Сюзън Джонсън
Чист грях (10)

Глава десета

Веднага след излизането на двамата мъже, графът почука на вратата на Флора. Получил разрешение, той влезе и я видя застанала край прозореца.

— Простено ли ми е? — попита той и тръгна към нея през заляната от слънце стая.

Флора пусна дантелената завеса, която държеше в ръка. Леката материя плавно се отпусна надолу.

— Адам не отиде в стаята си. Двамата с Джеймс прекосиха улицата и влязоха в бар „Балантайн“. — Тя се обърна към баща си и добави: — Няма какво да ти прощавам. Грешката беше моя. Не трябваше да се държа като някое капризно дете.

— Всички изглеждаха напрегнати — отвърна баща й и седна върху малкото канапенце, тапицирано с розово кадифе, без да отделя поглед от съзерцателната физиономия на дъщеря си. — По-добре ли се чувстваш вече?

— Адам Сер като че успява винаги да ме ядоса.

— Както и ти него. Дали това не е просто ревност между двама влюбени? — попита той. — Стори ми се, че присъствието на Елис не му беше приятно.

— Напълно неоснователно — отвърна младата жена и се отпусна върху един също така тапициран в розово стол, сред облак от коприна. — Та той е само едно развлечение.

— Адам обаче не може да знае това, а освен това е явно, че Елис би желал да се превърне в нещо повече в живота ти.

— Наистина ли, татко? — Тя погледна питащо баща си. — Представяш ли си ме като съпруга на политик? Преди да е минала и една седмица ще съм обидила този, когото не трябва. А и помисли само колко скучен би бил животът с Елис Грийн. Според него дамите са меки, нежни, ухаещи, безмозъчни обекти на обожание. Каза, че му се струва много смело от моя страна да живея в Четирите вождове само с теб, Алън и Дъглас. Било смело да живееш в едно мирно лятно селище! Какво щеше да каже, ако разбере за вожда Ажар Туарег, който заплашваше, че ще ме отвлече по време на пътуването ни из Сахара?

— Или за китайските пирати, които успяхме да убедим да ни оставят да си вървим, едва след като им даде черните си перли и ги заплашихме с писмото пропуск, дадено ни от генерал Чен Пинг — добави баща й. — В такъв случай явно си достатъчно смела — подразни я той, — за да дойдеш на приема у семейство Фиск тази вечер, нали? Адам ще бъде там.

— Нима трябва да се проявя като малодушна? — Усмивката й беше дяволита.

— Надявам се, че няма да изпаднеш отново в настроение за правене на сцени, скъпа — отвърна с широка усмивка графът.

— Зависи от това, какво ще каже той. Аз мога да бъда безкрайно учтива.

— От всичко личи, че пак ще трябва да играя ролята на придружителка на младо момиче. — В гласа му звучеше бащинско примирение.

— Обещавам да се държа добре — заяви шеговито Флора. — Ако и той се държи добре — добави многозначително тя.

— Споменах ли, че ще се играе с големи залози?

— Защо не ми каза това отначало — тогава щяхме да си спестим всички тези безплодни разсъждения за Адам. Обожавам високите залози.

— Предполагам — защото съм любопитен.

— За? — заинтересува се младата жена.

— За Адам Сер… и твоите чувства.

Настъпи кратко мълчание.

— Признавам, че ме привлича — каза най-после тя. — Но той интригува и много други жени.

— И на теб не ти харесва това състезание, нали?

— Струва ми се, че непостоянството му ми е неприятно. Свикнала съм с мъже, които ме ласкаят.

— Но ти презираш ласкателите.

— Разбира се. — Флора се усмихна. — Трябва ли да проявя благоразумие по този повод?

Баща й я изгледа с любов.

— Не и пред мен — отвърна искрено той, доволен от откровения й отговор. — А преди това сме поканени на вечеря, ако искаш, разбира се.

— Не ми се нрави мисълта за компанията на Елис по време на осемте блюда.

— В такъв случай защо да не отидем направо за бала?

Клепачите й се повдигнаха.

— И да опитаме късмета си при залагането.

— Те още не са те виждали като играеш, нали?

Тя се протегна лениво, с прелестна усмивка на лице.

— Не. Ще бъде наистина забавно.

* * *

— Пиеш повече от обикновено — отбеляза Джеймс, разположил се удобно върху канапето, тапицирано с кадифе винен цвят в апартамента им и кръстоса ръце зад главата си.

Облечен официално за тържеството, той чакаше търпеливо да тръгнат за семейство Фиск.

Адам не се обърна и продължи да налива, докато широката чаша се напълни.

— Това въпрос ли е или твърдение?

Той вдигна чашата в безсрамна наздравица към братовчед си.

— Това, което предпочиташ.

— Нито едно не ми допада — отвърна безгрижно Адам, приближи се и се отпусна върху един тапициран стол с модните по това време копринени ресни. — Не си ми пазач. Нямам такъв.

— Ако продължаваш в това темпо — отвърна Джеймс, като погледна към високата чаша с бърбън, — скоро може да имаш нужда.

— За?

— За да се погрижи за здравето ти.

— Напълно съм способен да се грижа сам за себе си. — Рязък отговор, даден с царствен вид. След това вдигна чашата и изля половината от съдържанието й в гърлото си.

— Тя наистина те вълнува.

— Тя?

— Кокетната лейди Флора, разбира се.

— За лекция ли трябва да се подготвя?

Адам лениво задраска с нокът по шарките на кристалната чаша, вперил тъмните си очи в Джеймс.

— Мислиш ли, че се нуждаеш от такова нещо?

— Знам, че не се нуждая. Особено от теб. Доколкото си спомням миналата зима ти се чудеше как да наредиш нещата така, че да можеш да спиш и с двете дами, които си беше набелязал, когато се появи Розали Чанти заедно с баща си бизнесмена и ти прекара остатъка от зимата погребан в онази фактория и прахоса цяло богатство, за да й купуваш разни дреболии. Та какво казваше?

— Може би казвах, че няма да можеш да направиш същото бизнес уреждане на нещата с дъщерята на един граф — отвърна Джеймс, без да се смути ни най-малко от острата реакция на братовчед си. — Така че може би ще посмекчиш поведението си, за да не се повтарят сцени като тази от днес след обяд в апартамента на Джордж. По едно време си помислих, че ще трябва да участвам като секундант в дуел. Никога досега не съм те виждал да се държиш така грубо с жена.

— Приключихме ли вече? — попита провлечено Адам и погледна към братовчед си, повдигнал леко вежди.

— Ти не ме слушаш.

— Вече те чух. — Гласът на Адам омекна: с Джеймс бяха приятели от години и не можеше да се държи грубо с него. — Можеш да сметнеш дълга си за изпълнен.

— Мислеше си, че ще можеш да си отидеш, както беше правил винаги досега, нали?

— И наистина си отидох.

— Не си спал с друга жена след Флора Бонам.

— Бях зает. А ти откога си водиш дневник?

— Лейди Флора обаче изглежда е намерила друг, който да я забавлява през свободното й време.

— Елис Грийн ли? Не мисля.

Беше усетил същото силно привличане, когато се бяха срещнали отново и беше забелязал огъня в очите й.

— Та така, какво друго мислиш да правиш, освен да се напиеш до неконтролируемост? Нямаш ли намерение да попиташ нея самата?

— Защо да не й изпратя бележка — отвърна саркастично Адам. — Бихте ли искали да ме чукате, лейди Флора? Тази вечер имам малко свободно време.

— Изолда е извратила разбиранията ти. Преди не беше толкова дяволски пресметлив. Защо да не бъдеш искрен. Флора Бонам не ми прилича на някоя превзета мома. Свикнала е да има ухажори, умна е, независима и очевидно много взискателна при избора си на съпруг, в противен случай вече щеше да е омъжена. А ти дори не си свободен. И тя го разбира прекрасно.

— Не споменавай Изолда — каза мрачно Адам. — Тя унищожи не само последните пет години от живота ми, а вероятно и моето бъдеще. Освен това — продължи с изобразено на лицето му нещо като усмивка той, — струва ми се, че вярваш прекалено много в благоразумието на жените. Флора за малко не се нахвърли отгоре ми този следобед, ако все още си спомняш.

— Докато ти беше очарователно арогантен. Дори аз разбрах, че намекваше за нещо друго, когато заговори за дантелите.

— Дявол да го вземе, тази вечер преливаш от съвети — запротестира Адам. — Ще имам нужда от още пиене, ако възнамеряваш да обсъждаш характера ми.

— Не прекалявай с пиенето — смъмри го със слънчева усмивка на лицето Джеймс, — или няма да можеш да й се харесаш.

— Мислех, че тя не ти допада — каза предизвикателно братовчед му и постави празната чаша върху гърдите си, докато стоеше все така полуизлегнат на луксозния стол. — Мислех, че тя отвлича прекалено много вниманието ми — добави тихо той. — Мислех, че искаш да се отдам изцяло на нашия клан.

— Почти не си се усмихвал, откакто Флора си отиде. А и — младият мъж се усмихна, — милицията скоро ще се разтури, така че няма да се нуждая от цялото ти внимание. Като говорим за това — колко е часът?

Адам извади часовника от бялата си атлазена жилетка и отвърна съучастнически:

— Във Форт Бентън е девет часа. — Красивите му устни се извиха в лека усмивка. — Вечерта на първи юли — допълни, като подчертаваше всяка дума той. — Мар вероятно е влязъл в града тази сутрин. А сега вече сигурно е пиян-залян.

— Или посрещнат подобаващо от неприятелите си.

Адам въртеше празната чаша между дланите си. Усмивката му стана по-широка.

— Като се замисля, май наистина не се нуждая от повече пиене тази вечер.

* * *

Когато влезе в големия дом на Харолд и Моли Фиск, Адам Сер се чувстваше в по-добро настроение от когато и да било през последните седмици. Той приветства сърдечно домакините си, похвали главния банкер на Елена, че го беше уговорил да купи от последната емисия железопътни акции, които се бяха покачили двойно през изминалия месец, направи комплимент на Моли за роклята й и за цветята, украсяващи огромния вестибюл, съгласи се с двамата, че Монтана имаше нужда губернаторът й да се завърне и изобщо излъчваше добро разположение на духа.

Това му състояние му помогна дори да понесе гледката на Флора, въртяща се в ръцете на Елис Грийн на дансинга — той измина почти без да се огледа разстоянието от балната до игралната зала в задната част на къщата. „Тя има право да танцува с когото пожелае“ — припомни си той.

— Видя ли я? — попита Джеймс, който заедно с братовчед си, мина почти тичешком по постлания с килим под.

— Видях я. Бял тюл върху бял копринен атлаз, бродерия във формата на лалета — много скъпа рокля на Уърт — заяви рязко Адам. — Императрица Йожени носеше нещо подобно миналата пролет в Тюйлери.

— Пиян ли си?

Джеймс не беше го чувал никога да говори така отсечено.

— Ти не ме остави, ако си спомняш. За нещастие съм напълно трезвен.

По дяволите, тя можеше да танцува колкото си иска с усмихнатия, загладения като меча мас Елис Грийн, дори цялата нощ, напомняше му гласът на разума.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Да играя на карти.

— Имам предвид с нея.

— Да играя на карти.

— Явно не знаеш какво ще правиш.

Адам изгледа недоволно братовчед си.

— Опитвам се да огранича правата си на избор в рамките на законността — изсумтя в отговор той.

* * *

Тази вечер Флора танцува не само с Елис, а и с още много партньори, тъй като поканите валяха една след друга и тя кокетно прие няколко от най-настойчивите. Същевременно обаче тя непрекъснато държеше под око часовника и по някое време, когато отново дойде ред на Елис, младата жена предложи да отидат да играят покер.

— Покер? — попита с невярващ глас той и се вгледа в обърнатото й нагоре към него лице, като че му беше поискала парче от луната. — Обикновено дамите не се занимават с покер. Не би ли предпочела да играеш вист?

— Не — отвърна тя. — Играе ми се покер. Татко казва, че е много вълнуващо.

Елис се изкашля, преди да отговори, а красивото му лице се смръщи леко.

— Играта на покер може да се окаже прекалено вълнуваща за теб, скъпа. Залозите са високи.

— Прекрасно — възкликна Флора. — Тогава да вървим.

— Баща ти би ли одобрил това? — попита строго той.

— Аз разполагам със свои собствени пари, Елис. Не е нужно да одобрява. — В гласа й се долавяше леко раздразнение.

— Ясно.

Фактът, че Флора беше наследила парите на майка си, беше известен на всички. Богатствата, които янките бяха натрупали от корабоплаването по време на Гражданската война бяха достигнали фантастични размери.

— Въпреки независимостта ти — настояваше младият мъж, — сигурен съм, че ако баща ти научи, не би одобрил намерението ти да рискуваш такава сума от парите си.

— Точно поради тази причина те са мои, Елис, така че да мога да правя с тях каквото си поискам — отчетливо произнесе Флора, като че способността на събеседника й да разбира, не беше съвсем наред. — Искам да играя.

И тя внезапно спря да танцува.

— След като настоявате, лейди Флора — заяви неохотно той. — Но, предупреждавам ви, това не е редно. А Харолд не обича жени да се месят в игрите му.

— Харолд изглежда толкова мил — изгука театрално Флора, без да се впечатлява от усилията на Елис да я разубеди, безразлична към южняшките му разбирания за благоприлично държание на дамите. — Нека все пак опитам — може да ме остави да изиграя едно-две раздавания.

* * *

Джордж Бонам се беше присъединил към Адам доста по-рано тази вечер. Флора влезе с Елис Грийн в игралната зала към полунощ и когато стигна до масата за покер, рече с ослепителна усмивка, предназначена за всички играещи:

— Имате ли нещо против да се включа при следващото раздаване?

Харолд Фиск, който заклеймяваше жените картоиграчи, сам се спусна да донесе по-удобен стол за Флора. Тя му се усмихна и се разположи сред облак бял тюл и бродирани алени лалета, докосна леко брадичката му със сгънатото си ветрило и го погледна безпомощно.

— Нямам търпение да играя с вас, мистър Фиск. Чувала съм, че сте един от най-добрите.

„Един на нула за дамата“ — помисли не особено доволен Адам. В края на думите й Харолд Фиск вече беше забравил, че е женен.

— На какво играем? — попита със сладък гласец младата жена, виолетовите й очи обходиха насядалите около масата, пълни с привидна невинност.

Тя изхлузи от китката си ветрилото, изработено от слонова кост и дантела, постави го на масата и прилежно заоправя тюленото облаче на рамото си — чувствен, характерен жест, пресметнат така, че да задържи погледите на всички присъстващи мъже. Прекрасните й рамене и ръце блестяха на светлината на лампите. Ниското деколте на роклята разкриваше голяма част от великолепните й гърди, атлазената й кожа беше обградена от тюл и панделки.

— На играта, която предпочитате, милейди — отвърна припряно Харолд, като се опитваше да не гледа към полуголата й гръд.

— Хм.

Тя вдигна поглед към Елис, който беше седнал на един стол до нея.

— Ще ме посъветвате ли нещо?

— Защо просто не изтеглите сама. Така няма да е особено сложно.

— Съгласни ли са всички? — Беше променила гласа си, придавайки му момичешка стремителност, което накара всички мъже да я погледнат възхитени.

Е, почти всички. Адам се облегна назад в стола си, тъмните му очи гледаха студено, а лорд Холдейн мислеше, че беше най-добре да се откаже сега, след като Флора беше заела мястото си на масата. Тя го беше надминала в майсторството си в играта на карти още преди да напусне ученическата скамейка.

Младата жена игра доста въздържано по време на първите три раздавания, загуби малко пари, нито веднъж не поиска да вдигне залога, а се задоволяваше с вече установения, преценяваше всеки играч поотделно и стила му на игра. В случаите, когато Елис се навеждаше напред, за да я посъветва, тя му благодареше мило и изпълняваше препоръките му. Когато Флора поиска чаша шампанско, няколко от мъжете, наобиколили масата, за да наблюдават играта, скочиха, за да изпълнят желанието й.

Тя изпи на един дъх две от чашите, появили се край лакътя й и с разкривена усмивка, която околните при желание биха възприели за принадлежаща на леко пийнал човек, каза:

— Чувствам, че тази вечер късметът е на моя страна. Мисля този път да заложа малко повече.

С привидно спокойствие тя постави картите си с лицето надолу върху масата, така че Елис вече да не може да ги вижда.

Тя качи залога, който и без това не беше малък, три пъти, огледа присъстващите с широко отворени невинни очи, привидно учудена от смайването, появило се по лицата на някои от опонентите й и попита с очарователен глас:

— Много ли е това?

— Разбира се, че не, скъпа — отговори припряно Харолд Фиск. — Но все пак не бихме искали да загубиш прекалено голяма сума.

— О, татко няма да има нищо против начина, по който харча парите си — каза сладко тя.

Големите й очи блеснаха, когато се срещнаха с тези на баща й.

— Нямам никакви възражения по този повод, скъпа — отвърна тактично графът, — но тъй като картите ми не са особено добри, предпочитам да се оттегля.

Когато станеше дума за загубата на значителна парична сума, дори една красива кокетка нямаше никакви шансове пред някой закоравял бизнесмен, така че се оттеглиха още двама от играчите.

— Аз оставам — обади се с пресипнал глас Харолд Фиск, — и вдигам залога с още пет хиляди.

Картите, които държеше, заслужаваха риска.

— Вдигам с десет хиляди — рече спокойно Адам и побутна жетоните си към купчинката в средата на масата.

— Страхувам се, че нямам такава сума в себе си. Може би да ми дадете лист хартия? — попита Флора.

Елис се наведе към нея и зашепна нещо в ухото й, докато тя като че го слушаше. След това на свой ред заговори и тя, все така шепнешком. Жителят на Кентъки присви устни след краткия й отговор.

Само след секунди се появи сребърен поднос с хартия, писалка и мастило. Флора написа няколко думи, сгъна листа на две и каза:

— Вдигам с още двайсет хиляди.

В ръцете си държеше четири аса. Можеше да бъде бита само от четири попа.

Всички наоколо се спогледаха.

— Аз се отказвам — заяви припряно Харолд, тъй като според него човек не можеше да рискува такава сума.

— Двайсет хиляди — измърмори тихо Адам, като погледна към жетоните си и изчисли стойността им.

След това се присегна към приспособленията за писане и писалката заскърца върху белия лист хартия.

— Вдигам с пет хиляди.

Във въздуха премина вълна смаян шепот — много от наблюдаващите смятаха, че дамата поемаше по-голям риск, отколкото беше разумно. Въпреки обидено присвитите си устни, Елис отново се наведе напред, опитвайки се да предотврати катастрофата.

Беше невъзможно да се чуе набързо проведения помежду им разговор, думите му бяха недоловим шепот, шептящият й отговор беше придружен с извиване нагоре на веждите, лека усмивка и леко махване с ръка. След което младият мъж рязко се изправи от стола си с възмутено изражение и като си проправи път през тълпата, излезе от залата.

— Кавга между влюбени? — попита с меден глас Адам.

— Нещо подобно — отвърна приветливо Флора, тъй като не възнамеряваше да обсъжда този въпрос. — Просто дребно недоразумение — добави нежно тя. — Вдигам с още десет хиляди — продължи меко тя, написа върху листа сумата и го постави върху купчината.

— Приемам — отвърна спокойно Адам, — и искам откриване на картите.

Флора постави картите си върху масата с плавно бавно движение, четирите аса се открояваха ярко върху зеленото сукно.

— Прекалено добро е за моите карти — заяви любезно младият мъж.

Усмивката й беше дразнещо триумфираща.

— Благодаря ви, мистър Сер, за тази толкова удачна вечер.

— Благодаря ви също така и за приятното прекарване на времето — отвърна светски усмихнат той.

Тя беше наистина красива, елегантна, аристократична. И чувствена.

— Няма защо — отвърна младата жена, като започна да прибира жетоните. — Играта на карти може да бъде наистина много забавна.

— Това също, разбира се — каза тихо той.

Тя го погледна с подозрение.

— Бихте ли бил така добър да обясните загадъчното си изказване, мистър Сер?

— Засега не — отвърна спокойно той, оглеждайки тълпата правостоящи, наобиколили масата, — но се питах, лейди Флора, дали бихте имали нещо против още едно раздаване за, да кажем, петдесет хиляди този път?

Тя се облегна назад и го погледна изпитателно.

— Това е значителна сума. Нима мислите, че този път късметът ще бъде на ваша страна?

Младият мъж вдигна рамене и се усмихна.

— Или пък вашият. Не може винаги да печелите.

— Но обикновено печеля.

Беше склонен да се съгласи с нея, тъй като вече имаше представа от майсторската й игра, но и той не й отстъпваше в това отношение.

— Е? — попита кратко той, отпуснатата му поза, ироничният му поглед, дръзката извивка на устните му — всичко беше предизвикателно.

Тя не се обърна към никого за съвет или одобрение, а отмести очи и каза:

— Защо не?

Адам огледа насядалите около масата играчи.

— Друг някой интересува ли се от това?

Не беше трудно да интерпретира слисаните или колебливи изражения, които видя. Погледът му се срещна с този на Флора.

— Изглежда ще играем само двамата.

Гласът му прозвуча странно интимно насред наобиколилата ги тълпа и напомни на младата жена за първата им среща на подобен прием.

— По всичко личи — каза тя и хвърли поглед към наблюдателите. — Образно казано — допълни доста по-тихо тя.

Адам се бореше със силното си желание да отвърне с близост на интимната й забележка, да я вдигне на ръце и да я отнесе някъде, където ще бъдат само двамата.

— Упражняваш се върху Елис — каза вместо това той, потискайки импулсите си.

Говореше също така тихо като нея, така че разговорът им да си остане само за тях.

— Не са ми нужни упражнения — измърмори хладно тя в отговор на прикритата му зад външната любезност дързост. — Ще играем ли, мистър Сер, или ще разискваме възгледите ви за жените.

— Защо да не играем. — В гласа му прозвуча едва доловимо смущение.

Флора се усмихна.

— Питате ли ме, мистър Сер?

— Трябва ли?

— Зависи от разписанието ми.

— Много ли си ангажирана? — В гласа му се доловиха разгорещени нотки.

— Ще трябва да проверя в бележника си — отвърна безгрижно тя и започна да разкопчава ръкавицата си, с намерението да се съпротивлява срещу инцидентно възникналото му намерение. — Но в момента се интересувам най-вече от спечелването на парите ви — добави със светски тон тя. — Може ли да получим нова колода карти?

— Имай ме предвид, като правиш разписанието си — прошепна Адам.

— Ти фигурираш в списъка, мога да се доверя спокойно на паметта си. — Тя му се усмихна над все още обвитите си в ръкавиците пръсти. — А сега ще играем ли или ще продължим да спорим на това публично място?

— Ваш покорен слуга, мадмоазел. — А после, вече с нормален глас, той се обърна към домакина: — Може ли нова колода карти за дамата?

Докато чакаха слугата да донесе новите карти, Флора продължи да разкопчава ръкавиците си. Тя издърпа надолу по ръцете си меката бяла кожа, изтегли леко всеки един от пръстите на ръкавиците и бавно ги свали. Движенията й бяха плавни, спокойни, премерени така, че да привлекат вниманието на всички мъже, така че да могат да се възхитят на постепенното разкриване на сатенената й кожа. Адам, който наблюдаваше възхитен като всички останали, се запита колко ли пъти беше използвала този трик, за да разсейва противника по време на игра на карти. Не можеше да има мъж, който да остане съсредоточен върху играта по време на подобна маневра.

— Сега няма ли да ти стане хладно? — попита, леко усмихнат Адам.

Погледите им се срещнаха съучастнически. Когато заговори, гласът й беше също така мек, както неговия.

— По-лесно ми е да раздавам без ръкавици.

Тъй като играчите бяха само двама, единият от тях трябваше да раздава.

Новото тесте пристигна, Харолд махна обвивката му и раздаде по една карта на всеки от тях.

Тази на Адам беше вале.

Тази на Флора — двойка.

Младата жена взе колодата и я разбърка умело. В ръцете й картите се превърнаха в многоцветна мъгла. Всички, които наблюдаваха, бяха изумени от това майсторство, което се постигаше с доста практика.

Когато свърши, тя подаде тестето на Адам. Всеки играч имаше право да разбърка картите, особено когато ставаше въпрос за петдесет хиляди долара.

Картите като че изчезнаха за миг в широката му ръка, след това се появиха в пръстите му. Той ги прехвърли като разноцветно ветрило от едната си длан в другата и след това отново в първата. И всичко това за не повече от пет секунди.

Тъй като този, който раздава картите ги разбърква последен, Флора рязко подхвърли картите, които образуваха нещо като акордеон, изравни ги и подаде колодата към Адам, за да ги цепи. След това раздаде по пет карти.

Младият мъж хвърли поглед върху картите си и ги постави с лице надолу върху масата.

— Серви — каза безизразно той и побутна напред жетоните за петдесет хиляди.

— Серви — съгласи се Флора.

Сред наблюдателите настана вълнение. Възможно ли беше и двамата да блъфират? С петдесет хиляди на масата? Или пък при раздаването и двамата бяха получили карти, достойни за тази сума?

— Ще видим — заяви младата жена, без да обръща внимание на коментарите наоколо, нетърпелива да спечели колкото може повече от парите на Адам.

Държеше в ръцете си фул — три попа и две аса. Победата, която предвкусваше я подтикна да предприеме една безразсъдна, но в синхрон с желанията й стъпка.

— Бихте ли се заинтересували от един дребен допълнителен залог? — запита тихо тя, във виолетовите й очи проблясваха дръзки светлинки.

— Разбира се. — Ни най-малко колебание и авантюристичен блясък в тъмните му очи.

Флора взе парче хартия от сребърния поднос, потопи перодръжката в кристалната мастилница и написа няколко думи. После сгъна листа и му го подаде.

Там пишеше:

„Моята стая за двайсет и четири часа. По правилата на победителя.“

Мисълта да остане насаме с привлекателната лейди Флора почти извика усмивка на устните му и ако от картите му не зависеха сто хиляди, щеше да се поддаде на желанието си. Той се присегна за хартия и перодръжка и каза с безизразна физиономия:

— Съгласен съм с това, но ще вдигна още малко допълнителния залог.

И написа припряно:

„Моята стая за четиридесет и осем часа. Без правила.“

После подаде сгънатия лист над зеленото сукно на масата.

Когато Флора прочете написаното, тя усети как кръвта й кипва — никакви правила, четиридесет и осем часа необуздан секс… каква фантазия.

— Винаги ли вдигате залозите? — попита младата жена. Гласът й не издаваше нищо от чувствата й.

— Само когато си заслужава — отвърна все така спокойно Адам.

Тя постави картите си една след друга върху масата — те бяха прекрасно съчетание от цветове.

— Печеля — заяви тържествуващо тя.

— Имам два чифта.

— Съжалявам, мистър Сер, това не е достатъчно. — Усмивката й излъчваше задоволство. — Мой длъжник сте.

И тя посегна към купчината жетони.

Когато обаче младият мъж сложи картите си на масата, сред наблюдателите премина вълна от шепот.

Тя вдигна поглед.

Два еднакви чифта — на другия край на масата беше наредено каре двойки.

— Загубихте — каза тихо Адам, наведе се напред, покри дланите й със своите, за да привлече вниманието й.

Жетоните, които тя беше почнала да събира, се разпиляха в безпорядък.

— Стая 28 — произнесе едва чуто той. — По което и да е време тази нощ.

— Не мога — прошепна шокирано тя.

Веждите му се повдигнаха, а натискът на ръцете му върху нейните се увеличи.

— Искам да кажа тази нощ… — обясни тя. — Не знам…

— Сигурен съм, че ще измислиш нещо — отвърна с усмивка той.

След това пусна ръцете й, облегна се назад на стола си и добави със светски тон:

— Щастлив съм, че имах възможността да играя с толкова компетентен партньор, лейди Флора.

— Играта беше интересна, мистър Сер — отговори неопределено тя.

— Може да планираме мач-реванш в най-скоро време — предложи той.

Скритият смисъл на думите му не остана тайна за нея.

— Колкото може по-скоро, господин графе — отговори, натъртвайки на думите си тя, нещо, което не се дължеше единствено на недоволството й от неговата настойчивост.

— Надявам се, че няма да ме караш да чакам прекалено дълго — прошепна той, докато събираше четирите двойки и ги пъхна в джоба си.

— Ще видя какво мога да направя.

Тогава Адам се изправи, като че имаше предварително уговорен ангажимент и се поклони грациозно на Флора.

— До следващата ни среща, милейди — каза галантно той.

Открояваше се сред наобиколилите ги мъже — беше по-висок и по-красив от десетина от тях, събрани заедно — тъмна, хищна сила във вечерен костюм. Той кимна към останалите и каза на домакина:

— Ще взема печалбата си по-късно. — И излезе от залата.

Тълпата от наблюдатели се разтвори, за да му направи път, с изписано по лицата им онова страхопочитание пред тези, които са имали особено голям късмет.

Впрочем тази вечер Флора също беше сред малката група на богоизбраните — беше спечелила сто и двайсет хиляди долара. Надяваше се да успее да уреди и нещата така, че четиридесетте и осем часа с Адам Сер да не бъдат само многообещаваща перспектива.

Ръцете й трепереха леко, докато събираше жетоните си, изгаряше от нетърпение. Адам притежаваше наистина рядък талант да доставя удоволствие на жените и либидо, способно да удовлетвори необузданите му желания.

Най-нелогично в съзнанието й се оформи една картина — вдъхновена от прочетен отдавна текст — бегачи, които изминавали с голяма скорост големи разстояния от покритите със сняг планини до Рим, за да занесат лед на императора.

Адам Сер й напомни за това.

Качествата му бяха достатъчни, за да достави удоволствие на една императрица.

Беше толкова красив, че можеше да изкуси и някоя весталка.

Криеше груба примитивна сила под очарователната си грациозност и учтивост.

И беше неин за четиридесет и осем часа…

 

 

Подобни разгорещени мисли изпълваха съзнанието и на Адам, докато крачеше през дългия вестибюл и алените, облицовани с брокат стени и фалшивите портрети на предците на домакините се набиваха в периферното му зрение.

Флора Бонам беше неговата награда — едно многообещаващо възнаграждение за четирите му двойки.

Той отиде да се сбогува с домакинята си, извинявайки се с предварително уговорена среща, но тя го придума да остане.

— Но вие обещахте да танцувате с Хенриета тази вечер и тя ще бъде много нещастна, ако не изпълните обещанието си.

Как можеше да откаже подобен безсрамен натиск, когато въпросната племенница на Моли — Хенриета, стоеше до леля си.

— Извинете ме, мис Хенриета — отвърна Адам.

Усмивката се появи без усилие на лицето му — имаше стабилен тренинг след всичките години, през които беше преследван от жените.

— Залозите се покачиха толкова много на нашата маса, че загубих представа за времето. Искате ли да танцуваме?

— С най-голямо желание, Адам.

Физиономията й се промени незабавно и самодоволната й усмивка издаде разглезената млада дама, получила дрънкулката, за която е плакала.

Верен на дълга си той й подаде ръка, както беше правил вече хиляди пъти на хиляди други балове и поведе мис Хенриета Фиск към балната зала под сияещия поглед на домакинята.

— Липсвахте ми тази вечер — съобщи младото момиче. — Но лелка каза, че чичо Харолд винаги привличал най-симпатичните мъже в залата за игра. Радвам се, че се върнахте оттам.

Тя говореше със собственически маниер. В мозъка на Адам просветнаха предупредителни светлинки.

— Високите залози привличат много хора — заяви любезно той, без да отговаря на коментара й.

Племенницата на Моли беше обявила любовта си към него още миналия месец, затова младият мъж действаше много предпазливо. Нежните девици с пълни с любов погледи винаги го бяха притеснявали. Молеше се валсът да бъде по-кратък.

Малко по-късно Хенриета въздъхна, големите й сини очи се изпълниха с копнеж и тя каза:

— Танцувате божествено, Адам.

И се облегна върху му.

Младият мъж се завъртя, за да може да се поотдалечи от нея, в този случай той беше по-заинтересованият от спазване на известно приличие. Хенриета беше настроена прекалено романтично. Той вече не за първи път се питаше дали Моли и Харолд, които определено правеха всичко възможно, за да подкрепят увлечението й, не гледаха на настоящото му семейно положение само като на временна пречка за плановете им. Разводите в Монтана бяха проста и бърза процедура.

— Вие също танцувате прекрасно — отвърна Адам, като се надяваше гласът му да звучи доброжелателно. — В Чикаго ли се научихте?

— О, да, последната година ме учеше най-скъпо платеният учител по танци. Той знаеше всяка новопоявила се модна стъпка. А вие къде се научихте да танцувате така божествено?

„В един парижки бордей на петнадесетгодишна възраст“ — помисли си разчувстван младият мъж. Тереза беше на шестнайсет, сладко селянче от Прованс. Двамата бяха прекарали заедно цяла седмица в изучаване на телата си, в посещаване на всички нощни заведения, където се танцуваше и в свирене на испанска китара — танцьорите на фламенко бяха високо ценени през онази година в Париж.

— Учителят ми по танци беше един стар венецианец, който баща ми нае по време на една от обиколките си из Италия. Много сериозен и скучен — отвърна Адам.

— Истински божествено. Ходила съм в чужбина само веднъж, но сега, след като вече съм достатъчно възрастна, за да бъда представена в кралския двор, мама ще ме вземе със себе си. Мисис Макнайт обещала на мама да ни запознае с една баронеса, която ще се заеме с въвеждането ми в обществото.

Младият мъж погледна към украсения с бели рози часовник над вратата. Почти един и половина. Колко още щеше да продължава този валс?

— Дворът на Наполеон ще ви хареса много. Много по-живописен и забавен е от този на Виктория. А и там ще срещнете много американци.

Императорът допускаше в двореца си много новозабогатели американски фамилии, какъвто беше случаят и със семейството на Хенриета. Старият режим обаче, който бойкотираше императора парвеню, се отнасяше презрително към обкръжението му, което сравняваше с театрален маскарад.

— О, вие знаете наистина всичко! — възкликна ентусиазирано тя, като оголи зъбите си в усмивка и разтърси къдриците си.

Очите й светнаха от възхищение.

„Наистина знаеше много, сравнен с една млада девица от Чикаго“ — помисли си саркастично Адам. Вместо това обаче той каза:

— Доста по-възрастен съм от вас. Видял съм много повече.

— А дамите обожават по-възрастните мъже — измърка Хенриета. — Особено красивите и опитните — добави с хихикане тя.

О, господи. Нямаше навика да обучава девици.

— Майка ти не би се съгласила — обяви той.

— Но лелка Моли мисли, че сте божествен.

„Сигурно това е мнението й и за богатството ми, част от което е в банката на съпруга й“ — помисли си не особено деликатно Адам.

— Двамата с леля ти сме добри приятели — отвърна той, като за пореден път се отмести по-далеч от пищната й гръд, облегната в бродираната му жилетка.

— Бихме ли могли и ние двамата да станем добри приятели?

Тя го погледна с широко отворени наивни очи.

— Страхувам се, че си тръгвам от Елена тази сутрин — отвърна той, избягвайки въпроса й и премести ръката си върху талията й така, че да може да се отдалечи още малко от нея. — Тук съм само за малко, по работа.

— В ранчото си ли се връщате?

— Евентуално — отговори уклончиво той.

— Чичо Харолд каза, че някой път през това лято ще ме вземе със себе си, за да ми покаже къщата ви. Просто умирам от желание да я видя. Лелка казва, че била толкова елегантна, че в нея спокойно можела да живее и царска особа, въпреки че била изолирана сред планините. Съобщете на чичо кога ще си бъдете у вас, за да можем да ви посетим. Ще бъде толкова забавно.

Адам беше напуснал игралната зала много бързо, защото искаше да бъде в стаята си преди пристигането на Флора. Не я беше попитал дали ще дойде, а само — кога. И сега, в нетърпението и притеснението си, ако музикантите не спряха да свирят скоро, а Хенриета — да бръщолеви безспирно, нямаше да може да гарантира още дълго любезното си поведение.

— Когато разбера какви са плановете ми — отвърна неопределено той и погледна над главата й към оркестъра, — ще уведомя чичо ви.

Най-после валсът свърши с бравурен пасаж в цигулките, като че беше успял да въздейства на музикантите по телепатия.

Адам се наведе над ръката на Хенриета.

— О, боже, нима трябва да си тръгвате? — проплака тя, като стисна пръстите му.

— Страхувам се, че Джеймс ме чака — отговори той, търсейки с поглед из залата домакинята или някоя дуеня, на която да повери компаньонката си. — А, ето я Моли — заяви с облекчение Адам. — Позволете ми да ви придружа до леля ви.

* * *

Само след две минути той вече беше излязъл от големия дом в италиански стил на семейство Фиск. Полетя надолу по стъпалата, чувствайки се като ученик, най-после пуснат от мрачната класна стая. А когато малко по-късно най-после отвори вратата от ковано желязо, той прошепна: „Свобода“ и въздъхна дълбоко.

— Наистина изглеждаше много измъчен на дансинга — каза подсмивайки се Джеймс, докато двамата се движеха с голяма крачка по улицата.

— Още малко и щях да ударя някого, ако този безкраен валс не беше свършил най-после. Ти обаче нямаше нужда да тръгваш, ако предпочиташе да останеш още на приема.

— Не отидох там заради обществото.

— Нито пък аз. Господи, колко са отегчителни неопитните млади дами.

— Струва ми се, че Моли сериозно се е заела да ви сватосва. А мястото на Изолда още не е изстинало.

— Моли започна да ни сватосва още преди почти два месеца. Очевидно набързо направените разводи се приемат от обществото по границата.

— Ще се развеждаш ли с Изолда?

— Все още нямам никакви планове. Единственото, което желая, е тя да се махне от живота ми. И определено нямам намерение да си търся друга жена, независимо какви са намеренията на Моли.

— Значи предпочиташ да си останеш женен.

— С наивни млади дами като Хенриета наоколо, това поне временно може да служи като извинение. Девойчето е неприятно агресивно.

— Щом сме заговорили за агресивни жени — какъв беше допълнителният залог на лейди Флора?

Адам се извърна усмихнат към братовчед си.

— Не си разбрал правилно. Агресия не е вярната дума за Флора Бонам. Тя е самото изкушение.

— Така ли? — Джеймс повдигна вежди. — Наистина ли е сериозно?

— Да, в продължение на два дни. Времето на дамата ми принадлежи през следващите четиридесет и осем часа вследствие на нейния допълнителен залог и моето допълнително наддаване.

— Значи утре няма да напуснеш Елена.

Адам го погледна косо и се усмихна леко.

— Така изглежда.

— Нима виждам нещо като усмивка на лицето ти най-после след последните няколко седмици?

— Тя е способна да окаже подобен ефект върху един мъж, нали — отвърна широко усмихнат Адам. — Струва ми се, че ще се усмихвам доста през следващите два дни. Между другото, ще трябва се преместиш в друг апартамент тази нощ.

— Хотелът е пълен.

— Е, сигурен съм, че Харолд ще намери една стая за теб в дома си — повдигна шеговито вежди братовчед му.

— Пощади ме. Ще трябва да слушам „божествения“ брътвеж на Хенриета по време на задължителния ми танц с нея. Тази дума не излиза от устата й. Мисля по-скоро да си тръгна още тази вечер. — Той погледна братовчед си. — Трябва ли да обяснявам на Пролетна Лилия, че в продължение на няколко дни ще демонстрираш най-фините моменти от културата на абсароките пред британска гражданка?

Адам обърна глава и задържа за миг погледа си върху Джеймс.

— Не, ако ти е мил животът — отвърна тихо той.

— Тя купува любовни билки, за да те накара да промениш намеренията си, знаеш ли? — усмихна се шеговито братовчед му.

Адам изпъшка.

— Господи, та аз мисля за нея като за сестра.

— За нещастие — отвърна все така весело Джеймс, — тя не те вижда в същата семейна светлина.

— Но ще трябва — измърмори Адам, — защото не възнамерявам повече да се женя за когото и да било.

— Прав ли съм, като долавям известни мизантропски възгледи за брака? — позаинтересува се игриво Джеймс.

— Пет години с Изолда, колкото и малки и нередовни да бяха престоите й в семейното ни огнище, са достатъчно висока цена, която платих за това, че се ожених. Никога повече — заяви категорично той. — Никога.

— Помисли за разбитото сърце на бедната Хенриета и на всички онези жени, които се надяваха да те спечелят сега, когато Изолда освободи мястото.

— Всъщност това, за което мисля сега, е неразбитият ми живот откакто тя си отиде. Дяволски съм доволен. А сега с перспективата Флора да ме забавлява в продължение на два дни, удоволствието придобива съвсем нови измерения.

Движеха се през шумния център на града, минаха край евтини танцувални салони и кръчми. През отворените им врати се носеше музика, която изпълваше лятната нощ. На едно място улицата беше изпълнена с миньори, празнуващи последната си златна находка, които харчеха златния прах за жени, пиене и хазартни игри.

Проправяйки си път през развълнуваните тълпи, младите мъже стигнаха до хотел „Плантърс хаус“. Фенерите, окачени по фасадата на сградата, осветяваха в златна светлина бялата веранда с многобройни колони. Адам изкачи стъпалата на един дъх, кимна на вратаря, пресече постланото с килим на цветя фоайе с големи крачки и хукна нагоре по стълбите, като вземаше по три стъпала наведнъж.

— А ако не дойде? — попита Джеймс, леко задъхан след бързото им изкачване.

— Ще дойде — отвърна лаконично братовчед му, докато се движеха по ярко осветения коридор.

— Толкова ли си сигурен?

Адам кимна и извади ключа от джоба си, тъй като стаята им беше само три врати по-нататък.

— Липсвал съм й — каза тихо, с усмивка на лице той.

— И тя на тебе.

Той извъртя глава към братовчед си и го изгледа продължително.

— Мислиш ли?

— Никога досега не съм те виждал да тичаш след някоя жена.

Адам пъхна ключа в ключалката.

— Дяволски добра е — измърмори той, като отвори вратата.

— Сигурно е така.

— Можеш ли да опаковаш багажа си и да напуснеш по-скоро? — попита Адам и хвърли ключа върху масата.

Очите на Джеймс се разшириха от учудване, че братовчед му така очевидно се старае заради една жена, смаян от промяната, която забелязваше в този мъж, когото познаваше откакто се помнеше.

— Хванал си се на въдицата, скъпи ми братовчеде — прошепна той.

— Може би — съгласи се с шеговит тон Адам. — Но само за два дни, Есх-ка-ка-мах-ху — добави с усмивка той, като разкопчаваше колосаната бяла папионка. — Само за два дни…