Читателски коментари

Не мисля, че Елин Пелин е дал нещо от себе си в този разказ. Имам предвид като мнение за живота. Бил е впечатлен от една реална история.

Всички идеи за борби между доброто и злото раждат само противоречия, а самите противоречия са вече зло. Нашият свят е дуален и винаги ще има светлина и тъмнина, ден и нощ, неща противоположни. Ако не беше светлият фон на този коментар, нямаше да можете да прочете, какво съм написал. Доброто се откроява на фона на злото и в това е неговият смисъл.

Няма борба на доброто и злото. Има превръщане на злото в добро, което дава смисления и щастлив живот.

Мисля, че отец Никодим е стигнал до този извод.

Прекрасно обобщения за вярата и науката.

Страхотна книга, лека и приятна за четене. Не ти досажда с дълги описания на картини от природата и обстановката, в която се намират героите. На мен ми харесват всички книги на авторката, нито един роман не прави изключение. Това е моето мнение.

Чувала съм много положителни коментари за Мураками и може би това ме накара да

имам прекалено големи очаквания, които книгата не оправда. Не ме докосна, не ме увлече, не ми хареса начина по който автора разказа историята и представи героите.

Добрите автори,като че ли, ти осигуряват една сериозна дистанция напред :-)

„…Аз не съм безпогрешен, агент Сойър. Все пак, занимавам се с финансовите пазари от четирийсет години. Виждал съм растящи пазари и свиващи се пазари. Виждал съм процъфтяващи икономики и икономики на ръба на финансовия колапс. Виждал съм шефове на Федералния резерв, които в кризисни моменти предприемат бързи и ефективни мерки, и други, които с действията си обръщат всичко нагоре с краката. Едно ненавременно променяне на лихвените нива на междубанковия пазар с някакъв си половин процент може да струва хиляди работни места и да срути цели сектори на икономиката. Това е огромна власт, която не може да се упражнява лекомислено. Играта на Артър с лихвените проценти излагаше бъдещето на всички американци на сериозна опасност. И се оказах прав…

….

Най-накрая стигнах до извода, както мнозина други членове на борда, че Артър иска да съживи ленивия финансов пазар с директен удар по физиономията. Това обаче не е задача на Федералния резерв, твърде опасно е. Преживял съм последните години на Голямата депресия и нямам желание да ги преживея отново….Давате ли си сметка, че когато решим да вдигнем лихвения процент, знаем доста точно колко фирми ще фалират, колко хора ще загубят работата и домовете си? Разполагаме с всички тези данни, подвързани и щателно проучени. За нас всичко това са само цифри. Официално никога не гледаме отвъд тях. Ако го правехме, никой от нас нямаше да има сили да върши тази работа. Поне за себе си съм сигурен. Ако следяхме статистиките за самоубийствата, убийствата и другите престъпления, щяхме да боравим по-внимателно с мощните инструменти, които са в ръцете ни.

— Самоубийствата и убийствата? — Сойър го погледна навъсено.

— Ще се съгласите, че в основата на всяко зло стоят парите. Или, по-точно казано, тяхната липса…“

Нека си припомним моменти от биографията на Тракоганчо Ценов

http://samoistina.com/2/gancho-cenov.htm

Най-добре композираната творба на Толкин. Най-голямото и качество е, че не е разточително описателна, за разлика от другите му произведения, които също са великолепни. Истинска класика!!!!

Хей, конспиратора, Ценов (като всеки) подлежи на критика, но не и на пълно отричане! А критиката, също в ел. формат, е качена на доста места и всеки може да се запознае с гледните точки и да си реши какво приема за себе си.

Странно съвпадение е преиздаването на Ганчо Ценов за първи път през 1998 — точно същата година когато започваме преговорите с Европеиският Съюз. Нали ще ставаме европеици, та извадиха от прахта неисторичните книги на Ганчо, и решиха да пробват да ни убедят че сме древни европеици ранно-християни в историята ни.

Свежа книжка.Нищо претенциозно,леко и бързо се чете.Прилично продължение на първата книга от поредицата.

Кратък но много силен разказ !

Няма такава боза.

Нищо общо с истинския Дюн, прекалено приключенско и наивно.

доста слабо и противоречиво четиво поне в началото,

лек булеварден език наблягащ на е…то

лошо няма, може и да е прав човекът т.е. Буров, но авторът е слаб, а редакторът не му е помогнал

един такъв наивен стил на соц реализъм … за това ми напомня

ако нещо ме впечатли до края, ще споделя

Cool!

Най-доброто, което досега съм чел на

български от Пратчет.

невероятна книга

може да я разбере само този, който е чел другите произведения на Джон Кехоу

„Една торба ключове“ е качено може би преди година и малко…

Много ми хареса

Чета книгата за втори път. С удоволствие ще прочета и продължението, когато и да е.

Страхотен,с актуален , макар и Библейски звук в заглавието:-)))

Също така в доста, доста голяма част е взаимствано от Богат Татко-Беден Татко и другите книги от поредицата на Кийосаки! А това е нередно!