Мъка, мъка…Прочетох я само защото я започнах и казвам „мъка“ не защото историята не е добра, напротив… Но просто така е разказана че е истинско изпитание да останеш заинтригувана от безкрайните описания на дивани, дамаски, завеси — изобщо интериор и екстериор, както и досадните ретроспекции, имащи за цел да ни осветлят защо героите са такива каквито са в момента в които ние се запознаваме с тях. Истината е че можеше и по-безболезнено за читателя да се разкажат събитията оформили характерите на героите, и именно с тези ретроспекции авторката охлади ентусиазма ми още в началото.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.