Читателски коментари

На моменти описанията са малко скучни и част от образите са плоски.

Но иначе е добра книга. Хареса ми. Мисля че ще четем и по добри произведения от Джонатан Раб.

Много хубава и позитивна в края си история.От мен 5 като оценка, заради края й, който ми се стори малко банален. :)

без значение от кой жанр е*

Тази изключителна любовна история съм я чела като много малка и наистина много силно се беше запечатила в съзнанието ми. Оттогава, друга такава история, без значение жанра, не ме запленявала така.

От незабележимо момиче в гимназията, Филомена Кромуел се е превърнала във великолепна самоуверена млада жена, постигнала успехи и известност. Когато се връща в родния си град, всички са уверени, че е дошла, за да отмъсти на неверния си годеник Брейди Пакстън, изоставил я преди девет години… А Трент Равиндър е готов да й прости лудориите, стига тя да не се увлече отново по старата си любов и да признае, че той е единственият мъж за нея…

Много интересно!

Страхотна книга. Ще се радвам да качите и другите му произведения — Жени, Поща, Криминале…

Великолепно чувство за хумор на автора. Това е книга не за всеки, а още по малко за всяка възраст. Пожелавам на недоволните някой ден да могат да и се насладят.

Не случайно „Звездните рейнджъри“ е наричан „милитаристичен роман“. Всичко е него е за войната, за това какво е да си войник. Сюжет ясно изразен няма, със завръзки или развръзки, в центъра е обучението на главния герой за пехотинец, а впоследствие и офицер.

Есенцията на книгата са собствените разсъждения на Джони Рико или диалозите с обучаващите го офицери, които индиректно внушават доста спорни идеи — за силата като основен ефективен начин за решение на конфликти, за общество, където правото да гласуваш не се дава, а се заслужава чрез служба, защото само човек, който е доказал, че поставя колектива над себе си, може да разбере отговорността от това да гласуваш и да участваш във взимането на решение. За свободата, която не е даденост, а периодично трябва да се заслужи „с кръв“. За тежките физически наказания като единствено средство да въздействаш на младите, защото човекът въпреки цялата си цивилизованост не се ражда с морал, а той трябва да му бъде насаден, по един или друг начин, от обществото.

Книгата съдържа идеи, на които се противих, но в никакъв случай не е лошо написана, напротив, много реалистично изследва военното мислене и „дървениците“ бяха интересно описани (макар точно преди това бях приключила със „Сагата на Ендър“, там Царицата на кошера и бъгерите са много подобни, но тя е написана около 20 години след нея).

Струва си да се прочете, дава материал за размисъл.

Филмът е пълна бутафория и в сравнение с книгата в него няма нищо ценно.

Книгата е много интересна прочетете няма да съжалявате много увлекателен роман горещо го препоръчвам…

уникален стил

Свежо написан ефикасен екшън-трилър. Но не разбирам защо издателите са го публикували под това идиотско и банално заглавие. Толкова ли е трудно да се намери еквивалент на Altered Carbon в българския език?

С всичко мога да се съглася, само не и със сравнението с творчеството на Толкин. „Властелинът на Пръстените“ е най-известното му произведение, но категорично не и най-мащабното и значимото такова. Трудът на живота му е „Силмарилион“ и, ако го прочетеш, ще откриеш как човекът е създал възможно най-пълнокръвния свят (преди Диска, де), без да задълбава кой каква дреха е носил, какво вино е пил и какви бижута е имал. Не само това — за всеки от „народите“ си създава отделна митология, език, култура…

Джордан доволно взаимства от него в първата книга- Огиерите например външно не приличат на Ентите от Средната Земя, но по поведение припокриването е почти пълно. Мърдраалите само дето не яздят хвъркати гущери, за да станат Назгули. Имаш си падналото забравено кралство и последния жив наследник на забравения трон; имаш трите селянчета, на които им предстои да спасяват света (явен еквивалент с хобитите)… Нападението над селото; пътуването из Пътищата (във властелина — Мория); Погибелта (Емин Муил в Средната Земя)…

Както и да е. Относно „Колелото на времето“- преспокойно цялата поредица можеше да е събрана в максимум 8 тома, при това без действието да пострада. Дори напротив. С излишното разтягане на локуми се постига единствено умирането на всяка една интрига и направо ти се иска Тъмния най-накрая да се освободи и да пречука Преродения Дракон — белким отърве света от малоумщината му (отстъпваща единствено на малоумщината на Айез Седай и на Отсъпниците)

Все пак поредицата има и силните си страни — например йерархията в Бялата Кула, вътрешните борби между отделните Аджи, създаването на Черната Кула, Играта на Домовете… Тук вече шапка свалям на Джордан, интересни моменти — при това доста добре развити.

Наистина увлекателно произведение, с удоволствие бих прочела цялата поредица. :)

Книгата е хубава, но попринцип любимотоо ми произведение на А. Константинов е „До Чикаго и назад“ :), въпреки, че тази е страхотна! ;)

Увлекателна … различна !!!

Това е най-интересната поредица в жанра, която съм чела и дори да е малко мудна на моменти, цялостната концепция и развитието й го оправдават. Чела съм я 3 пъти и ще я прочета отново от самото начало сега, когато вече е в ръцете ми и самия финал на поредицата. Силно се радвам, че се намери кой да я довърши подобаващо.

А колкото до героите, характерите, пубертеските реакции — тази книга не е наръчних по психоанализа и тълкувание на човешките взаимоотношения — това е ФАНТАЗИЯ. Изживейте фантазията, не я анализирайте!

Книгата е страхотна,горещо препоръчвам!!!

Много ми хареса, както и „Венчило с варварина“.

И двете книги вече са ми любими и със сигурност след време бих ги препрочела. Заслужават си.

По книгата е направен много сполучлива екранизаниция от 1996 с Ник Нолти. Препоръчвам и книгата и филма.