Стивън Кинг
Пътна мрежа (39)

20 януари, 1974 г.

Събуди се стреснат, виновно уплашен, че вече е сутрин и може би е закъснял. Сънят му бе тежък и нездрав като стара черга и след такъв сън винаги се чувстваше глупав и замаян. Погледна часовника на ръката си и видя, че е два и петнайсет. Пушката бе точно където я беше оставил — облегната равнодушно на креслото. Магнумът лежеше на масата в ъгъла.

Той стана, отиде в кухнята и наплиска лицето си с вода. Качи се на горния етаж и облече чиста риза. Слизайки по стълбите я вкара в панталона си. Заключи всички врати на долния етаж и с падането на всяко резе, на сърцето му олекваше по причини, върху които не искаше да се задълбочава. Започваше да се чувства спокоен и уверен в себе си за първи път, откакто онази проклета жена бе припаднала пред очите му в супермаркета. Положи пушката на пода край прозореца на дневната и подреди патроните до нея, отваряйки всяка кутия. Довлече креслото и го обърна с краката нагоре.

Влезе в кухнята и заключи прозорците. Взе един от столовете в дневната и залости с него вратата, подпирайки я точно под дръжката. Наля си чаша студено кафе, отпи от него разсеяно, присви устни в неприятна гримаса и хвърли чашата в мивката. Наля си нещо за пиене.

Върна се пак в дневната и изнесе от гардероба автомобилния акумулатор. Остави го до обърнатото кресло, после извади кабела и го остави до акумулатора.

Качи сандъка с експлозивите на горния етаж, пъшкайки под тежестта. Когато стигна догоре, стовари го отвисоко на пода и шумно въздъхна. Остаряваше вече за подобни игри, макар повечето от мускулите, които пералнята му бе създала през дните, когато с партньора си качваха на камионите двестакилограмови бали изгладени чаршафи, да бяха още в добра форма. Със или без мускули обаче, когато човек станеше на четирийсет, някои неща се превръщаха в предизвикателство за съдбата. На четирийсет години, човек минаваше в отбрана.

Влезе във всяка стая и включи осветлението: спалнята за гости с банята за гости; голямата спалня; кабинета му, който някога беше стаята на Чарли. Постави стол под капака на тавана и се качи, включвайки прашната крушка. После отиде в кухнята и взе едно руло изолирбанд, ножица и остър готварски нож.

Взе две пръчки експлозив от сандъка (той беше мек и при натискане, по него оставаха отпечатъци) и ги качи на тавана. Отряза две парчета фитил и оголи изолацията с готварския нож. После мушна всяка от оголените жици в пръчките, като плътно ги прилепи към тях с изолирбанд, за да не могат да паднат.

Започна да си тананика и прокара още фитил от таванчето към голямата спалня, където на всяко от леглата остави по една пръчка. Размота още от жицата по коридора и зареди една пръчка експлозив в банята за гости и още две в другата спалня. На излизане от всяко помещение изключваше осветлението. В бившата стая на Чарли зареди четири пръчки, стегнати здраво с лентата. Отпусна още жица през вратата и оттам хвърли рулото с останалия фитил през перилата на стълбището. После сам слезе долу.

Четири пръчки на масата в кухнята, до бутилката му с Южен Комфорт. Четири пръчки в дневната. Четири в трапезарията. Четири в коридора.

Прокара още жица обратно в дневната, малко задъхан от ходенето си до горния етаж и обратно. Но трябваше да обходи и още едно място. Качи се пак догоре и взе сандъка, който вече беше значително по-лек. Бяха останали само единайсет пръчки експлозив в него. Видя, че сандъкът бе от портокали. Отстрани, с почти изтрити от времето букви пишеше: ПОМОНА. До надписа имаше нарисуван голям портокал с едно листо, останало на късата му дръжка.

Занесе сандъка в гаража, минавайки през входната врата, и го стовари на задната седалка на колата си. Свърза всичките единайсет пръчки с късо парче фитил, а после към него прилепи края на рулото, с което пак се върна в къщата, размотавайки нужната дължина след себе си. Внимателно провери да не би притисната от страничната врата, жицата да се прекъсне, след което я заключи.

В дневната, той свърза главния фитил от къщата с този от гаража. Като продължаваше да си тананика, отряза още едно парче жица, което свърза с изолирбанд към двойния край. Отпусна нужната дължина от този последен фитил край акумулатора и внимателно оголи краищата му с готварския нож.

Усука медните жици на всеки проводник от двужичния фитил и ги раздели в противоположни посоки, като ги уви с изолирбанд. Свърза едната жица с черна щипка-крокодилче, а другия — с червена. Отиде до акумулатора и прикрепи другата черна щипка към извода, на който пишеше: ПОЛ. Другата червена щипка остави да лежи край извода, на който пишеше: ОТР.

После отиде до грамофона и си пусна Ролинг Стоунс. Часът беше четири и пет. Влезе в кухнята, наля си още едно питие и се върна в дневната с него, чувствайки се уморен. На масичката за кафе имаше списание Доброто домакинство. Вътре имаше статия за семейство Кенеди и техните проблеми. Прочете я. После прочете още една статия, озаглавена Жените и ракът на гърдите. Написана бе от лекарка.

Те дойдоха малко след десет часа точно след като камбаните на църквата, пет пресечки по-нагоре, призоваха хората на служба, или както там му казваха, от конкретната им религиозна секта.

Бяха с една зелена лимузина и една чернобяла полицейска кола. Паркираха до тротоара и трима души излязоха от зелената лимузина. Единият от тях бе Фенър. Не бе виждал другите двама. Всеки носеше куфарче.

Двама полицаи излязоха от колата си и се облегнаха на нея. Очевидно бе от държанието им, че не очакваха никакви проблеми; говореха си нещо, докато се облягаха на предния капак и думите им излизаха като бяла пара във въздуха.