Читателски коментари

Нещо на пътя от Елица Стоянова

Borislav (30 ноември 2011 в 02:07), оценка: 6 от 6

Браво! Женският Стивън Кинг. Страхотен разказ!

Моята борба от Адолф Хитлер

Цвети (29 ноември 2011 в 15:04)

Не всеки го може. Може да не е правилно, добро и т.н. но е велико, защото малко са хората, които могат да го направят. За да се издигнеш до това положение, че да доведеш нещата до световна война трябва да си много значим и силен.

Хроника на една предизвестена смърт от Габриел Гарсия Маркес

Елфриде (29 ноември 2011 в 15:02)

Красота!

Аз, детективът от Нелсън Демил

Ivy (29 ноември 2011 в 14:29)

Страшно ми хареса! Уникално чувство за хумор на автора…прочетена на един дъх!

12 мита в българската история от Божидар Димитров

Иван Делчев (29 ноември 2011 в 12:52)

Г-н Димитров,

Впечатлен съм от идеята ви да разгледате историята и да се опитате да направите корекция като независим от плагиатството на досегашните опити на да се промени историята както ни е удобно.

А историята както знаем е много трудна наука и може да се разглежда както ни харесва, на вас или на нас???

Аз обаче не съм уверен във мнението ви че на Балканите били останали вижте само „някой друг трак“ и че Тракия била обрасла със „шубраци“ според някой си някъде.

Ами Тракия беше обрасла с треви само преди 10 години ама сега не е така, така че ако някой е видял да кажем една малка част от региона и го е написал както той го е видял не значи че е истина за целия Балкански регион.

И така да си кажа и моето доказателство което не се дължи на исторически документи или нещо написано което е меко казано „съмнително“

И „доказателството“ ми можете да видите всеки ден по 7–8 пъти по българската телевизия а именно турските сериали. Погледнете само артистите и антропологичните им черти. Видимо можеш да се отличи европеското население на Турция от азиатското и разбира се микса който неизменно тече. А европейското на Турция по никакъв начин не се отличава от това което се намира в Българската земя . С една дума и сегашното българско население си е до голяма степен това което е било още от реди новата ера.

За славянското потекло в България несъмнено го има, само че ако се загледаме във външността на българина ще видим че славянското не е преобладаваща черта, колкото до азиатските корени не ми се иска изобщо да коментирам.

И като за накрая защо са всички тия глупости който пишем след като вече може да се направи един генетичен ТЕСТ и да се докаже каква кръв тече в жилите ни????? Само че на кой му е удобно да излезе на бял свят истината??

А сега полемики симпозиуми научни степени и въпроси който предизвикват още въпроси и така до безконечност , докато един ТЕСТ решава нещата на 100% и не остава никакво съмнение за произхода на съвременния българин.

Рожби на съзнанието от Орсън Скот Кард

нт (29 ноември 2011 в 01:11)

Най-лошите, глупави и безсмислени идеи от „Ксеноцид“ развити в цял, скучен, досаден, нравоучителен и блудкав роман.

Наистина лошо написан и предизвикващ към постоянно прескачане на пасажи.

Ксеноцид от Орсън Скот Кард

нт (29 ноември 2011 в 01:09)

В „Ксеноцид“ Орсън Скот Кард показва как е останал без идеи, как религиозната му същност взима връх над писателя на научна фантастика, как балансът между философия, наситен психологизъм и динамично действие, направил „Говорителя на мъртвите“ безспорен шедьовър започва да му се изплъзва.

Книгата става за четене, но е значително по-слаба от предишните две.

Говорителя на мъртвите от Орсън Скот Кард

нт (29 ноември 2011 в 01:05)

Намирам „Говорителя на мъртвите“ за една от най-силните и уникални научно-фантастични книги, които съм чел.

Кард е постигнал великолепен баланс между динамично повествование, наситен психологизъм, много интересни идеи, философски и религиозни обертонове и запомнящи се герои.

Книгата може да бъде четена самостоятелно, но ако за пръв път попадате на нея, прочитането на „Играта на Ендър“ би повишило удоволствието от прочита.

Следващите две книги от поредицата са слаби и моят личен съвет към читателя е да остави нещата до тук.

Играта на Ендър от Орсън Скот Кард

нт (29 ноември 2011 в 00:57)

Първата книга, „Играта на Ендър“ е добра, особено като предхождаща „Говорителя на мъртвите“.

„Говорителя на мъртвите“ според мен е истински шедьовър.

Третата книга, „Ксеноцид“, е значително по-слаба от първата.

Четвъртата, „Рожби на съзнанието“, е направо жалка. Не си струва четенето. Разочарованието от автора-мормон, който залита в глуповата и повърхностна метафизика, или просто е изглупял с напредване на възрастта, е огромно.

Мистични медитации от Хазрат Инаят Хан

isina (28 ноември 2011 в 23:14), оценка: 6 от 6

Съвременната психология: през 1879 година германецът Вилхелм Вунд, често определян като основоположник на експерименталната психология, създава първата в света психологична лаборатория в Лайпцигския университет.[5] Основен метод на изследване в нея е интроспекцията или САМОНАБЛЮДЕНИЕ.

Думата суфий произлиза от „сафа“, което означава „чист“, пречистен от невежеството, суеверието, догматизма, егоизма и фанатизма, свободен от ограниченията на каста, вероизповедание, раса и нация. Суфии е имало във всички периоди на човешката история. Въпреки че са живели в различни части на света, говорели са различни езици и са се раждали в лоното на различни вери и убеждения, между тях е съществувала връзка — те са постигнали мъдростта, че пътят към Бог минава през любовта и ПОЗНАВАНЕ НА САМИЯ СЕБЕ СИ.

П.П. Книгата е отлична.

„Л“ като любов от Бернт Клинг

der Vogel (28 ноември 2011 в 22:26), оценка: 6 от 6

Ще си поръчам нова Андреа.- и проблема е решен. Симпатично разказче.

Нощем с белите коне от Павел Вежинов

Таня (28 ноември 2011 в 19:15)

Аз съм на осемнайсет и честно казано се радвам, че тъкмо сега прочетох тази книга. Много фино, но дълбоко присъствие.

Зимна картина от Младен Исаев

тати (28 ноември 2011 в 18:50)

много сложно и неарзбираемо стихотворение за детската градина

Гола в смъртта от Нора Робъртс

Поли (28 ноември 2011 в 17:22)

Всичко на Нора Робъртс е страшно добро.

Внимавай какво си пожелаваш от Александра Потър


Много свежа книжка,много забавна!

Бар „Последен шанс“ от Мариан Кийс


Много приятна и развлекателна книжка!Както всеки хубав чиклит,кара те да искаш да четеш още и още;).

Джейн Еър от Шарлот Бронте

наталена92 (28 ноември 2011 в 13:06), оценка: 6 от 6

Това е една вечна класика.

Железният светилник от Димитър Талев


Забелязах, че номерацията не върви подред, има пропуснати номера на някои глави. Значи ли това, че тези глави липсват или просто е печатна грешка и книгата си е пълна? Ще съм благодарна, ако кажат тези, които са я чели от тук.

Патиланско царство от Ран Босилек

пламен савов (28 ноември 2011 в 10:18), оценка: 6 от 6

Онзи, който веднъж е разтворил сърцето си за патиланското царство, завинаги

остава негов поданик.

Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес


Прочерох доста противоречиви коментари за тази книга. Като цяло моето мнение за нея се заключава в един цитат, който ми се заби в съзнанието и едва ли някога ще го напусне….дори се намира още на 1вата страница : " Нещата имат собствен живот..цялата работа е да им пробудиш душата." За мен това се отнася и за „Сто години самота“ …"пробуди ли се душата" на книгата, тя наистина оживява и придобива голяма стойност и смисъл за този, в чиито ръце се намира. Хареса ми изключително много, прочетох я на един дъх, открих в нея много повече от това, което очаквах да намеря, но въпреки всичко задължително след около 10 години ще я прочета отново, тъй като сега, за почти 20те ми години живот, я почувствах по един начин, но далеч по-любопитно ми е как бих погледнала на нея с вече по-голям житейски опит, защото смятам, че книгата, прочетена на нов етап от живота, оставя различен оттенък, поражда нови чувства и може би води до различни заключения, но все пак за това ще мога да се убедя след време :D .