П. Г. Удхаус
Куково лято в Бландингс (48)

5

Оттеглянето им бе последвано от тишина. Ива, останала без сили от бурните събития, седеше на изкорубеното канапе и подпираше брадичка с ръце. Очите й бяха отправени към Смит, който, тананикайки си някаква мелодия, прилежно събираше с върха на обувката си могила от сажди над втория от мъртвите прилепи.

— Кой би помислил такова нещо за госпожица Пийви! — рече Ива.

— Признавам, че и за мен това дойде като шок — каза Смит. — Всъщност откриването на тази по-дълбока страна от нейната същност значително измени мнението, което си бях изградил за нея. Аз погледнах на госпожица Пийви с нови очи и у мен се надигна дори нещо, близко до уважението. Почти съжалих, задето бяхме принудени да й отнемем диамантите.

— Ние? — усмихна се Ива. — Боя се, че аз не направих кой знае какво.

— Вие свършихте точно каквото трябваше — увери я Смит. — Дадохте ми моралната подкрепа, от която един мъж се нуждае в миг на несгода.

Отново настъпи тишина. Ива се върна към своите размишления. И тогава с внезапност, която изненада и нея самата, откри, че вече е взела решение.

— Значи смятате да се жените? — попита тя.

Смит задълбочено избърса монокъла си.

— Тъй смятам — отвърна. — А вие!

Ива го изгледа продължително. После се засмя.

— И аз мисля същото. — Тя направи пауза. — Искате ли да чуете нещо? Когато се срещнах със Синтия в Маркет Бландингс, тя ми разказа какъв е бил проблемът, накарал мъжа й да я напусне.

— Съдейки по краткото ми познанство с господин Мактод, бих си опитал късмета с догадката, че той я е погнал с кухненския нож. Направи ми впечатление на твърде кръвожаден.

— Те поканили гости за вечеря, на масата имало пиле и Синтия сипала всичките дреболийки на гостите. Тогава мъжът й скочил от масата и с неистов вик: „Ти знаеш, че ги обичам повече от всичко на света!“ — и избягал от къщата, за да не се върне никога повече! От сватбата им насам това му било шестото бягство от къщи, за да не се върне никога повече. Синтия ме посъветва — продължи Ива, — ако изобщо се омъжа, да си избера някой ексцентрик. Каза, че било толкова забавно… Е, не мисля, че има голяма вероятност да срещна по-голям ексцентрик от вас.

— Смятам, че би било недалновидно да чакате подобен случай.

— Има само едно нещо… — Ива присви замислено очи. — „Госпожа Смит“… Не звучи кой знае как.

— Трябва винаги да гледаме в бъдещето — каза Смит. — Не бива да забравяме, че аз съм едва в началото на една, както уверено мога да заявя, бляскава кариера. „Лейди Смит“ вече е по-добре… „Баронеса Смит“ — още по добре… И — кой знае, може би един ден дори „Херцогиня Смит“…

— Но независимо от всичко — каза Ива — преди малко бяхте чудесен, направо чудесен. Как само се хвърлихте напред…

— Думите ви — отвърна Смит — са музика за моите уши, но няма как да отречем, че успешното начало на операцията бе заложено изцяло от другаря Трипуд. Ако не беше навременният пробив…

— Боже мой! — извика Ива. — Фреди! Съвсем го забравих!

— Много добре — похвали я Смит. — Това да се чува.

— Трябва веднага да го освободим.

— Както кажете. Тъкмо ще може да ни придружи на малката разходка из гората, която се канех да ви предложа. Какво би могло да ни достави по-голямо удоволствие в тази прелестна нощ от другаря Трипуд, който да ромоли край нас? Ей сега се качвам да го доведа.

— Я по-добре недейте — каза Ива.