Романът „Време разделно“ е типичен продукт на епохата, когато комунистическата идеология се преобразуваше в националистическа, патриотарска на българска почва. Единствено читателите, у които традиционното християнско начало е пречупено от същата комунистическа идеология, могат да се прехласнат по добре изплетената паяжина по мотиви от зрелия соц за „старинното“, „тракийското“, паранормално-езическото. С каквото умело беше бомбардирана цяла България през 60-те и 70-те години. За пишман-патриотите: в романа няма ни християни, ни мюсюлмани — общо взето всички герои са по тоталитарному езичници. Като четох романа за първи път, бях на 19 г. и това изречение ми се наби в мисълта: сам Манол нарежда: „Чанове трябва да сложиТЕ в черквите СИ.“ — втрещих се: това думи на българин-християнин от 17 век ли са?!?!? За какво „време разделно“ става дума, след като дори „потурченият“ еничарин сам отива при баща си у воденицата? Какво дирят Орфей и тракийското светилище И СПОМЕНЪТ ЗА ТЯХ в роман за периода на турското робство — дали са били познати на българите преди да се появят съчиненията на Раковски 200 г. по-късно? Още повече към края на романа траките и тяхното езическо наследство са белокаменно вечни, а православното християнство е куп счупена мазилка… Това ли е „разделното време“ на 17 век, което авторът се опитва да представи?!
Накратко: изключително добър образец на тоталитарна литература от НРБ, с умело използвани похвати, характерни за каймака на НРБ-йската интелиценция от онова време (т.е. Людмила Живкова и кръгът около нея).
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.