П. Г. Удхаус
Куково лято в Бландингс (24)

6

Пет минути по-късно в стаята на Смит, който пушеше цигара край прозореца, зареял мечтателно поглед към далечните хълмове, влезе Достопочтеният Фредерик Трипуд. Той затвори вратата след себе си, довлече се до леглото и седна, като нададе дълбок, неблагозвучен стон. Смит, изтръгнат по този груб начин от сладостния си унес, се обърна и изгледа с неприязън печалния младеж.

— По всяко друго време с най-голямо удоволствие, другарю Трипуд — рече той учтиво, но твърдо. — Но не и сега. Не съм предразположен.

— Какво? — запита отсъстващо Достопочтеният.

— Казвам, че по всяко друго време с радост ще изслушам как имитирате мучене на крава, но не и сега. В момента съм изцяло вглъбен в някои лични размисли и мога откровено да заявя, че гледам на вас повече или по-малко като на навлек. Уединение ми е нужно сега, уединение. Аз съм в плен на чуден блян, а вашето присъствие дразни неописуемо окото и слуха.

Достопочтеният Фреди наруши симетрията на прическата си, като прокара трескави пръсти през нея.

— Престанете да многословствате! През живота си не съм срещал по-бъбрив човек. — След като отметна косата си наляво, той я разроши повторно, този път надясно. — Такова… знаете ли какво? Най-добре ще е да си обирате крушите, и то по-скоро! — И като се наведе към Смит, Фреди просъска в ухото му: — Играта свърши!

Смит си отдръпна ухото с оттенък на високомерие, но загледа събеседника си с малко повече интерес. Той се беше опасявал, че след като тътри нозе с такъв мелодраматичен вид и изпуска проникновени стонове, Фреди отново ще иска да дискутира вече изчерпаната тема за своето разбито сърце. Но явно по-значими проблеми вълнуваха ума му, доколкото го имаше.

— Не съм убеден, че ви разбирам, другарю Трипуд. Последния път, когато имах удоволствието да разговарям с вас, вие ме информирахте, че Сюзан само се е изкискала, когато сте я прегърнали, и ви е казала: „Ама и вие сте един!“ С други думи, тя не е детектив. Какво се е случило междувременно, за да ви докара до това състояние?

— Бакстър!

— Какво Бакстър?

— Добрал се е до цялата тайна — отвърна трескаво Фреди и сграбчи неистово лакътя на Смит, карайки този изискан мъж да изстене тихо и да приглади с длан бръчките на сакото си. — Слушайте! Току-що говорих с тая пепелянка. Минавах край библиотеката, когато той изведнъж изскочи и ме дръпна вътре. И, дявол да го вземе, едва си беше отворил устата, когато разбрах, че е подушил какво се крои още от мига на пристигането ви. Макар явно да няма представа, че и аз съм замесен, слава Богу.

— Вероятно е така, щом ви прави свой довереник. Но защо го е сторил? Какво го е накарало да посвети тъкмо вас в своите тайни?

— Доколкото схванах, идеята му е да сформираме отряд за бързо реагиране. Наприказва ми куп неща за това, че ние с него сме били единствените млади здрави мъже в къщата и трябвало да сме готови да се справим с вас, когато се наложи.

— Ясно. А сега ми кажете какво е накарало нашия очарователен приятел да се усъмни, че не съм този, за когото се представям. Аз се ласкаех с мисълта, че съм разиграл малката заблуда при пълен успех.

— Ами първо на първо, да го вземат мътните, оня проклетник Мактод — истинският, нали се сещате — взел, че изпратил телеграма, че няма да идва. Затова на Бакстър му се видяло странно от самото начало, че същият този ден вие се изтърсвате тук, ни лук ял като росна китка.

— Аха! Ето значи защо всички заявяваха колко се радвали, че съм дошъл „все пак“. Една фраза, която трябва да призная, на момента силно ме озадачи.

— А също и после, когато се хвърлихте да пишете в книжлето на оная госпожица Пийви. Тъкмо това е бил най-големият ви гаф — рече разпалено Фреди. — Бакстър очевидно пази всяка хартийка, която пристига тук, в своите папки и там, прошнуровано и пронумеровано, е било и оригиналното писмо на Мактод. Имам предвид онова, с което той приел поканата да дойде в имението. Та Бакстър се сетил да сравни неговия почерк с онова, което надраскахте в албума на Пийви. Разбира се, разликата била от земята до небето и капанът щракнал.

Смит запали нова цигара и издуха замислено дима. Вече съзнаваше, че е направил тактическа грешка, подценявайки Бакстъровото коварство.

— Смятате ли, че има някаква представа за причината на появата ми в замъка?

— Представа? По дяволите, първото нещо, което ми каза, беше, че сте дошли да задигнете огърлицата на леля Кони.

— В такъв случай защо още не е предприел никакъв ход? Бих очаквал отдавна да е събрал целия замък ведно с прислугата, за да ме разобличи публично. Защо е тази сдържаност от страна на добрия стар Бакстър?

Алена багра на рицарски гняв се разпростря върху лика на Достопочтения.

— Той ми каза и това.

— Явно между вас и другаря Бакстър не е имало никакви резерви. Един дух на доверие, достоен за всяческа похвала. Та каква е причината той да не пусне досега своята бомба?

— По неговите думи вие в никакъв случай нямало да подхванете работата сам. Беше сигурен, че първо ще изчакате идването на съучастника си. И да се провали вдън земя — извика яростно Фреди, — знаете ли кого има адската наглост да подозира за ваш съучастник? Госпожица Халидей! Да пукне дано!

Смит пушеше във вглъбено мълчание.

— Естествено, след всичко това — продължи Фреди — май ще е най-добре да вдигате гълъбите оттук. То се видя, че нищо няма да излезе от нашата работа. На ваше място щях да си плюя на петите още днес, като преди това само съобщя къде да ми изпратят багажа.

Смит загаси фаса и се протегна. Последните няколко минути бяха изпълнени за него с напрегнат размисъл.

— Другарю Трипуд — рече укорително той. — Вие предлагате един малодушен и слабоумен път на действие. Признавам, че перспективите щяха да бъдат определено по-розови, ако на територията на замъка не съществуваше човек на име Бакстър, но въпреки това, щом сме се хванали веднъж на хорото, ще го тропкаме докрай. Имаме поне едно преимущество пред нашия очилат приятел и то е, че знаем, дето той ме подозира, докато той не знае, че ние знаем. Смятам, че с малко хитроумие и изобретателност все още можем да удържим крайната победа. — Смит се обърна към прозореца и погледна навън. — Тъжно е — въздъхна той, — че на тези идилични места им е било писано да се помрачат от облака на зловеща заплаха. Мислиш си, че виждаш фавн да се шмугва в храсталака, а като се вгледаш по-добре, ти става ясно, че всъщност е някакъв детектив с бележник. Онова, което си взел за флейтата на Пан, се оказва полицейска свирка, зовяща подкрепления. И все пак сме длъжни да понесем тези несгоди с нетрепващ взор. Те са нашият кръст. Казаното от вас ще ме направи, ако това изобщо е възможно, още по-потаен и прикрит, но решимостта ми си остава твърда. Вик се носи от уста на уста по бойниците на замъка: „Смит не ще сведе доброто старо знаме!“ Тъй че вървете, другарю Трипуд, вървете и успокойте своите тресящи се мартинки с един-два аспирина. Оставете ме сам с мислите ми. Уверявам ви, че всичко ще приключи благополучно.