Читателски коментари

Поздравления! На един дъх…….. всамотен съботен следобед.

Така ли ?

Започнах да чета книгата със съмнение. Предполагах, че авторът има за зла цел да разруши авторитета на един „емблематичен“ герой от Великата Отечествена. Но с аргументите си показа, че съм повярвал въздигнатия на пиедестал един типичен некадърен болшевик — управленец, виновник за големите беди на СССР и неговия народ по време на войната. Но „геройствата“ на Г.Жуков продължават и след края на Втората световна. Да си спомним, че по негова заповед бяха прекарани през полигон с взривена атомна бомба 44 000 войници и офицери. И само това ли?

Много ми хареса.Изпълнена с напрежение,но и любовната история е доста интригуваща.Романтиката е добре поднесена.Препоръчвам я на всички.

стига с този спасител, има и по-хубави книги

Когато започнах да чета тази книга за пръв път, бях очарована от Холдън Колфийлд. Препрочитам тази книга почти всяка година. Мога да слушам този глас цял живот.

една книга , която разкрива човешката душевност и бит с цялата и красота и низост едновременно !

Разни хора, разни идеали. Когато осъзнаеш, че с някого не можеш да се разбереш, значи си започнал да се разбираш с него. Всеки гледа на книгата под различен ъгъл и я възприема според собствената си гледна точка, интереси в живота и житейски опит. Чудно ми е само, защо хора, самоопределящи се за интелигентни, не възприемат мнение, което не отговаря на собственото им и ползват квалификации, за да покажат колко „низши“ са инако мислещите?

Супер е. Прочетох я за един ден. Препоръчвам я на любителите на Стивън Кинг.

Да, мълчаливци сме… Но моите приятели от гимназията още се обръщат към мен с „Арамче“ (как да обясня на децата ми защо ученическият прякор на мама е така странен;-). Важното е, че все още ни има.

Чудесна книга, с динамични диалози, изпълнени с много хумор.

Да-а-а… Велико! И то при всяко прочитане, не само при първото.

Не само историята, всяка дума носи удоволствие.

В англоезичния свят Сароян е напълно забравен.

Достатъчно е да се видят цели два (!!!) коментара под Тигърът на Трейси в амазон. Книгата не е преиздавана от шейсетте и на никого не му пука за някакъв си романтик с великолепен, прост и уникален стил на писане.

Както виждам и след всичките години откак го има в Моята библиотека не е привлякъл много коментари.

И сигурно така е най-добре. Вероятно тези, които харесват Сароян са повечето мълчаливи…

Книгата е поредната дяволска измислица , авторът според мен е последовател на дявола- а този Сен Жермен е може би самия дявол ! Аз вярвам в ИСУС ХРИСТОС ! ХОРА не се връзвайте, дяволът е баща на лъжата и може така да манипулира хората да изкара черното-бяло и обратно. Надявам се по-малко хора да се вържат на тези извратени,изчанчени през пъкления разум слова на лукавия !!!

И аз си я изтеглих.Коментара беше страхотен , и възбуди любопитството ми.

Много Анакреонтически ми прозвуча този коментар:) Ще взема да прочета книгата.

Дребни и злобни човечета, необразовани фентъзи момчета и момичета. Ето това са днешните читатели, които попадайки на велик роман като „Гибелта на Аякс“ си въобразяват, че времето на социализма се е отразило на произведение от тази класа. Истината е проста, никой в днешно време не може да напише роман като този, няма и заченки това да се случи. Значи времето на социализма все пак е родило най-великите произведения в малката ни страна. И аз съм горд с това! Поклон пред Павел Вежинов, който за щастие не е от забравените български автори като големия Петър Бобев например.

Много приятна история, насладих й се. Струва си отделеното време.

Това е истински шадьовар верно от начало тръгна малко тромаво но после ме овладя до край толково много книги съм прочела но не си спомням някога да дъм плакала но тази история ме разплака толкова необичайни неща се описват мога да кажа само едно прочетете я няма да съжелявате

Првкалено е тъжно, не ми харесва.Остава в душвата само негативни емоции.Не обичам така,Книгите не са за депресиращи се от драми хора.Аз лично плаках много пъти през четенето, най-много при смъртта на Султана и при смъртта на Велко Скорнев и детето му.Прекалено са жестоки тези книги, аз искам да гледам света през розови очила, обичам историите да са по американски тертип- с хепи енд.

Невероятно добър писател. Тази книга е уникална. Трябва да се прочете. Стилът е директен и близък до Хемингуей. Еротика, къркане, скитане- нещата които всеки носи дълбоко в своите мечти, но рядко може да ги определи и постигне в живота си. Аз бих искал да мога да го направя, но съм прекалено стар за това.