Читателски коментари (за „Слънце недосегаемо “ от Николай Теллалов)

първо — благодаря за признанието.

(макар че вече имам чувството, че приемам отзивите като нечий представител. Книгата вече ме е „пуснала“, не е толкова част от мен, станала е нещо само по себе си.

Но понеже героите не могат сами да благодарят на читателите за изразената към тях обич, налага се аз да го правя.

Странно усещане…)

по въпросите:

1) сцената на срещата на Радослав и Верена. ВСЕ ОЩЕ не мога да си представя как с думи да предам емоциите си.

Навярно защото още тогава героите бяха започнали „да живеят свой живот“, различен от моя.

Затова и не посмях зорлем да описвам неописуемото. Оправдах се пред себе си, че читателите сами ще си представят всичко, което им е драго, и то по-добре от мен.

Дали сбърках? Не знам. Надявам се, че поне е простимо…(?)

2) Антиземие е ОЩЕ една паралелна реалност — противореакция на възникналата реалност на Пълноземие.

Все още ми е трудно да я продължа. Много е черна и мрачна.

И накрая има два края — единият води към „Ние сме зората“. Също мрачна, но някак по-поносимо.

Е, и в двете има светлина в края на тунела, при това не от приближаващ влак… и въпреки това — оказа се, че не съм готов да изживея сюжетите, за да се получи последната чернова преди окончателното редактиране.

2А) да, в Антиземие има И ДРУГ Радослав, „нашият“ ще се срещне с него, както се срещна със „себе си“ в Пълноземие. И Верена ще срещне. Една доста различна Верена. Много по-отровена от онзи свят.

Сигурно това още ме спира. Твърде е безмилостна там.

3) Слънцеград е замислен като пример за провал на добрите намерения. Отделна реалност е, но без пряко влияние върху останалите.

Провалът обаче отваря възможност за друго начало, за по-естествено развитие. Малко ми е жал за Вананд, все проумява нещата по трудния начин. Това съчувствие ми пречи да се концентрирам.

4) Ние сме зората — трябва да е капакът на всички разклонения. Истината за атъланите. Не, не са възродените жители на Атлантида, погубени от змейовете. Рожба са на тъмната половина на човешкото. Могли са да възникнат съвсем реално и в нашия истински свят. ЗАСЕГА ни се е разминало. Без гаранции, че ако продължим с човещиниите, няма да си намерим белята.

5) Витан е предизвикал появата на Пълноземие, а в „противотежест“ възниква и Антиземие, още докато прави експерименти за завръщане във времето — разказва за това в „Царска заръка“.

ами… това е.