Читателски коментари

Напълно съгласна съм с по-горе изказаното мнение, че книгата е разочарование.

Още при първият прочит не бях очарована, след повторното прочитане разочарованието от книгата е дори по-голямо.

Не знам точно какво във фабулата, авторовият стил или прочие я класифицира като класика, но за мен си е чиста загуба на време.

Страхотна книга! Авторът умело разкрива невероятни факти за един неподозирано интересен свят, който се намира буквално под краката ни и е навсякъде около нас. Една уникална смесица от енциклопедични познания с интригуваща история за света на мравките. Много философска и предизвикваща въпроси и размисли дълго след като я прочетеш. Захванеш ли книгата е почти невъзможно да я затвориш.

„Човешкото присъствие е само кратък «епизод» в тяхното господство на Земята…“

Грийн винаги играе между жанровете, хорърът винаги присъства в произведенията му по един или друг начин. Тази книга, както и останалите две („Светът на мъглите“ и „Светът на призраците“), всъщност са своеобразен пролог към епичната космическа опера Deathstalker, която може да се опише като „Междузвездни войни“, кръстосана с „Пришълец“, „Стар Трек“ и каквото още се сети човек. Жалкото е, че едва ли ще я видим някога у нас.

Стивън Кинг — невероятен както винаги! Дълги години съм се занимавал с преводи — искам да изкажа благодарности на преводача, справила се е отлично с това предизикателство (да го четеш в оригинал е доста труден, какво остава за 800 страници превод).

Благодаря!:)

Велика книга!

Не спирам периодично да я препрочитам (почти всеки октомри:), имам я в 5 или 6 хартиени копия, още толкова съм подарил на приятели, и винаги където я видя я купувам отново!

Горещо препоръчвам на всички непорастнали деца!:)

Тази книга се оказа едно огромно разочарование за мен… В гимназията сме правили десетки диктовки по нея, и сега, 20 години по-късно реших да я прочета. Голяма грешка! Най-дългите 200 страници в живота ми — плоски герои, мудно действие, ’претупване между другото’ на малкото ключови моменти. Не знам защо ’Великият Гетсби’ е титулована ’класика’, за мен това показва още веднъж, че човек никога не трябва да се подчинява сляпо на статуквото, че не винаги това, което ни налагат е добро за нас.

Ако трябва да бъда на 100% откровен — в книгата намерих няколко момента, които ми допаднаха като разсъждение, но не бих се върнал, за да ги потърся; като цяло книгата остави у мен лепкаво и тягостно чувство.

Има ли продължение?

Така би било най-добре.

Гледала съм филма два пъти,но книгата е невероятна — прочетох я на един дъх.Препоръчвам я на всеки, който има афинитет към медицината и с удоволствие ще я прочета отново.

Пълна „боза“.

Хубаво е коментиращите да прочетат малко повече за българската митология, за да могат да коментират по добре. Досега не видях нито един коментар относно дали автора се е справил с успешно пресъздаване на митовете от Шан Кизи Дастани. А това е жалко. Четете хора — тука са митовете http://tangrabg.wordpress.com/mitologia/

Книга, която бих прочела отново. Много силна и въздействаща.

Да, така може да стане. За мен обаче цялата книга е един франкенщайн, съставен от три вече излизали самостоятелно произведения и слепен с финансовото разследване. Така например в Сетаганда има една препратка към първата повест, която така би увиснала в нищото. Мисля си, че най-правилно би било трите повести да се сложат и като отделни произведения, самият франкенщайн да се сложи преди или след Братя по оръжие, така че читателите да могат смислено да проследят поредицата, а ако не искат да препрочитат повестите в сборника, да четат само сюжетната рамка.

Интересно, дори трудно разбираемо произведение.

Много рано /на 1/3 от страниците/ се отказах да разбирам всичко, свързано с науката.

Остана философията.

И аз мисля, че Не пипай тази книга е настолна и трябва постоянно да се препрочита, какво е мнението ви за Контрабасът на Патрик Зюскинд?

Съвсем хронологически е точно така, но понеже цялото повествование в „Границите на безкрая“ следва спомените на Майлс и завършва с молбата на майка му да ѝ разкаже за Земята т.е. цялата история, описана в „Братя по оръжие“, е логично двете книги да бъдат една след друга в поредицата.

Всъщност сюжетната рамка, която визираш, е след „Братя по оръжие“. Последните две повести наистина са след „Етан от Атон“, но първата „Планините на зората“ си е след „Наемниците на Дендарий“. Предполагам, че книгата е равнена по нея, но където и да беше, щеше да е не на място.

Книгата е изключително добре написана, но си е тежичка. Не е за хора със слаби сърца. Преди нея четох „Сейлъмс Лот“ и не се уплаших истински. Тук беше съвсем различно — в сравнение с един обезумял човек, вдигнал чук срещу детето си вампирите ми се видяха направо симпатяги. В „Сиянието“ присъства и първата идея за То. Даже в края момчето го нарича именно така. Който може да я понесе, трябва да я прочете, върховна е, най-доброто от ранния Кинг!

На моменти ми беше доста скучна докато втората част от поредицата (Вярност) ми хареса много повече.

Започнах да я чета и ми харесва много. Напомня ми за „Кралят на орхидеите“— главната героиня също е спасена, с чужда самоличност, по- скоро тя не си спомня де, но ми харесва наистина. Смятам да я приключа в най- скоро време и да почна следващата :]