Читателски коментари

Дори не знам за кой пореден път ги чета. Дъщеря ми не случайно се казва Ния… какво повече да кажа — истинска българска класика. Жив разказ, дълбоки и многопластови герои — със сърце са писани тия книги!

Не мога да повярвам, че си написал такъв коментар за този роман.Интересно ми е на колко ли години си и ако това е боза,за теб какво не е…Но все пак отдавна е казано "Разни хора, разни идеали " .

Тази е толкова посредствена, че ми стана лошо, докато я четях. По-голяма боза не бях чел. Може едно време да е била хубава, но сега е далеч… Тази книга не знам кой би я харесал в днешно време освен някои празноглави жени.

„Може би понякога е най-добре да си сляп, за да виждаш нещата такива, каквито са и да не си заслепен от начина, по който те изглеждат.“

Страхотна книга чакам с нетърпение следващата книга от поредицата. Много ми напомня на Братството на черния кинжал може би е заради името на главния герой. Слейд ми изглежда интересен образ и нямам търпение да го видя в действие :-)

Благодаря ти! Много си полезна с коментарите си. Каква е пощата ти?

Наистина страхотна книга! Не ми се искаше да свършва!!!

Много е интересна. Всички книги на тази авторка, които прочетох ми харесаха много.

За мен книгата беше интересна наистина не е нещо незабравимо, но не смятам че и това е целта. Който е харесал предишната книга че ще хареса и тази. Заслужава да бъде прочетена.

Приятно и интересно за четене. Както и другите му книги. Проблемът ми е със следните твърдения:

Древните гърци имали цял пантеон от богове…

През последното столетие Делфи беше понесъл ударите на галски завоеватели, на тракийски вандали…

В същност така наречените „древни гърци“ са взели „на заем“ пантеона от богове от местното тракийско население, които авторът нарича „тракийските вандали“. Трудно мога да повярвам на останалите неща след това!

Гениалност е най-точната дума за описание на творбата. Лично аз след пръв прочит откривам 3 кофликта. Основният, по мое мнение, е парадоксалният конфликт на твореца в лицето на лорд Хенри — истинският художник на Дориан Грей, който в нито един момент не позволява на душата на Грей да поеме по своя път на собствено търсене и безмилостно го тласка към творческия си идеал — непосилна за самия лорд Хенри житейска философия. Тъкмо този конфликт ме заплени така силно. Необикновеното „живо творение“ Дориан Грей е изключително странен мисловен експеримент, изобличаващ несъвършенството на изкуството, оживяло в човешкото измерение. Произведението на изкуство от плът и кръв е изпълнено, макар и по малко по-различен начин, с точно толкова болка и дисонанс, колкото реалната ни житейска съдба на смъртни, стареещи хора. Творенето е път за бягство от реалността, но когато самото „бягство“ оживее в реалността, то е не-малко засегнато от несъвършенството. Затова и в самия край Дориан Грей вече така силно копнее чудото на Базил да не се бе случвало и търси бягство от собствената си съдба на творение, защото тя му носи не по-малко нещастие от житейския път на обикновения смъртен. В края на книгата думите на Оскар Уайлд, че изкуството е безплодно и де факто — безполезно, кънтяха в съзнанието ми. То е химерно спасение и доказателството е поставянето му в напълно реални параметри, както се случва с Дориан Грей. Замяната на душата на Дориан Грей с боите върху платното на Базил Хоулърд е ядрото на същинския парадокс на Лорд Хенри. Творецът дава плод на непосилната за него житейска философия, творейки върху психиката и душата на Грей, търсейки алтернативен път към неосъществените копнежи. А прозведението му — пътят и съдбата на Грей, го наказват със своята вътрешна изгнилост, противополжна на обаянието и красота във външността и поведението на Грей.

В един единствен пасаж в книгата се споменава за целта на лорд Хенри — психологичен експеримент. Това еднозначно пояснение на Оскар Уайлд в комбинация с реторичния въпрос за смисъла, когато човек е загубил душата си (същевременно и пробойна в маската на лорд Хенри), в предпоследната глава навеждат на мисълта, че лорд Хенри е бил наясно с резултата от творчеството си още от самото начало. Парадоксът в целия конфликт достига връхна точка в копнежа на творението Дориан Грей към доброто — бунт срещу несъвършенството, срещу болката и попилата го гнилост. Идеята за неподчинение на картината към художника, за стремеж към промяната е именно идеята за нееднозначността, парадоксалността и дисонанса, които изкуството поражда.

Вторият конфликт е личният човешки конфликт на Дориан Грей — единственият персонаж преминаващ метаморфоза в хода на сюжета. Поставен в свръхестествена ситуация след „сделка с дявола“ Дориан е длъжен да направи своите избори и да понесе своите последствия. Неговият личен конфликт е твърде очевиден, предвидим и неизбежен още от самото начало. За него може да напише много с препратки към различни сблъсъци между идеи и учения, но аз все пак не го намирам толкова впечатляващ, колкото първия.

Третият конфликт се върти около проблемите на времето, същността на английското елитно общество и състаряващите социума закостенели традиции на страната. Веднъж бях хванал в ръце книга със съчиненияи на Оруел, който говори за съшия проблем години след писаното от Уайлд. За този конфликт също може да се пише много, но ще се въздържа, тъй като на този етап не съм способен на задълбочени наблюдения.

Цялата многопластова същност на книгата на Уайлд е украсена с гениалния подход на автора към идеите на различни стилове и епохи в изкуството. Леката

игра на ирландеца с най-красивото от различни течения е поднесена по толкова увлекателен начин, че да събуди силно чувство на удоволствие по време на четенето и у днешния представител на един бърз, високотехноличен и претрупан свят, за жалост твърде лишен от естетика и болен от безвкусие във всемъзможни форми.

Това е спонтанният ми отзвук след прочита на книгата.

Не е лошо книжлето, лесно се чете, но е малко смешно че върви с този превод — Буфало вместо Бъфало, Хаустън, вместо Хюстън и прочее…:)))

Очаквах да е „по-слабо“ четиво сравнено с Шогун, а всъщност ми хареса повече от Шогун.

Много добра книга.

Много ми хареса. Цялата поредица е страхотна

Едно е да пишеш какво мислиш за романа, а съвсем друго — да преразкажеш сюжета. Не чета коментарите преди да пристъпя към романа, но следя новите коментари в сайта. Така попаднах на твоя спойлър.

Много свежа и интересна книжка! И двата романа на писателката много ми харесаха. Чудя се дали има още от тази поредица?

Интересен роман се е получил, хареса ми.

След толкова много коментари за тази поредица се навих и аз да я прочета. Засега свърших само първата книга, за следващите съм на кръстопът дали да ги чета.

Като идея и сюжет романът е страхотен, а писателката умее да разказва. Обаче! То не бе зверско чукане във всяка една дупка, то не бе чудо! То бива, бива, ама от бивол курбан не бива. Да и се неначудиш на тая писателка защо й бяха необходими такива супер подробни в натурализма си секс сцени. Да беше малко по-завоалирано бе!

Та, романът никак не е лош, стига да попрескачате секса, че на моменти чак става гадно.

По волята на капризната съдба демонично красивият заклет ерген Робърт Гиър получава невеста и 50 000 лири. В мрачното имение на загадъчния си съпруг невинната Нора отстоява правото си на господарка и се бори за сърцето на мъжа, разкъсван между съмненията и страстта.

Чудесна е.Преди повече от месец я бях чела,но съм пропуснала да я отбележа,е сега ще го сторя.