Стивън Кинг
Момичето, което обичаше Том Гордън (16)

ПОСЛЕПИС ОТ АВТОРА

Първо, позволих си малка свобода относно спортната програма на „Ред Сокс“ за 1998 година… съвсем малка, уверявам ви.

Съществува истински Том Гордън, който наистина хвърля в ролята на клоузер за бостънския „Ред Сокс“, но героят Гордън в тази история е измислен. Впечатленията, които феновете имат за хора, които са постигнали някаква степен на известност, винаги са измислени, както мога да удостоверя от моите собствени персонални преживявания. В едно нещо действителният Гордън и този от версията на Триша съвпадат: и двамата посочват с пръст към небето, след като последният аут на един успешен „сейф“ е записан.

През 1998 година Том „Флаш“ Гордън записва четиридесет и четири „сейф“-а, за да застане начело в Американската лига. Четиридесет и три от тях следваха последователно един след друг, което бе рекорд за Американската лига. Сезонът на Гордън обаче, за нещастие, привърши предсрочно; както казва Борк-Дорк — бог може и да е спортен фен, но Той като че ли не е фен на „Ред Сокс“. В четвъртата игра на дивизионните плейофи срещу „Индианс“ Гордън загуби три удара и две точки. „Ред Сокс“ загубиха две на едно. Беше първият пропилян „сейф“ на Гордън за пет месеца и то сложи край на сезона 1998 за „Ред Сокс“. Това обаче не омаловажава изключителните заслуги на Гордън — без тези четиридесет и три „сейф“-а „Ред Сокс“ навярно щяха да завършат четвърти в своята дивизия, вместо да спечелят деветдесет и една игри и да постигнат втория рекорд по точки на Американската лига за 1998 година. Има една поговорка, която навярно най-много би допаднала на клоузъри като Том Гордън: някои дни ти изяждаш мечката… а други дни мечката изяжда тебе.

Тези неща, които Триша яде, за да остане жива, наистина могат да се открият в северна Нова Англия през сезона на късната пролет; ако не беше градско момиче, тя щеше да намери доста повече хранителни запаси — още жълъди, корени и дори папур. Моят приятел Джо Флойд ми помогна с тази част на книгата и Джо беше този, който ми каза, че фидълхедите растат точно през ранния юли в мочурищата на северните горски пущинаци.

Самите гори са истински. Ако се каните да ги посетите през отпуската си, вземете със себе си компас, добри карти на местността… и се опитайте да не се отклонявате от пътя.