Това е стихотворението :
Дърветата умират прави,
отронват бавно своите листи,
литнали нагоре към земята, а
устремът надолу ги задържа.
Това прочетох някъде,
останалото го измислих,
докато в далечна есен,
отмиваща студа на лятото,
редях скупчените си спомени.
Желето на заглъхналите думи
и ехото на мислите — не мои
във хаоса от истински илюзии,
които сграбчваха неистово
остатъка от есента —
внезапно лумнаха във стих.
Като махна текста и оставя само първите букви се получава това:
Д
о
л
у
Т
д
р
Ж
и
в
к
Обърнете внимание
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.