Читателски коментари

Фалшивият годеник от Дебора Райли

malkata_Radi (13 септември 2013 в 04:44), оценка: 3 от 6

Скука!

Търси се съпруга от Линда Хауърд

камелия (12 септември 2013 в 23:37)

Мадам, пишете ми от душата. Мерси.

Към Партията от Христо Радевски

Христо Павлов (12 септември 2013 в 23:28)

Стихотворението е много силно и искрено. Социалистическите идеи имаха нещастието да победят не едновременно във всички най-напреднали страни,

а в една отделно взета страна, която не беше от най-напредналите и в която имаше традиционно див политически деспотизъм, съчетан с енергичното желание да освободи целия свят (за Източна Европа Великобритания и САЩ ѝ позволиха да го направи). Какво ли си е мислил поетът през тези петдесетина години, които живя след написването на стихотворението — при прохождащия, развития, зрелия и загниващия социализъм у нас и другаде ?

Изгубеният символ от Дан Браун

Мариан Димитров (12 септември 2013 в 20:39)

прочел съм Метеорита,Шифъра на Леонардо,Шестото Клеймо,Изгубеният символ като изключа първата бих казал че са еднотипни с леко изменение.най-новата AД предполагам и съм сигорен че ще наподобява останалите отново символи отново нещо скрито което е пред очите на всички с присъствието на жена учен и най-главното извършването на убийство.Не смятам че съм си загубил времето четейки романите на Дан Браун.

Треска от Елизабет Лоуел

ala-bala (12 септември 2013 в 17:19), оценка: 5 от 6

Определено ми хареса. Както е писала ganiva преди мен, романтична и нежна история.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Ясен (12 септември 2013 в 14:13)

Спор няма, че социализма беше една тоталитарна система, която се провали сама по естествен път именно защото беше недоразумение. Но да се хвали този двоен агент и бездарник е смешно и жалко. Капитализма също е в криза днес, при това световна и е пълно с недоволни хора.

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

Попи (12 септември 2013 в 12:08)

Книгата е прекрасна, много ми хареса. Абсолютно съм съгласна, с предходните коментари, че това е книга, която ни учи на човечност.Може би и затова ми напомня за „Родосто, Родосто“ на Севда Севан, нищо, че става дума за различна епоха и различни географски ширини. Едновреминно с това от книгата научих доста за безкрайния джихад в Афганистан.Стилът на автора е лек, непретенциозен.Обръщам се към тези, които още не са я прочели, не се колебайте, книгата заслужава вашето внимание, във всички случаи ще ви обогати.

Пожелай ми слънчогледи от Софи Кинсела

Илияна (12 септември 2013 в 02:29)

Изпитах истинско съжаление, че свърши толкова бързо. Страхотна книга!!

Задочни репортажи за България от Георги Марков

pppat (11 септември 2013 в 22:28)

Мислех, че отдавна изчезнаха такива малоумници, като пишештия горе!

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Несъгласен (11 септември 2013 в 20:54)

Защо го плюете човека? Вярно бил е комунист, но после е осъзнал какво е БЪЛГАРСКИЯ комунизъм: най-малоумната система на света, имайки предвид колко напред сравнени с нас са всички останали бивши европейски соц-държави…

Да, бил е в дружината на Бай Тошо и в един момент му е писнало да търпи тъпизмите на малоумните соц-величия, на някой друг да не би да му е писнало?! Всички са си налягали парцалите, траели са си и са подмазвали. Ето затова трябва да се уважава Марков защото си е позволил да му писне, да изрази неодобрението си публично. И вместо да му кажем: Браво,ние го плюем, че бил двоен агент. Разбира се, че след като е емигрирал е станал агент, да не мислите че някой ще го остави да си щъка просто така в чужда държава?! По-важното е ЗАЩО е емигрирал, очевидно не защото е бил двоен агент… Нормално е да иска да забрави собствената си държава, нали след като е станал неудобен всички са му обърнали гръб и са се правели, че не го познават. По онова време не е имало нишо красиво и добро от страната ни: малка сива схлупена, забутана соц-република, чакаща най-малоумното нещо: светлото бъдеще на комунизЪМА, което така и не дойде.

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

Батето (11 септември 2013 в 20:07)

В глави 22 и 24 мисля, че липсват пасажи.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Бойко (11 септември 2013 в 17:53)

Българите петстотин години поколение след поколение са пазили българския език, традициите, българското самосъзнание и начин на живот, а Г. Марков още от увода се обявява в подкрепа на малоумната идея, че родината била там, където човек се чувствал добре (ако и да е Гьотева, това е една мисъл на безродник). И също така в увода Г. Марков казва, че иска следното: „да уча нов език, да се опитвам да мисля и живея по нов начин“. Браво бе, вместо вместо да носи българската култура и дух, и да бъде посланик на красивото и доброто от страната ни по света, той иска да забрави корените си и да заживее по чужд модел. Всеки сам може да решава след подобно начало колко струва остатъка от книгата. Според мен Марков е двоен агент. Така или иначе по радиото свободна европа са пускали да приказват само лица, които са под контрола и следват целите на западните служби.

Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник от Анатолий Протопопов

Лил (11 септември 2013 в 17:40)

Четивото е отровно. Вместо да те остави да си намериш каквото на тебе ти харесва, започва да ти внушава какво искаш и какво не.

Бате Слави, ти си идиот, като бившия ми приятел Любо, с когото вече не общувам.

На нас не ни трябва високорангов мъж, а такъв, който да обичаме. И това не е със сигурност високоранговия, от който ми се драйфа.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Димитър (11 септември 2013 в 14:30)

Георги Марков трябва да бъде икона на нашата литература след 9-и септември. Вижте само колко е четивен и увлекателен неговия стил, словото му е без напрежение и излишни фантифлюшки. Изобщо не е преувеличил, а даже е посмекчил краските, защото комунизмът беше (и остава) зловещ експеримент с душите на хората. Сега се навърши годишнина от неговото убийство и просто трябва да му отдадем почитта, която заслужава.

Десет приключения на Лиско от Борис Априлов

ехххо (11 септември 2013 в 14:21)

Хах, тоя коментар все едно моите пръст са го изписали…

Наистина, никой от канонизираните представители на българската литература — онези, нарочените за „класици“, не е писал някога по вдъхновяващи за детското съзнание книги от Априловите „Лисковци“.

Няма смисъл дори да се започва подобен спор ;)

Задочни репортажи за България от Георги Марков

§Morgana§ (11 септември 2013 в 13:41), оценка: 5 от 6

Страхотен коментар!Мисля по същия начин и напълно съм съгласна и подкрепям мнението ви за книгата!

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Эмил (11 септември 2013 в 12:41)

Много елементарен и наивен като повечето хора живели в затворена система като Марков. Тези, които казват, че ще бъде изучаван грешат защото след години ще се докаже, че е бил двоен агент и доста не почтен човек.

Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд

acutebujo (11 септември 2013 в 10:41), оценка: 6 от 6

Безспорен шедьовър! На тази книга дължа това, което съм сега.

Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк от Стивън Кинг

Wallküre (10 септември 2013 в 22:25), оценка: 6 от 6

Много ми хареса новелата. Стив отново се е проявил като невероятен разказвач и психолог. Прочетете я:-)

Четиридесет и петимата от Александър Дюма

fly (10 септември 2013 в 18:52), оценка: 6 от 6

Романите на Александър Дюма са едни от най-добрите. Просто нямам думи да опиша тази поредица! УНИКАЛНА!