Читателски коментари

И на мен много ми хареса. Прочетох я с удоволствие. А за Кобли — книга има, ама май не е преведена на български, според скоростното интернет проучване от моя страна. На английски се казва Renegade (2004), преиздаден като One Night in New York (2006)

Марков е особено необходим днес, когато гнусните комунистически престъпници се опитват да ни върнат години назад. Марков задължително трябва да се изучава в училищата от учениците над 7-ми клас.

Оооо Бога ми! От къде се извъдихте такъв литературен критик??!!! По По ….но ПО добре е да си запазите мнението само за вас си !!!

Книгата е толкова чувствителна и прекрасна , че накара мен самата да тръгна в това приключение в ролята на главната героя . Страхотна книга . Заслужава пълно признание на редиците от първо място за една вълнуваща истинска любов , която те кара да копнееш да се случи и на теб самия един ден !!!!

Това книжле много приятно ме изненада. След като го прочетох се заинтересувах от самия автор и бях шокиран от съдбата му.

Наистина жалко е, че този всестранно развит човек е бил преследван и потенциалът му е бил задушван. Това е един незаслужено съсипан живот.

Има нняколко, мисля че бяха около 3–4 части :-)

изключително интересно написана и увлекателна, колкото всяка друга вонегътска книга(което значи — много увлекателна), но нещо не можахме да си допаднем. Кланица 5, която е 8 години по-късно е по-изчистена откъм клиширани парадигми, които дори в своето отрицание са вече твърде изхабени от киното и от масмедиите.

много интересен роман,ако имаше повече жар и ревност, породени от друга жена нямаше да има равен

И на мен ми хареса много. Замслих се, интерена ми беше, дори ми помогна..Има ли втора част?

Много ми хареса край. В стил ,,Зоната на здрача’’ е.

Уникална, невероятна, четете!

Не мислех, че ще е нещо особено, но книгата изобщо не е лоша.

Чудесна книга. Постига ефекта на криминалния роман — започваш я и докато не я прочетеш, не можеш да се откъснеш нито от героите и съдбите им, нито от събитията, които се развиват шеметно, едновременно. И в същото време всичко е разказано така спокойно, описателно и увлекателно, че до подробности го виждаш и си го представяш, навсякъде присъстваш, но… Колкото и да си изкушен, колкото и да си вещ читател на фантастика и фентази, в нито един момент не си в състояние да кажеш: а, досещам се какво ще стане…, какво ще се случи…, кой кому какво ще причини…, как това ще свърши… Напротив. Първата книга беше пълна с изненади за фантазията и въображението. Тази, втората — още повече. Като бях дете, баба ми разказваше една любима приказка, в която героите бродеха в Горната, Средната и Долната земя. Това беше толкова отдавна и нищо повече не помня от приказката. А в тази книга пак се срещнах с тази идея — за паралелно съществуващите светове, но бих казала — във фолклорния й вариант. Вплетена е в приказно повествувание, но ако от фантазното ниво се пренесем в един по-дълбок пласт на романа, който изобщо не е афиширан и дефиниран директно — философията, там откриваме въпроси и отговори, авторски възгледи за света и сътворението му, които вълнуват човечеството от край време. Например: Може ли и ражда ли/създава ли грозотата красота? Красотата може ли да е опасна, ужасна, страшна, уродлива? Наистина ли „красотата ще спаси света“ и може ли да го унищожи? Създателят безгрешен ли е, а човекът доколко е нему подобен? Какво става с „черновите“ на Създателя /много сполучливо е названието на погрешните му творения/? Те имат ли право на съществувание? Иначе казано, авторката едва доловимо задава въпроси, лежащи дълбоко в основата на хуманизма и екзистенциализма, дава своите отговори индиректно чрез самия сюжет. И всъщност, ако си усетил и този пласт на романа, те предизвиква да разсъждаваш и по тези въпроси, да търсиш отговорите заедно с нея. Съгласявайки се или не, почти винаги си изненадан от подхода и гледната й точка. Чакам третата книга и заради необикновените фантазни герои и събития, и заради разплитането на сюжетната интрига, и заради авторската философия, която е не по-малко интригуваща. Пожелавам изключителен успех на авторката — равностоен на забележителния й талант да измисля и да разказва. И търпеливо чакам следващата й книга.

Бих казала, че няма нещо кой знае колко впечатляващо в книгата. Няма нищо интригуващо като сюжет, характерите на героите са твърде обикновени. Просто двойка, която се е срещнала преди 6 години, много са се привличали, но тя не се е съгласила да му стане любовница. А при втората среща започват една добре планирана авантюра, която по случайност завършва с брак, не че те се пребориха за това. Става за четене, след натоварен работен ден, но

аз оценявам този тип романи по следният начин:

интригуващ сюжет: слаба работа

исторически добре представена книга: никак

еротика: слаба работа

хумор: никак

Все пак има и доста по скучни книги от този тип, така че може да си позагубите времето.

Ужасно тъпа книга учудвам се, че ви е харесала, самата любовна история е малоумна, прочетох я за 3 часа и съжалявям, че си загубих времето.

Въобще не споделям прехвалениете коментари за тази книга.Повърхностна книга, много евтини клишета, нервиращи стериотипи и удобни случайности върлуват из книгата, като всичко е пречупено през погледа на израстналия в САЩ автор, който уж разказва като фиктивен разказвач, спомени от Афганистан, а прекарва детството и живота си в чужбина — Техеран, Париж и накрая САЩ. Всичко уж трябва да изглежда правдопадобно случило се , но е облечено в зле зашитата опаковка на американизирания автор, който прави доста компромиси да се хареса на американската аудитория и не забравя да заклейми злите нацисти в ролята на злото и да защити работното си място към ООН.

Иначе измислената му история има известна доза интересност, но самото изпълнение е под всякаква критика. Началото заради идеята става горе-долу, но от средата нататък едва се чете.

Сюжетната линия на Лила е дописвана от Димов по-късно. Това е оригинала на романа. /Без тази сюжетна линия/ Тук в читанката има и двата варианта.

Това май е съкратена версия — липсва цялата сюжетна линия на Лила, или поне така ми се струва? Чета я на хартия и паралелно с това на четец и сега забелязвам липсата на някои глави. Някъде може ли да се намери цялата в интернет?

С цялото ми уважение към Толкин,

но не мога да се изкажа особено ласково

за книгата.

Мисуииш уи, че на Толкин (или на друг някой)му дреме за твоето „ласково“?

В какъв смисъл „неоригинални идеи“? Говорим за една от най-ранните книги в жанра, за каква „неоригиналност“ става въпрос? Освен това, „Хобит“ е детска книжка — лека, неангажираща приключенска история. По времето, когато я е писал, Толкин дори не е имал намерението да пише „Властелина“. Лаконичността е нормална за детска книга, така че и този аргумент не важи.