Читателски коментари

Много ми хареса.Приятен за четене и увлекателен роман , изненада ме стила и.Определено е доста по-интересен стил от очаквания за тази авторка.

Книгата е с добра фабула, историческа, но граматиката на преводача и редактора СТРАШНО МНОГО КУЦА! Този факт ме навежда на мисълта, че може да има и по-грамотен превод. С този превод едва ли бих си я купила.

Преводачи и редактори, научете български език!

Много ми хареса. Описанияа на героите и особено любовните сцени е завладяващо. Имаше няколко силни момента, препоръчвам я.

Изключително завладяваща е цялата поредица. Книгите си заслужават отделеното време да бъдат прочетени.

Е браво, Алек! Трудно намирам думи за да изкажа възхищението си. Моля те, не спирай.

Доста нереален сюжет, но пък леко и увлекателно четиво, с доста комични елементи, което прочетох с удоволствие за отрицателно време. С други думи хареса ми много. Сладурска история.

Книгата е страхотна от много време се мъча да оставя тази отрова , но никога не съм успявала , винаги отровата и малкото чудовище са ме карали да се отчайвам и да си мисля , че те са моето спасение . Но благодарение на тази книга , никога повече няма да сложа тази отрова в устата си !!!! И както вече казвам "Ура аз съм свободен човек и не се влияя от общата депресия "

Здравейте. Дали вече я има втората книга? От десет години я чакам!

Това е първата книга на Вонегът, която чета. „Кланица 5“ ме грабна и ме накара да се замисля силно върху цената на войната.

Много хубава книга, интересен сюжет и чувство за хумор. Нора Робъртс…

Книгата е увлекателна, героите са завършени образи, динамични и интригуващи. Историята е достоверно поднесена с мало неочаквана развръзка. Харесва ми нежната и ефирна, донякъде духовна любов на главните герои, но още по- ме заинтригува душевността на другия близнак. Определено бих била заинтересувана да прочета един следващ роман, разгръщащ цялостно живота на графа след отпътуването му. Немога да не се запитам къде ли ще го отведе неспокойният му дух. Романа е много нежен и интригуващ с препратките си към индийските нрави. Препоръчвам го на всички, които имат нуждата да се откъснат от еднообразието на настоящата действителност.

Книгата наистина е увлекателна и ми хареса, макар че ми тръгна мудничко в началото. Докъм 10 гл. действието се точеше бавно, но и аз горе-долу се ориентирах какъв ще е финала. С неочакван обрат беше единствено един от второстепенните образи, но поради мое недоглеждане, защото не се бях концентрирала достатъчно, иначе щеше и за неговото превъплъщение да се досетя. Това обаче според моите представи съвсем не ми прилича на любовен роман и още се питам какво всъщност прави сред тази категория книги. Повече напомня на психологически трилър, където криминалният елемент е по-слабо засегнат за сметка на духовното развитие и изменение на героите. Наистина всеки един от тях „си има трески за дялане“, както са се изказали над мен, като това прави образите земни и реални без прекаленото идеализиране и сладникавост, характерни за жанра. Друг позитивен момент е интересният сюжет. Чела съм доста „истории за писатели“, но тази си е попадение, макар и предвидима. Госпожа Браун я бива, но не съм на мнение, че писането на трилъри е призванието ѝ. По-скоро да си остане с това „смесване“ на любовния роман с нещо като криминале с наченки на трилър „без екшън“. Това смятам, че го умее доста добре и няма смисъл да се превръща в женският Дан Браун (към когото имам сериозни резерви). За тези, които очакват това да бъде любовен роман, мога да кажа, че ще останат разочаровани. Любовна история има, но тя не е нито ключов момент, нито и е отделено подобаващо внимание. Тя е просто фон на мотива за отмъщението, за злото у човека, породено от завистта. Спокойно мога да кажа, че за първи път чета роман, който трябва да е любовен, а всъщност действието се завърта около съвсем други неща. Имам резерви и към образа на Ноа, но се страхувам, че ако кажа какво точно ми се стори слабо, ще разваля изненадата от четенето на книгата и затова ще спра дотук. Оценка няма да дам, защото е странно и нелогично да оценявам трилър със стойностите на любовен роман. Принципно харесвам книги и изобщо неща, дето са „ни риба, ни рак“, но за пореден път се питам дали не е редно в Читанката да се направи още една категория за любовни романи с примеси на други жанрове, най-малкото поради което да се отговори на очакванията на читателите, настроени за романтична история, но сериозно разсеяни с криминалния или какъвто и да е друг момент в нея. Обобщено — определено една от добре написаните и интересни книги на Сандра Браун.

Не съм съгласна с горния коментар. За мен това е от добрите арлекини на Сандра. Тя наистина има слаби и дори блудкави книжки, особено в началото на кариерата й като писателка (80-те години на миналия век), но тази не мисля, че е от тях, макар че е издадена в САЩ през 1983 г.

Виж, след 1990 г. Сандра се ориентира към трилъри и съспенс, които са в пъти по-добри от първите й романи.

http://drugiatsvqt.blogspot.com/ Наистина подсъзнанието може всичко!!!

Непрекъснато се уверявам в това.Но самият процес е много дълъг и мъчителен.С прочитането на една книга не става.Прочетох десетки и все още имам да уча,но съм благодарна ,че има хора като Джон Кехоу .Благодаря от все сърце!!!

метамфетаминизирани игри на монополи с извънземни (буквално) — само на Дик може да му се получи толкова добре подобен нелеп сюжет. Далеч е от сънуващите андроиди и трите стигми, но все пак е в пъти по-добро от другите бездушни писатели в жанра (Азимов например).

Ако трябва да бъда честна, очакванията ми за книгата се оказаха съвсем верни. Чела съм доста по-интересни книги за вампири, така че тази поредица специално, не ме впечатли особено. Персонажите можеха да са къде-къде по-добре представени, но нека спра дотук, защото не искам да започнат цветущите отговори на феновете на поредицата.

Книгата наистина е увлекателна и а прочетох на един дъх. Това, което ме подразни е правописът. Отначало помисслих, че е е волно, но на 4 или 5 места думата „лакей“ в множествено число е написана с „й“. Това е едно от лесните правила в българския език и е непростимо да се греши. Има и други грешки, но те не са повтарящи се .

Наистина, уникална книга! Всички, вълнуващи ни философски и житейски въпроси, са поднесени с такива метафори и чувство за хумор! Най-важните въпроси — Как, защо и къде? :)

Присъединявам се — БЛАГОДАРЯ.

Подкрепям ви напълно! Едва ли това е така в ръкописите на Елин Пелин. По-скоро е идеологическа приумица на издателите, които са публикували произведенията му след 1944 г.