени лица и т.н. … явно трябва дума, различна от „прислужници“. Дали „придружител“ е най-удачната? Кои сме ние да кажем?!
Ти си търсил грешки и си ги намерил. Че и отгоре — припознал си грешки там, където ги няма: „В смисъл, свлече се като свлачище?“ Не само свлачищата се свличат. Изразът нерядко се използва за дрехи. От тук аз лично виждам едно нелошо сравнение, една аналогия между голотата след свалянето на дрехите и празнотата след загубата на житейски опит, спомени…
Това е разликата. Аз търсех приятно изкарване с книга в ръка. Това и намерих. А ти? Ти си намерил… свлачище.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.