Читателски коментари

Прекрасни са всички книги за Незнайко, но тази е особено поучителна!!!

Книгата е супер! С натърпение чакам продължението! А,и как ще се казва, за знаем какво да търсим?

Здравейте,

Благодаря на всички, които харесват „Демон, юда и магьосник“ и са я подкрепили с мнение или оценка. Коментарите са страхотни и се вълнувам много всеки път, когато ги чета. Няма как да подмина забележките за стилистиката и някои случайни грешки в книгата. Никой не обича да го критикуват, още повече, когато е вложил време и душа в обекта на критиките. Има обаче една поговорка: „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората“. Вярно е, че книгата се нуждае от редакция. През 2009 г., когато довърших романа и го изпратих на chitanka.info не вярвах, че сред купищата произведения, и то на утвърдени автори, някой ще прочете моето. Надявах се естествено, но ми се струваше „мисия невъзможна“. Благодарение на chitanka.info, които я наредиха сред препоръчваните в сайта и й сложиха корица, книгата достигна до толкова хора, колкото не съм си и представяла. Огромно благодаря на „читанката“ за това, че я има!

Това е първата ми книга. Тя не беше минала нито през издателство, нито през редакционен екип, когато я качих в „читанката“. Прибързах, вярно, и поради тази причина в книгата има езикови грапавини, дори тук-там и грешки, които нямат място в литературно произведение.

Но относно обратния словоред — това е стилистичен похват и всеки автор има право да го използва. Не мисля, че е редно да се обявява за неправилно само защото някому този похват в конкретния текст не е допаднал. Това се отнася и за други забележки, които вменяват грешки там, където не съществуват. Все пак хората са различни и обичат различни неща. Наясно съм, че книгата няма да се хареса на всеки прочел я. Няма да се задълбочавам повече. Ще кажа само, че романът вече се редактира и ще бъде изгладен стилистично.

Благодаря и на тези, които са ме критикували. Какво повече може да иска един автор от това, книгата му да предизвиква страсти — от харесване до отхвърляне. Безразличието е това, което би ме отказало от писането.

За всички, които очакват следващата част, ще кажа, че в момента я пиша. Не мога да се ангажирам със срок, защото имам и други задължения, но най-голямото ми желание е да успея възможно най-скоро.

Тук ще изкажа и специалната си благодарност към издателство „Буквите“ за електронното издаване на книгата ми. Сърдечно благодаря и на Северина Самоковлийска за хубавата рецензия.

Присъединявам към посланието на Роза Розова / въпреки че нейният коментар очевидно е за „розовите“ романи, а не за „Демон, юда и магьосник“/ — обичайте се, независимо какво харесвате и какво предпочитате да четете!

При положение ,че има исотория за Реган и Софи,някои може ли да ми каже имали книга за третата приятелка -Корди

Защото се казва Навуходоносор!

Това е художествен роман с биографичен отеннък…

Аз харесвам „розовите“ романи. Разтоварващи са, не те затормозяват и те карат да мечтаеш за нещо, което си знаеш, че е невъзможно, но е красиво. Любовта е всичко в живота, какво толкова лошо има в тези романи, та така ги нападат някои!? Тези на ужасите да не би да са по-добри! Ми като не ги харесваш, не ги чети. Обаче съм сигурна, че ако в живота на тези хора се случи наяве някой сюжет от розов роман, хич няма да им е безинтересно и скучно! Пожелавам ви го на всички, обичайте се

Благодаря за хубавата книга! :)

Изобщо не съм съгласна, че ВСЯКА история може да бъде разказана интересно и увлекателно — някои истории просто не са интересни и увлекателни… визирам тези, залегнали в сюжета на който си изберете „розов“ роман. Но пък какво, съдейки по тиражите им, няма как да не призная, че и те, всъщност, разполагат с аудитория.

Бях твърдо решена тази книга да я прочета! Въпреки всичко, казано от Тигъра. Въобразявах си, че едва ли е чак толкова неграмотно написана, та да убие удоволствието от потапянето в сюжета. Просто не издържах! Прекалява се със словореда обратен — при мен това води до главоболие пулсиращо. Всяко изречение (веднъж) го чета мислено, след това (втори път) го пренареждам мислено, докато поставя на правилното им място всичките му части: подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелствено пояснение и т.н. Виках си, „Хайде още малко, хайде да разбера каква е интригата — може пък да ме грабне и да спра да забелязвам неграмотният изказ и натруфеност“… Последното изречение, което прочетох, беше, „“Сивите вълци" владееха до страст боя с мечове и с копия и ездата."

papyy, ако държиш внукът ти да придобие навици да се изразява грамотно, препоръчай му други книги.

Дълго не посягах към тази книга, защото си мислех, че Тигърът е прав, а всички останали писали тук, са роднини на авторката и я хвалят безпричинно. Пусти песимизъм. Заради тази „несправедливост“ от моя страна, някак си се чувствам длъжен да напиша мнението си :). След ревюто на Северина Самоковлийска, все пак се реших и си свалих книгата. Със сигурност основният недостатък на романа е, че се чете на един дъх и свършва бързо, а все още няма продължение. Сега и за предимствата, които го нареждат сред книгите, с които не съм си изгубил времето, и които бих препрочитал:

-Оригинален е — не е копие на американските фентъзи романи заляли пазара. Авторката е измислила магични герои, които са си лично нейни (сивите, асура), и които по нищо не приличат нито на елфи, нито на орки, нито на дракони и джуджета. Поправете ме, ако греша.

-Присъстват български фолклорни елементи и прабългарски препратки — адмирации! И то присъстват по такъв завладяващ начин, без да се натрапват с историзъм и патриотизъм, че да ти стане драго.

-Кулата, таро и арканите — тук по-добре от Северина Самоковлийска не мога да го напиша, но ще кажа, че звучат малко като притчи от книга на Паулу Куелю (на вниманието на манекенките :)) и се преплитат по странен и оригинален начин с действието, което освен, че носи удоволствие от прочетеното, поддържа и интереса към развръзката. Освен това прозира и един по-глобален авторов замисъл, който не се изчерпва с победата на доброто над злото.

— Притежава си всички характеристики на фентъзито — приключения, герои, загадки, битки и магии. Истински приказен антидепресант!

и понеже, дори Самоковлийска го сравни с „Малазанска книга на мъртвите“, а и тук в коментарите са го направили, ще кажа и аз две-три изречения по въпроса. Да пишеш така, че написаното да се чете с лекота не е недостатък. Това е дарба. Малазана е велика книга, но и тази си заслужава отделеното време! Според мен, не бива да се сравняват, защото са различни. Обединява ги жанра фентъзи.

— Много ми харесаха и римите в книгата. Малко са и не се натрапват, но ме впечатлиха. Не разбирам от поезия, но определено ми доставиха удоволствие.

— В книгата няма порно сцени,ужаси и кървища.

Е, вероятно има и недостатъци, но не ми се занимава с тях, защото на фона на предимствата, мисля че са без особено значение. Бих искал да видя тази книга в книжен вариант с красиви графики, илюстриращи героите. И с удоволствие бих я препоръчал на дъщеря си, защото е от книгите които изграждат ценности. А това е един от тестовете, на които подлагам книгите, откакто съм родител. Тази издържа теста.

Това е продължението на „Железния Светилник“. Книгата продължава да разказва историята на Възраждането и прехода от „движение“ главно фокусирано върху просветата в освободително движение. „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ са книги 3 и 4.

Стила е същия, ако Светилника ви е харесал, прочете и тази книга.

Чел съм я в оригинал на Английски. Отлична книга. Стори ми се малко скучна — все едно съм е чел преди — все пак съм го живял този живот, макар и за малко.

Настръхнах като я прочетох. Накрая направо се разплаках, а по-принцип не съм такъв човек.

Моите спомени от комунизма са смътни, но репортажите на Марков звучат напълно достоверно като ги сравня със спомените си и разказите на роднините ми.

Мисля че всеки Българин роден след 1980-та трябва да ги прочете защото много хора не са наясно с истинското лице на комунизма. В този ред на мисли, най-добре всички Българи родени след 1950 да я прочетат — като се има в предвид нивото на дезинформацията която цари в Българското общество, за доста хора това произведение ще е голяма сензация.

Отлична книга. За съжаление е написана в стил който за мен е труден за четене. Това до някъде е присъщо на творбите от Руски автори които съм чел, може би е въпрос на вкус. Иначе Солженицин е описал живота в ГУЛАГ много обширно, с много имена, дати, и други факти. На места творбата е много емоционална, на други се „отнася“ в някакви странични обеснения които се проточват.

Определено книга която трябва да се прочете от всеки.

Невероятно произведение, наистина вечно. Въпреки че е написано преди толкова време, продължава да бъде интересно и увлекателно и днес.

Много добра книга. Много бързо се чете понеже няма застой и е динамична ;)

Обикновенните хора рядко се докопват до думата.

Висшите хора рядко изпускат думата.

Коментара на този читател предизвика усмивката ми :)

Дай боже повече дядовци и внуци да четат заедно Вечната класика :)

И аз :))

Чуден е разказът!