Читателски коментари

Поредната много добра книга на Линда Хауърд.

Огромни благодарности на Fantastique за превода.

Много добро трилърче и бързо се чете

Неувяхваща класика!

Книгата много ми хареса. Прочетох цялата серия за света на Диска и много се забавлявах. Надявам се точно тази да я преиздадат, за да мога да попълня колекцията си.

историята е интересна. може би малко раздута , но има още две книги. ако ги нямаше тях книгата изглежда не завършена.

Страхотна книга от една страхотна писателка. Препоръчвам я горещо.

Огромни благодарности на Fantastique за чудесния превод както на тази, така и на останалите книги на Линда Хауърд (пък и на всички останали от други писателки, неиздавани официално у нас). Шапка свалям за положения труд. И отново благодаря.

Прекрасна и много увлекателна книга. Много мили откъси от писма.

Братче, струва ми се, че ако си прекалил с черните краски….:)))

Произведението е страхотно, много ми харесва!!!

Е,една от малкото,които,си струва да прочетеш два пъти.

Тази книга е страхотна! Има епични моменти (Битката на неизброимите сълзи, битката при Нарготронд, свадата на Турин Турамбар с Глаурунг и др.), има нежни, семейни моменти, има някакви диви моменти, които само Толкин може да опише… Съгласен съм с мнението на Ниенор, че книгата е невероятна (според мен не е чак най- доброто произведение на Толкин, но е най- силното от към емоции и драма според мен). Наистина жалко, че книгата не е доразвита като „Властелинът на пръстените“, бих желал едно масивно томче от 700–800 страници, което да представлява „Децата на Хурин“ подробно, тъй като някои важни за мен моменти са описани в, има няма половин страница. Ще го превъзмогна, като се има предвид, че Толкин не е доразвил и довършил този невероятен за мен роман! За мен Толкин е най-добрият! Книгата според мен е невероятна като цяло!

Чанове,чанове,не чанци :)

Любимата ми книга!

Пълни глупости!

Всичко написано е „преразказ по картинка“

Жалко за момчето,но истината е,че точно голямата му уста го погуби.

Изключителна книга от изключителната поредица „Хрониките на Земята“! Прочетете всички 8 книги на Зекария Сичин, преведени на български език! Вярвам, че издателство „Бард“ ще издаде и останалите му 3 книги. Вярвам, че и „Моята библиотека“ ще представи всички тези книги в електронен вид тук!

Петре, ще ме проюаваш, но това е изключително повърхностен коментар и, за да изказваш и защитаваш подобно мнение, трябва да си човек не по-здраво мислещ от хората, които ти наричаш „пишман-патриоти“.

Романът „Време разделно“ е спорно произведение поради единстеният факт, че е създаден в една епоха, в която мистификациите са били на мода и човешкото съзнание е било изкривявано по политически причини. Романът не трябва да се счита като защита на българското или турското, на християнското или мюсюлманското, не трябва да се счита като патриотичен или нападателен, в него никъде не се споменават траките или Орфей.

Романът „Време разделно“ представя фактически подкрепен художествен портрет на историческо време, в което хората са се разделяли поради религиозните си възгледи, а от там и заглавието — време разделно. Чрез серията от мотиви, като ябълковата нива на братята, или франзуцинът, който сменя вярата и народността си на няколко пъти. или натрупването на исторически слоеве (езическа скулптура, върху която е построена църква, върху която е построена джамия) се защитава идеята за братството и единството на хората отвъд религиозните, национални и времеви рамки. Хората от различни поколения и нрави в крайна сметка биват свързани от мотива за единно начало отвъд дребните си различия. (Свещеникът се превръща в обединяващото между браточедите мюсюлмани и християни, по дяволите.) Ако се погледне обективно на книгата, тя представлява остра нападка към насилието по религиозни и политически причини.

Не знам ти, Петре, до колко си запознат с теченията на българската литература по време на Студената война, ако трябва да съдя по коментара ти — не си добре запознат. По време на тоталитарният режим в България се появява течение от творци, което пише изклюително историческа проза. Такива са Димитър Талев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев и много други. Причина за поява на това течение е ограничението на свободата на словото, или по-скоро нейното несъществуване. Чрез историческата си проза творците от това течение успяват да избягат от репресиите като представят картини на един отминал период, силно наподобяващ тяхното настояще — Османското владичество. Тези два исторически периода си приличат, защото и двата са тоталитарни репресивни режими, които подтискат личността и изкривяват обществото с пропагандни методи. Чрез своите исторически романи творците успяват да разкритикуват тоталитарния режим в България от втората половина на XX век без да бъдат подвеждани под отговорност, тъй като комунистическата литературна критика е повърхностна и не може да възприеме пренасянето на реалността в други реалии.

При дадените факти, Петре, става пределно ясно, че Антон Дончев не е писал по подобие на „НРБ-ейската интелигенция“, а е разкритикувал своето настояще чрез образите на миналото. Мога да пиша още много по темата и да свързвам събитията от романа със исторически събития в България от XX век, но това би било ненужна полемика. Ясно е, че „другарската“ критика е изкривила възприемането и на този прекрасен български роман с повърхностни анализи, но моля ви не се подвеждайте. Темата на романа е ненужността на разделението и историческата повтаряемост на това разделение. Явно хората никога няма да се научат от историята си.

А Манол казва на хората да сложат чанци в църквите си, защото те са постъпили по същия начин с езичниците, както мюсюлманите са постъпили впоследствие с християните, както комунистите са постъпили в последствие с мюсюлманите.

Моля ви хора, мислете и не бъдете глупави, защото това поражда същата омраза и насилие, каквото е описано в това произведение.

Заслужава си! Филипа Грегъри те прехвърля в онези времена с удивителна лекота.. Така завладяващо, че не ти се иска да спреш да четеш :)

Книгата е страхотна! Харесва ми и описанието на събитията след сватбата. Повечето книги са като в приказките. Финала ме очарова. Подобни традиции са нещо изключително. Яд ме е, че не знам останалите истории на херцогините след Джени. Опредлено си заслужава!

Респект! Невероятно добър и реалистичен коментар! Четох и се наслаждавах на казаното, радвайки се, че тук има трезвомислещи хора. Подписвам се под този анализ с две ръце:)

Колегата gost го гледам че е разочарован от повечето романи на Кунц и е оставил мнението си. То си е негово право, но аз се чудя защо толкова книги на Кунц е изчел след като не му харесват. Освен да е литературен критик друг отговор не виждам