Читателски коментари

Прекрасна книга с невероятни идеи!

Мястото на тази книга в хронологическата подредба на поредицата е сгрешено. Би трябвало да бъде чак след №9 „Етан от Атон“ — все пак и трите истории, разказани тук, са спомени на Майлс.

Култова!!!!

Чейс винаги се чете на един дъх.Увлекателен роман.

Действието в книгата се развива изключително мудно. Скучно и отегчително! Обичайният хумор характерен за авторката липсва напълно. Образът на сестрата на главния герой направо ми скъса нервите. Но изменянето на историческите факти ме вбеси най-много. Втората жена на Анри Наварски е Мария Медичи, нищо общо с дъщеря на френски херцог отгледана в Англия. Той е един от най-популярните крале на Франция, не може да се пишат такива глупости дори в розови романчета!

Започнах книжката от любопитство — традиционна фабула. Но с интерес я я я дочетох. Добра е. С удоволствие й поставих оценка 5, макар че в началото предполагах, че ще е от книжките на които слагам 3 или 4.

Книгата е много добра!

Благодаря на читанка.инфо, включително на всички които отделят време за поддръжка и оформление, а и специални благодарности на преводача!

Книгата доста ме погълна и сега няколко дни след прочитането и все още мисля над казуса с личните чувства на героя и необходимостта да се запази пространственовремевия континиум от „счупване“, какво го е водило в този избор, любов, страх, куража да правиш каквото трябва, а да става каквото ще? А аз как бих постъпил при последното влизане в „заешката дупка“?

Оценките за тази книга винаги са били крайни — от изключително харесвана до крайно отблъскваща. Аз лично бих я оценил във втората категория. Твърде абстрактна, и по мое мнение жертва на прехвалени модни класации. Остави в мен едно впечатление на отблъскваща мизерия, нелогични постъпки, в повечето случаи малоумни герои. Седи някакво си момиче чопли вар от стените и яде пръст…; друг пък се родил с опашка заради кръвосмшение, хванали го, отрязали му я и умрял…; някакви духове, глупци и несвързани истории без никаква логика и причина за случващото се… не искам да си спомням даже. Една от малкото, книги, която на никого няма да препоръчам. При огромното разнообразие от наистина стойностни книги, „Сто години самота“ е просто загуба на време. Няма нужда да ме опровергавате — това е лично мнение.

Невероятно е. И вторият вариант също е хубав, публикуван от Кунев

Става, но защо никъде няма пунктуация? Читателят трябва сам да усеща къде е паузата, което някак не ми се връзва с такта и сричките. Трудно е да се усети къде е искал да наблегне автора.

Хубаво и сантиментално. Трогателно е. Много ми хареса

Книгите определено са интересни! Първите 2 ми харесаха, но мисля, че тази определено е по завладяваща!

Според мен времето с тази книжка си заслужаваше. Диалозите са забавни и хапливи. А и всички номерца, които си погаждаха …. да хареса ми, но накрая след цялото дърпане от тази сватба, тя изведнъж „кандиса“, а нищо не се беше променило. Само края малко ми „простее“, но иначе всичко е наред.

Обичам Стивън Кинг за мен е удоволствие да чета книгите му и на преводачката благодаря, аз също се занимавам с преводи, но на техническа и икономическа литература, много по-трудно е да направиш превод на худ. литература.

Книгата е невероятна! Горещо я препоръчвам!

Леко и приятно четиво, динамиката на действието увлича, макар че не е особено оригинално откъм герои и сюжет…

Разказите на Дороти Сейърс увличат с умението на авторката да заплита интрига, с точния си език, с финеса на стила, с добре структурираните диалози , с размислите на аристократа-детектив. Тази посестрима на Агата Кристи е успяла в кратката форма на разказа да създаде развой на действието — стремителен и пълен с изненади и, накрая , да поднесе ефектна развръзка.Е, всичко е осенено от наивитета на нашите предци от началото на 20-ти век, но затова пък как умеят да се изразяват, да се шегуват, да бъдат приповдигнато-извисени! Без да има пряко внушение, налага се усещането ( въпреки че центърът е разкриването на убийство или някаква подлост)че не само лорд Питър, а повечето от хората са от „добрите“, че правдата и силата да я налагат е на тяхна страна.

Смирненски е разбрал,че понякога за да изкажеш свободно мението си в един тоталитарен режим е възможно да загубиш не само Свободата ,но и живота.

И аз мисля че този превод е най-добър! :)