Читателски коментари

Това е най-четената от мен книга , в периода 1980г.-1986г. . Чел съм я най-малко 50 пъти и всеки път се смеех от сърце . И сега си я препрочитам поне веднъж годишно .

Тези творби са на световно ниво. Този автор ми стана любим фентъзи и съм горда, че е българин.

Книгата е интересна. Няма типичните за повечето такива романи терзания „дали го обичам,обичам го не го обичам“. Всичко е действие и екшън, нещо което мн. харесвам в произведенията на тази авторка. Най-много обаче михареса начина по който главния съблазни главната.

Абе, хора, Вие не сте ли чели граф Монте Кристо?!? Такъв явен плагиат е трудно да се глътне!!! Даже имената на героите са леко ,,порусени"…

Романът е изключително интересен!Жалко е за тези,които не са го прочели.Притежавам най-старото издание на старобългарски-още по-увлекателно е да го четеш!

Много интересна книга.

От една страна си дадох сметка, че въобще не познавам съвременната гръцка история, от освобождението им до края на втората световна война. Те са ни съседи, но изобщо не ме е интересувало какво става там, имала съм за тях изграден стереотип и толкова.

От друга страна същото важи за гърците по отношение на нас. Когато Пенелопа мисли с ненавист за подстрекателя на бунта, тя го нарича българин. Това определение на автора не ме обижда, напротив. Може и да създаваме хаус, но поне ни причисляват към мислещите и действащите. Гърците наистина не ни познават.

Хареса ми, че може да се направи паралел между книгата и протестите в страната ни и в някаква степен предава механизмите на задкулисните игри и последиците.

И най вече готина гледна точка към героите на Омир.

Много интересно написано. Кара те да се замислиш за много неща — за миналото , за настоящето. Възприемам книгата като замисъл като МАЛКИЯТ ПРИНЦ. Нека този автор да продължава да пише. Определо знае как да го прави.

Каква книга само…невероятна. Не е трудно да се влюбиш в герой, създаден от Джудит Макнот.

Прекрасна книга, една от най-добрите в този жанр.

За мен по-голямата част от твоя коментар е много на място до момента, в който започна да обясняваш за Бог. Много хора се отдръпват веднага щом стане въпрос за „божии неща“.

По-скоро нещата се случват така, защото човек трябва да придобие определен житейски опит през земния си път. Отдавайки нещо на някаква сила, в повече случаи, оставя у хората впечатление, че човек прехвърля отговорността на някой друг и по този начин бяга от отговорност да взема сам за себе си решения.

Въпросната книга и подобните на нея могат да помогнат на хората малко да разчупят светогледа си и да видят, че има много варианти да постигнеш нещо, което желаеш.

И все пак може да се напише:

преводач — Красимира Тодорова,

редактор/корекции и (преводач на) стихове(те) — Любомир Николов.

„Двата“ превода наистина звучат много близко, но предполагах, че или Любомир е бил повлиян от по-ранния превод на Красимира; или двамата преводачи са предали максимално точно оригинала.

Но осезаема разлика са точно стиховете. И тези тук са използвани в „Хобит“-трилогията на Питър Джаксън. А във финалните надписи на „Неочаквано пътешествие“ е споменато:

FOREIGN TRANSLATION OF THE NOVELS PROVIDED BY:

… …

BULGARIAN — KRASIMIRA VASILEVA TODOROVA; LUBOMIR SLAVOV NIKOLOV

… …

Игралните версии са по мотиви от книжката, но по-точна адаптация е анимацията от 1977 г.

Има български комикси в сп. „Дъга“; както и няколко чужди ^Истории в картинки^.

Това е стихотворението :

Дърветата умират прави,

отронват бавно своите листи,

литнали нагоре към земята, а

устремът надолу ги задържа.

Това прочетох някъде,

останалото го измислих,

докато в далечна есен,

отмиваща студа на лятото,

редях скупчените си спомени.

Желето на заглъхналите думи

и ехото на мислите — не мои

във хаоса от истински илюзии,

които сграбчваха неистово

остатъка от есента —

внезапно лумнаха във стих.

Като махна текста и оставя само първите букви се получава това:

Д

о

л

у

Т

о

д

о

р

Ж

и

в

к

о

в

Обърнете внимание

Хареса ми и ме натъжи.

Ще съм много благодарен,ако някой,който е чел поредицата даде мнение. Благодаря.

Книгата създава впечатление на даваща мъдрост, но всъщност е доста подвеждаща. Ще ви кажа защо. Тя не е по-различна от тези на Кехоу, Луиз Хей и др. подобни. Тя ни втълпява, че трябва да мислим избирателно. Лишава ни способността да се съмняваме, да критикуваме. Втълпява ни, че трябва да се отричаме от негативните мисли.

Всъщност това е доста опасно, защото ни затваря съзнанието. Прави ни податливи на манипулиране. Ако се замислите негативните мисли, съмненията, критиките си имат своята роля и потискайки ги ние се лишаваме от техните ползи. Те са знак, че нещо не правим както трябва. Пренебрегвайки ги, ние се лишаваме от възможността да бъдем известени, когато вървим в грешна посока. Иначе ако ги нямаше, можем да си вървим в тази посока с години и дори да не разберем, че не правим нещата правилно.

Изчел съм всички книги за позитивното мислене, прилагал съм с години техниките, бях най-ревностния им почитател и си мислех, че ще ми донесат успех, но те всъщност само ме заблуждаваха, че имам такъв, а всъщност се превърнах в развалина. И точно когато се отчаях, стана чудо и от нищото постигнах всичко в живота си. Всички успехи съм ги постигнал лесно в отчаянието си, а не когато съм визуализирал и мислил позитивно, дори това ми е създавало още по-големи проблеми. Защото визуализирайки, ние знаем, че това не е нашата действителност и визуализацията само ни напомня, че нямаме това, което искаме.

Обяснението е много просто, когато човек се отчая, той се отказва от всички начини, които знае, за да постигне успеха. Тогава се обръща към Бог, защото нищо друго не му носи успех. Тайната на успеха е в обръщане ИЗЦЯЛО и САМО към Бог, също и в незнанието. Само Бог знае кой е пътя към успеха и никой друг, защото той не е логичен и не е универсален за всеки. Незнаейки, ние се отваряме към истината, към посланията на Бог. Лошото в нашия живот, не трябва да го отричаме, а трябва да обичаме, защото то е знак от Бог, че нещо трябва да променим. Но какво точно трябва да променим, пак Бог ще ни подскаже, след като сме се обърнали към него молитвите си. Точно затова когато човек е отчаян, казва най-качествената си молитва, защото той вече е пробвал всичко и НЕ ЗНАЕ кое ще му помогне и казва „САМО ТИ, Господи, знаеш“.

Един парализиран приятел ми каза:

— Рано или късно ще стане чудо в живота ми!

— Откъде го знаеш?

— Разбрах от това, че загубих надежда. Отчаях се от човешките неща.

Когато хората и земните неща спрат да бъдат твоя надежда, Бог става твоя надежда, започваш да се обръщаш в друга посока, да гледаш към небето, да вдигаш очите си нагоре, да викаш силно или да мълчиш, и да плачеш с тих плач, който обаче докосва Бога и разтърсва небесата.

Ако се отнесеш правилно към тази безнадежност, ако я видиш с добро око и не се потопиш в егото си, в депресията си, в унилостта ти, в отчаяността си, а я превърнеш в завой към Бога, в знак за богоявление, да почувстваш Христовото докосване в онзи час именно сега, когато си на ръба на пропастта, да не се предадеш, а да почувстваш, че си окрилен и започваш да се приземяваш, вместо да се олюлееш, това е най-хубавият момент в молитвата. Най-добре се моли човекът, който е изпълнен с болка и е загубил надежда. Той може по-лесно да говори на Бога и да бъде чут.

Прекрасна книга. Прочетете я. Заслужава си.

Не бива да се сравняват книгите на Огнян Стамболиев и тази на Сагаев. Първо са писани в различно време. Да, тази на Стамболиев съдържа доста повече заглавие, но за сметка на това липсват богатите исторически очерци от онази на Сагаев (били те и преписани…), което прави първата полезна по-скоро за широк кръг читатели, но в значителна степен и на определени места наивистична при четене от музиканти. И двете имат достойнства и недостатъци.

Прекрасна вълнуваща книга. Главният герой ми се вижда по-колеблив отколкото трябва да е един силен мъж.

Страхотна е,не знам каккво не ви е харесало

Не е лоша!