Читателски коментари

Романът „Време разделно“ е типичен продукт на епохата, когато комунистическата идеология се преобразуваше в националистическа, патриотарска на българска почва. Единствено читателите, у които традиционното християнско начало е пречупено от същата комунистическа идеология, могат да се прехласнат по добре изплетената паяжина по мотиви от зрелия соц за „старинното“, „тракийското“, паранормално-езическото. С каквото умело беше бомбардирана цяла България през 60-те и 70-те години. За пишман-патриотите: в романа няма ни християни, ни мюсюлмани — общо взето всички герои са по тоталитарному езичници. Като четох романа за първи път, бях на 19 г. и това изречение ми се наби в мисълта: сам Манол нарежда: „Чанове трябва да сложиТЕ в черквите СИ.“ — втрещих се: това думи на българин-християнин от 17 век ли са?!?!? За какво „време разделно“ става дума, след като дори „потурченият“ еничарин сам отива при баща си у воденицата? Какво дирят Орфей и тракийското светилище И СПОМЕНЪТ ЗА ТЯХ в роман за периода на турското робство — дали са били познати на българите преди да се появят съчиненията на Раковски 200 г. по-късно? Още повече към края на романа траките и тяхното езическо наследство са белокаменно вечни, а православното християнство е куп счупена мазилка… Това ли е „разделното време“ на 17 век, което авторът се опитва да представи?!

Накратко: изключително добър образец на тоталитарна литература от НРБ, с умело използвани похвати, характерни за каймака на НРБ-йската интелиценция от онова време (т.е. Людмила Живкова и кръгът около нея).

Защо иначе ще го убиват, ако не е казал поне една истина, която е засегнала някой? Така или иначе убиецът никога няма да бъде разкрит. Жалко за семейството на Боби……..

Една от малкото книги, които мога да чета от която и страница да отворя, винаги и по всяко време. Който знае и може и не пада духом — той оцелява.

Много харесвам книгите за Макензи, защото са свежи и забавни. Препоръчвам почти всичко от авторката, което е тук. Може би освен една от поредицата за Джон Медина, т.е. тази за птичия грип, която предвидих как се развива и ми доскуча, та не я дочетох до края. Л.Хауърд не е особено убедителна, когато се опитва да създава паралелна история от типа на шпионските трилъри, наравно с любовната такава, но спокойно мога да кажа, че нейните книги тук са едни от най-добрите в жанра, заедно с тези на Дж. Макнот. Естествено оценката ми по 10 система е 6,5. По една точка отнемам винаги, когато не става дума за световна класика, световноизвестен или изключителен автор. Още една точка отнемам за слабостите на „шпионското трилърче“. Половин точка по-малко пък е заради недотам убедителният персонаж на главната героиня, но за сметка на това, епилогът е забавен, историята с посланика — изненадваща. Та затова и 6,5 от 10.

невероятна…заслужава си да се прочете

Оригинален, грабващ и интригуващ едновременно. Най- значимото е, че Дмитрий е млад и има потенциала да създаде шедьовър. Препоръчвам на феновете на Умберто Еко и Дан Браун. Една реплика към Уашовски и Матрицата.

Дами, препоръчвам Ви да прочетете романа @Сянката на бурята@ ще останете изумени

Страхотна книга! Аз не знам английски, но се кефих от сърце, значи преводът според мен е супер!

Страшно готина книжка. Наистина ми достави страхотно удоволствие да я прочета и ме отвлече от тъжната действителност около мен.

Перфектна книга,

а „Сезона на мъглите“ е малко тъпичка

Наистина силно впечатляваща книга. Четох я когато бях на 14, на колкото е и главния герой. Не знаех че има и други части, жалко че не са преведени.

Тотален плагиат.Лошо преразказване на нещо, което е интерпретирано от друго нещо… , и воила! книга имаме.Бих му го казал на автора в очите, но уви, не говоря толкова добре английски.

На който му се чете преразказ тип свободно съчинение върху произволен текст, да го чете.Съжалявам, че си изгубих времето.

Великолепна книга. Познавам я от двайсет години и искрено съжалявам, че няма превод на останалите части.

Много завладяваща книга. Пълна с неочаквани обрати. Дава „материал“ за доста размисъл. Чете се на един дъх.

Страхотна книга. Любима. Много нежна, много тъжна. Наситена със силни емоции, преживяваш съдбата на всеки един герой. Трябва да се прочете.

Любима за мен книга. Мога постоянно да е препрочитам и да намирам нови сили и мъдрост в нея. Бих е нарекла пътеводител към търсене на пътя към самия себе си. Страхотна !

Уважаеми господин Николов, къде в поста ми видяхте думата „просташкопросташки“? Ако за Вас езикът на Семков е култивиран, то излиза, че Вашето, а не моето основно четиво е жълтата преса, защото Семков се придържа именно към подобно грубо, вестникарско изразяване. Професията ми е такава, че ежедневно ми се налага да изчитам купища академична литература. Повярвайте ми, стилът, в който са издържани произведенията от жанра няма нищо общо със словоблудстващите излияния на Семков. Този човек е толкова далеч от академичния стил на изразяване, колкото е и вестник „Шок“, да речем…

В тази книга се говори за Първата, а не за Втората световна…

Нещо не разбрах : кое според оня там номер 8, с претенциозното име, е „просташкопросташки стил“? Според мен езикът на Милен Семков е доста култивиран, освен ако за този човек жълтата преса е върха на културата.

Много сладка книга. Мога да я препрочитам постоянно.