Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Girl Who Loved Tom Gordon, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 68 гласа)

ПОСЛЕПИС ОТ АВТОРА

Първо, позволих си малка свобода относно спортната програма на „Ред Сокс“ за 1998 година… съвсем малка, уверявам ви.

Съществува истински Том Гордън, който наистина хвърля в ролята на клоузер за бостънския „Ред Сокс“, но героят Гордън в тази история е измислен. Впечатленията, които феновете имат за хора, които са постигнали някаква степен на известност, винаги са измислени, както мога да удостоверя от моите собствени персонални преживявания. В едно нещо действителният Гордън и този от версията на Триша съвпадат: и двамата посочват с пръст към небето, след като последният аут на един успешен „сейф“ е записан.

През 1998 година Том „Флаш“ Гордън записва четиридесет и четири „сейф“-а, за да застане начело в Американската лига. Четиридесет и три от тях следваха последователно един след друг, което бе рекорд за Американската лига. Сезонът на Гордън обаче, за нещастие, привърши предсрочно; както казва Борк-Дорк — бог може и да е спортен фен, но Той като че ли не е фен на „Ред Сокс“. В четвъртата игра на дивизионните плейофи срещу „Индианс“ Гордън загуби три удара и две точки. „Ред Сокс“ загубиха две на едно. Беше първият пропилян „сейф“ на Гордън за пет месеца и то сложи край на сезона 1998 за „Ред Сокс“. Това обаче не омаловажава изключителните заслуги на Гордън — без тези четиридесет и три „сейф“-а „Ред Сокс“ навярно щяха да завършат четвърти в своята дивизия, вместо да спечелят деветдесет и една игри и да постигнат втория рекорд по точки на Американската лига за 1998 година. Има една поговорка, която навярно най-много би допаднала на клоузъри като Том Гордън: някои дни ти изяждаш мечката… а други дни мечката изяжда тебе.

Тези неща, които Триша яде, за да остане жива, наистина могат да се открият в северна Нова Англия през сезона на късната пролет; ако не беше градско момиче, тя щеше да намери доста повече хранителни запаси — още жълъди, корени и дори папур. Моят приятел Джо Флойд ми помогна с тази част на книгата и Джо беше този, който ми каза, че фидълхедите растат точно през ранния юли в мочурищата на северните горски пущинаци.

Самите гори са истински. Ако се каните да ги посетите през отпуската си, вземете със себе си компас, добри карти на местността… и се опитайте да не се отклонявате от пътя.

Стивън Кинг

Лонгбоут Ки, Флорида

1 февруари 1999 г.

Край
Читателите на „Момичето, което обичаше Том Гордън“ са прочели и: